92. Специални състави на непозволеното увреждане

 

Чл. 55 ЗЗД – при тези специални състави, особеното е това, че при тези състави имаме даване на нещо и получаване на нещо. Лицето, което е получило нещо без основание е лице, което се е обогатило, въпреки че в закона не се посочва, че лицето, което е получило нещо без основание се е обогатило, нищо, че закона не го посочва като такова. Лицето което е дало нещо, това нещо е постъпило в имуществото на друго лице. Това е най- характерната особеност на съставите по чл. 55, ал. 1- три специални състава, характвристиката на даване и получаване на нещо е характерно и за трите състава. Друго харахтерно е, че даването и получаване липсва правно основание.

Характерно за отделните видове специални състави- чл. 55, ал. 1- „който е получил нещо без основание…е длъжен да го върне“- 1) едно лице е получило нещо във своето имущество, щом има получаване е имало и даване. Трябва да се тълкува разширително термина получаване. Едно лице може да е получило нещо бз основание може да са права, а права се придобиват; 2) предмет на полученото могат да бъдат парични средства, количествени вещи, може да бъде получено и едно фактическо полужение (държането и владенето), други права, които се придобиват; 3) липсата на основание- основанието при НО представлява една правна връзка, правно отношение, което съществува между две лица, тя оправдава преминаването на една вещ от имуществото на едно в имуществото на друго лице. Ако  липсва такава възка з даването и получаването, липсва и осниванието. При този състав основанието не е налице още при даването и получаването. Типични случаи за тези състави е сключване на ниюожен договор- не съюествува договорна връзка, няма основание за даването и получаването. Приема се че липсва правно основание и при доставка при договор, напрактика се оказва, че е доставено по- голямо количество- доставеното вповече е доставено без основание.

Вторият състав по чл. 55, ал. 1 „който е получил нещо с оглен на неосъществено основание е длъжен да го върне“. При този състав, основание не е съществувало в момвнта на даване и получаване, но тези лица са очаквали да настъпят фактите за даването и получаването. Дадено е нещо по договор, с оглед на едно бъдещо задължение, което да се породи по договора. Ако не настъпи това условие, то тогава даденото по това бъдещо задължение става дадено при неосъществено основание; ако е престирано нещо по бъдещ договор като се е очаквало даденото да придобие основание, но не се е стигнало до слкючване на договор (предварителен договор);

Тук също има две обстоятества от ФС- дадено е нещо, даденото е дадено при неосъществено основание, то не е е осъществило. Това е разликата с първия състав.

Третият състав „който е получил нещо при отпаднало основание е длъжен да го върне“. За разлика от другите два състава, основанието е съществувало в момента на получаването, но това правно основание в последствие е отпаднало и щом е отпаднало, даденото е получено без основание и е длъжен да го върне. Таки състави на отпаднало основание има при развалянето на договорите, при унищожаването на договора. В други случаи- при отмяна на дарение, ако се уважи иска за отмяната  то предметът на дарението следва да бъде върнат. Отпадането на основанието може да бъде по взаимно съгласие, може да бъде по силата на съдебно решение, ако се касае за договор, който може да се развали по съдебен ред.

Законодателят е ограничил приложното поле на НО когато съзнателно е изпълнен един нравствен дълг, това не намира приложение в съставите на НО.

Друго характерно за НО е субектът на задължението и прредметът на задължението за връщане. Субект в трите състава е лицето, получило нещо без основание, при отпаднало осонование. Има изключение- предвидено в ЗЗД, когато едно лице е платило чужд дълг по грешка, обогатилото се лице е кредитора, той трябва да го върне. Платилия погрешка ще се субргира в неговите права- чл. 56 ЗЗД. Изключение има и когато връщането се дължи на недееспособно лице, тези които са престирали дължат връщане. Предмет на задължението за връщане- това е полученото без основание, ако е получена вещ, дължи се същата вещ, ако е пари- същата стойност на същата единица- предмет на отношението е даденото и полученото. В чл. 57 ЗЗД се урежда състав, който може да се разглежда като специален или подсъстав на основния състав: „Ако се дължи връщането на определена вещ, получателят дължи връщането на плодовете от момента на поканването“. Друг специален случаи се относя до погиване на вещта след поканата. В тези случаи законът посочва, че се дължи действителната стойност ако последната е по- висока. Уреден е и случай, в който вещта е погинала, изразходвана преди поканата, лицето дължи само това, което е изразходвало.

Законът не урежда случаи когато погиването не е по вина на лицето, което дължи дължимото. Ако е налице хипотезата при изпадане в забава, тогава е настъпила обективна невъзможност, тогава се дължи връщане на вещта.

Чл. 58 ЗЗД- когато се дължи връщане от недееспособен. Законът казва, че той може да върне само това, което е отишло в негова полза. Недееспособността може да е съществувала в момента на получаването, но може и да е настъпила след този момент. Трябва обаче да е налице, в момента, в който е възникнало задължението за връщане. Зад тази разпоредба стоят случаите когато останалото е отишло при други лица- настойник, довереник и т.н. в този случаи за връщането на останалата част от дължимото ще трябва да се върне от лицата, които са се възползвали от недеспособността.