89. Отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридичеси лица

 

Правна уредба на отговорността на държавата и общините за вреди – тази отговорност е уредена като деликтна- имуществена отговорност за непозволено увреждане. Отговорността на държавата и  общините се предявява по съдебен ред, компетентен е съда по местоувреждане или седалището на увредения. Съдебното производство се развива по АПК, а ако вредите са причинени от правозащитния орган или бавно правосъдие, тогава производството се развива по ГПК.

Характеристика – тя има имуществен характер, пълна отговорност, защото държавата и общините дължат обещетение за всички имуществени или неимуществени вреди. Държавата и общините носят обективна отговорност- винаги дължат обещетение, независимо дали вредите са причинени от тези лица, без значение дали са действали виновно или не. Отговорността може да отпадне, ако увреждането е в следствие изключителната вина на пострадалия. Ако виновно пострадалия е допринесал за това, тогава отговорността  на държавата или общината се намалява. Правото на обещетение се наследява за имуществените вреди. А ако се касае за неимуществени вреди, само ако е бил предявен иска от самия увредени, наследниците могат само да продължат, но не да започнат неговото дело.

Предпоставки за осъществяване на отговорността:

  • В чл. 1 ЗОДОВ е предвидено, че се отговаря за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия- напеример, издаден е незаконосъобразен АА, незаконосъобразни действия във връзка с разрешаване или спиране на някакво незаконосъобразно строителство.

Ако се касае до успорим акт, той трябва да бъде отменен като незаконосъобразен и след това чак може да се предяви обещетение за вредите. Ако този акт е нищожен, тогава може да се иска съдът да установи нищожността и да постанови обещетение за настъпилите от това вреди. Ако бъде отменен ПНА ще се търси ли обещетение от лицата, които са понесли вреди от това, че са отговаряли по този ПНА?- образувано е тълкователно дело на ВАС, защото едните смятат, че се е понесла такава отговорност по време на действието на ПНА, другите смятат, че тя е настъпила след техните действия по повод ПНА.

  • Отговорност на държавата за вреди, причинени от правозащитни органи по чл. 2 ЗОДОВ. Характерно е тук, че отговорността е уредена казуистично. Посочени са съставите, в които е уредена отговорността. Има се предвид разследващите органи, прокуратурата и съда, съставите са: 1) задържане под стража, включително и мярка за отклонение или домашен арест, когато са били отстранени; 2) прилагане от съда на принудителни медицински мерки; 3) при нарушяване на права, защитени от Конвенцията за защита на правата на човека; 4) обвинение в извършване на престъпление, ако след това лицето бъде оправдано или образуваното наказателно дело е прекратено, ако се окаже, че лицето не е извършило деянието или деянието е било амнистирано; 5) изпълнение на наложено наказание над опредения срок; 6) незаконно използване на СРС; 7) вреди, причинени от съдебни актове на база Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество;
  • Отговорност на държавата за вреди, причинени от дейността на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество- отговорност, когато има действия на Комисията по или по повод нийните правомощия.
  • Отговност за „забавено правосъдие“- може да се търси отговорност и от Европейския съд, но едва ако е изчерпана националната процедура за търсене на отговорността.

Тези производства задълженително се разглеждат с присъствието на прокурор. Държавата изплаща обещението- ако е след виновно причинени вреди, тогава тя има право на регресен иск към длъжностното лице. Ако вредите са пречинени от актове на правозащитните органи- те отговарят само тогава когато техните действия са признати за престъпление. Това става по съдебен ред. Процесуално легитимирани са потърпевшите лица, пасивно легитимирани са съответните учреждения или правозащитни органи- прокуратура, МВР, съд.