85. Непозволено увреждане. Характеристика. Общ състав. Видове непозволено увреждане. Субекти. Неизбежна отбрана и крайна необходимост. Граници на отговорността. Съизвършителство и съпричиняване на вреди от пострадалия

 

Същност, характеристика, субекти на непозволеното увреждане: пример са случаи при които едно лице причинява вреди на друго лице или на неговото имуществото, или от една вещ настъпват вреди на едно лице, което не е неин собственик и по една или друга причина е в съприкосновение с нея. Непозволено увреждане имаме и ПТП при което е причинена телесна повреда във връзка с която лицето търпи лечение, не изпълнява задълженията си, може да е трудоустроено. Лицето може да претърпи и морални вреди. Във всички тези случаи имаме причиняване на имуществени или неимуществени вреди и когато лицето което причинява вреда и това, което е увредено, между тях не съществува договорна връзка или пък вредите настъпят без да са свързани с договор, имаме непозволено увреждане. За него е характерно това, че е причинено от лице, което не е в договорна връзка с уврежданото. Най-отличителен негов признак е, че причинителя/извършителя на деликта, на вредата дължи имуществена отговорност под формата на изплащане на парично обезщетение или понякога като отстранява вредите от това поведение. Непозволеното увреждане се различава от престъплението по това, че не е предвидено в НК не е съставомерно и няма толкова висока степен на обществена опасност, а е едно гражданско правонарушение. Непозволеното увреждане може да се определи от няколко аспекта. Първо то е един институт на ОП, т.е. обхваща правните норми, които уреждат отношенията с виновно и противоправо причиняване на вреди от едно лице на друго. След това то е един ЮФ, той е едно действие или бездействие извършено виновно и противоправно, от което се поражда облигационно правоотношение между делинквента и увреденото лице. Тази облигационна връзка се състои от задължението на причинителя на вредата (длъжник) да обезщети вредите понесени от увреденото лице (кредитор). На трето място то представлява и едно гражданско правонарушение – наречено още деликт. под непозволено увреждане се има предвид още и отговорността от непозволеното увреждане, тъй като това е последицата, наречена деликтна отговорност. В ЗЗД се урежда общ състав на деликта или генерален деликт. Общия състав на деликта притежава следните елементи във ФС, които извличаме от чл.45 ЗДД. Има национални законодателства, които уреждат казуистично непозволеното увреждане – при англосанксонската правна система и там са уредени точно определени случаи, които са непозволено увреждане и трябва да има пълно покритие между състава и извършеното. Тя не е много удобна защото живота поднася различни случаи и не могат изчерпателно да се посочат. Елементите на ФС са:
А) непозволеното увреждане представлява някакво деяние, извършено от лице (ФЛ), с това деяние се нарушава правния ред,
Б) причинява вреди на друго лице;
В) самото причиняване на вреди от едното лице на другото има противоправен характер;
Г) вредите са причинени от виновни действия на лицето. Следователно, за да бъде едно деяние деликт или непозволено увреждане то трябва да е причинили вреди, причиняването на вреди е противоправно (има забрана в закона), виновно и връзката между вредите и виновното противоправно деяние.

  • Деянието – може да е действие или бездействие.
  • Противоправно – има различни схващания относно противоправността на едно деяние. Според едното тя се състои когато е нарушен общия граждански дълг в чл.45 да не се причиняват виновно вреди другимо. Според други противоправността се изразява в нарушаване на правни норми, на обективното право. Според трето схващане непозволеното увреждане като деяние нарушава определени блага и интереси на други лица, които са защитени от правото. И също така с него се нарушава абсолютни субективни права, защитени от обективното право. Но винаги противоправния характер на деянието го прави несъвместимо с императивните правни норми, извършено е в разрез с това, което изисква законът.
  • Вината – ГП няма своя категория за вина, а ползва тази от НП, а именно че вината е психическото отношение на дееца към неговото противоправно поведение и резултата. Тя е субективният елемент в състава на деликта. Вината може да бъде в различни форми – небрежност и непредпазливост, като критерий е неполагането на дължимата грижа. Формата на вината няма значение за отговорността и в двата случая се носи отговорност и размерът на вредата няма значение за отговорността. Затова и по чл.45 ЗЗД по правило деликт може да е извършен от ФЛ, защото само то действа виновно и затова по него могат да отговарят ФЛ. ЮЛ отговарят за виновно причинени вреди от техни служители и работници, на които са възложили работата или собственици на вещи, които са причинили вредите.
  • Вреди – могат да са имуществени (претърпяване на загуби и пропуснати ползи, за бъдещи вреди когато е ясно че ще настъпят например когато се знае че ще има нетрудоспособност) и неимуществени вреди. Неимуществените вреди са такива които не могат да се остойностят и затова се обезщетяват по справедливост, а имуществените се остойностяват в зависимост от размера на вредата. Вредите тук не се делят на предвидими и непредвидими, защото между тези лица не е съществувала облигационна връзка. Т.е. при деликта всички вреди подлежат на обезщетяване. И друга разлика  е че формата на вината няма значение за отговорността, а при договорната има.
  • Причинна връзка между деянието и резултата – тя трябва да бъде пряка и непосредствена, т.е. настъпилите вреди да бъдат последица от извършеното виновно и противоправно деяние. Тя е обстоятелство, което трябва да се докаже от потърпевшото лице. Те е обективната предпоставка за отговорността. Предопределя размера на отговорността. В чл.51 се казва че обезщетение се дължи за вреди които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Освен този общ състав ЗЗД урежда и специални състави на отговорност на непозволено увреждане. Такива са съставите, в които се урежда отговорността на лице, които по силата на закона са длъжни да упражняват надзор върху други лица и ако последните причинят вреди лицата, упражняващи контрол върху тях носят отговорност – родители, попечители, настойници, т.е. отговарят за чужди действия.

Друг специален състав е отговорност за вреди от чужди животни и вещи. Друг е когато се вменява отговорност на изпълнителя във връзка с изпълнение на възложената работа. В чл.12 на ЗЗД урежда преддоговорната отговорност – счита се че е специален състав на деликтната отговорност. Специален състав има когато трето лице съзнателно попречи на изпълнението на договорно задължение и дължат вреди. Отговорност за непозволено увреждане се съдържа и в ЗОДОВ.

В кои случаи лицата, които са причинили вредите не носят отговорност: отговорност не се носи, когато вредите са причинени от неизбежна отбрана, но трябва да има съответствие между опасността и средствата за предотвратяване, т.е. да не се преминават границите и, ако има превишаване може да се търси. Другата категория, при която се носи отговорност е крайната необходимост – налице е когато едно лице за да предотврати по-големи вреди които могат да настъпят причини по малки вреди, за да избегне по-големите, без значение е на кого причинява вредите. И тук крайната необходимост се дължи обезщетение но не се казва кой ги обезщетява.  При крайна необходимост се дължи поправяне на вредите от лицето, което ги е причинило. По-късно се приема, че в такъв случай отговаря лицето, което е създало такава ситуация на крайна необходимост. Ако не може да се установи това лице, тогава лицето което се е възползвало от тази ситуация, чиито блага и интереси са били спасени.

Носи се пълна имуществена отговорност. Тя е извъндоговорна гражданска отговорност, защото е нарушен общия граждански дълг да не се причиняват вреди другиму. Тя винаги се осъществява по съдебен ред – трябва да се докажат всички елементи от състава на деликта и съда да определи размера на обезщетението. Това е отговорност за допусната вина – т.е. без вина няма отговорност. Но има изключения – когато се отговаря за вреди настъпили от вещи и животни, собственикът или надзирателят отговаря  като неговата отговорност се обяснява по различен начин. По-старата теза е че отговарят за собствена вина, защото не са осъществили контрол. Новата теория е че поемат риска от собственици – за тях са и благата и риска, а не отговарят за допусната от тях вина. При тази отговорност е една санкция за противоправно и виновно поведение, но тя има и обезщетителен характер.

Субекти на отговорността: разграничаваме длъжника и кредитора във възникналото деликтно отношение. Кредиторът (потърпевшото лице) е активно легитимирано да търси отговорност за непозволено увреждане. Субект на деликтното отношение е и причинителят на вредата, той е и длъжник, пасивно легитимирано лице, от него се търси отговорност. Възможно е в резултат на непозволеното увреждане увреденото лице да е починало. В такъв случай кой е активно легитимиран да търси отговорност. Има богата практика. ПВС № 5 и 7, като постановките в тях са, че отговорност от делинквента за имуществените вреди могат да търсят низходящите на починалия, възходящите, съпругът, ако те са били издържани от него, или отговорност могат да търсят тези лица, когато са имали право да търсят издръжка, защото са имали право на нея поради нетрудоспособност, но в резултат на смъртта не са могли да я търсят от починалия. Могат да търсят отговорност, които са живеели с починалия и са били издържани от него, както и лицата с които е съжителствал, без брак, и които е издържал. Обезщетение за Неимуществени вреди могат да търсят съпругът, низходящи деца които са били издържани, също и родители, и лица, които са живеели в семейството без да са осиновени (изчезва опората им) и лица които са се намирали в трайно съжителство, без брак – стеснява се кръга.

ЮЛ не могат по правило да носят деликтна отговорност по чл.45, но законът е предвидил ЮЛ в определени случаи да могат да отговаря – по чл.49 и по чл.50 ЗЗД, т.е. само гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди причинени от техни работници – и наред с преките извършители отговаря и ЮЛ. Тази отговорност е обезпечителна – работодателят не е действал виновно и не е причинил вредите. ЮЛ/ЕТ отговаря и когато прекия причинител не се открие. ЮЛ могат да отговарят като собственици на вещи от които са настъпили вреди.

Границите на отговорността: в чл.51 е посочено че се обезщетяват всички преки и непосредствени вреди, в пряка причинна връзка с виновното противоправно деяние; имуществени и неимуществени; пълна имуществена отговорност.

Съизвършителство и съпричиняване: съизвършителство имаме когато деянието е извършено от две или повече лица и отговарят солидарно, като това е предвидено в закона. Съпричиняване е налице, когато увреденият е допринесъл за настъпване на вредите – имаме принос. Законът не изисква увреденото лице да го е допуснало виновно, така че субективното му отношение е без значение, а е важен само вредоносния резултат. Последицата е намаляване на отговорността, обезщетението може да се намали. Но не може да се освободи от отговорност. Ситуацията е като компенсацията при договорната.