8. Задължения за индивидуално и родово определена престация. Неделими задължения.

 

Делението се основава не на обективните качества на вещта, които се явяват предмет на престацията, а на субективната преценка на страните по договора, които решават кои качества на вещта ще я индивидуализират.

Задължение за индивидуално определена престация е налице тогава, когато дължимият предмет е определен с индивидуални белези, тоест ясно е коя от многото вещи се дължи. Значението на индивидуално определените престации се проявява при началната невъзможност на престацията (нищожност на престацията) – задължението изобщо не възниква, защото липсва предметът, който трябва да бъде предаден (липса или погиване на предмета). Задължението да се предаде вещта включва и задължението да се пази вещта до нейното предаване. Ако престацията е бъдеща престация, изпълнението се отлага за един по- късен етап и отново длъжникът дължи грижи по такъв начин, че да не препятства възникването на престацията. Ако индивидуално определената вещ е погинала, тя не може да бъде престирана от длъжника или от трето лице, нито чрез принудително изпълнение. В този случай е важно дали вещта е погинала поради причини, за които длъжникът не отговаря (обективна невъзможност) или в резултат на неговото виновно поведение. При обективна невъзможност договорът се погасява по право. В този случай длъжникът няма вина, а без вина няма отговорност. Рискът се носи от кредитора. Възможно е обаче длъжникът да се е задължил да отговаря и за форсмажорни обстоятелства. В другия случай длъжникът дължи обезщетение за вреди на кредитора за ползите, които е пропуснал, и за загубите, които е претърпял.

Задълженията за родово определени престации не са означени с индивидуално определени белези, а с белези, показващи принадлежността им към определена категория. При тях не е ясно точно коя вещ се дължи. Видът, към който принадлежи престацията, може да бъде определен по такъв начин, че да не остава особено място за избор (например продажба по каталог; заем за потребление- заемателят е длъжен да върне вещи от същото качество, което е получил). При родово определени вещи важи правилото, че ако друго не е уговорено между страните, длъжникът трябва да престира вещи от поне средно качество. При родово определени вещи е необходимо те да бъдат индивидуализирани или предадени, за да премине собствеността. При дистанционните сделки е достатъчно да се предаде вещта на спедитор. От този момент преминава и рискът, тъй като той преминава с преминаване на собствеността. При родово определени вещи важи правилото, че родът не погива. Ако родово определените вещи, с които длъжникът е възнамерявал да престира, погинат преди изпълнението, той не се освобождава от задължението си, а трябва да намери други вещи, с които да изпълни. След индивидуализирането на вещите обаче собствеността е преминала и длъжникът повече не носи риска от погиване на вещите. Съществуват и ограничени родове вещи – родово определени престации, които трябва да се вземат от ограничена маса (например вино от 1990 година от района на Южна Франция). Ако погинат всички вещи от този ограничен род, е налице обективна невъзможност.