71. Дарение. Определение. Характеристика. Сключване и форма. Действие. Дарение и спонсорство

 

Прехвърлителен договор е дарението.

 Определение: в ЗЗД има легално определение на договора за дарение. Това е договор с който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно на дарения който го приема. От него може да се направи извод за елементите от ФС. Касае се за договор, щом като едната страна предоставя, отстъпва нещо на другата, а другата трябва да го приеме. По това, че е договор дарението се отличава от завещанието, което е едностранен акт. Първият елемент от ФС е, че нещо се предоставя от дарителя на дарения. Законът не пояснява какво е нещото, но е явно че това е имуществена облага, която се влива в патримониума на дарения. Това може да са вещи, права върху вещи, облагата наименувана като нещо може да бъде и други права като вземания, парични средства, ценни книжа. Другият елемент от ФС е това, което се отстъпва като облага се отстъпва веднага. За тази цел дарителят трябва да е титуляр на правото. Затова и законът не допуска дарение на бъдещо имущество, защото имуществото не е налице и не може веднага да се отстъпи на дарения. По този принцип е нищожно и дарението на чужда вещ. Следващия елемент е, че това, което се прехвърля, предоставя веднага на дарения, се предоставя безвъзмездно, нямаме насрещна престация. Дарителят не получава някаква насрещна облага.

Характеристика – предмет, страни, форма: договора за дарение е транслативен договор, защото под отстъпване веднага се има предвид прехвърляне на права или обект върху дареното лице. Това е безвъзмезден договор. И заема за обслужване е безвъзмезден, но разликата е че при него е временно, а при дарението е безвъзвратно. Действието на договора за дарение – щом като дарителят отстъпва нещо веднага и безвъзмездно,т.е. със сключването на самия договор, на дарения, то е каузален договор и трябва да има основание за прехвърлянето. Тук във връзка с каузата има спор относно това каква е каузата на договора за дарение. Под основание теорията разбира типичната цел за даден вид сделки, с оглед на която се извършва конкретната сделка, както и сделките от един вид. Тук целта е да се облагодетелства едно лице. А вече под какви подбуди се извършва дарението, които карат лицето да извърши дарението – това са мотивите на дарителя. И от тук следва ли да се разграничава основание и мотиви. Едно от мненията е, че мотиви и основания съвпадат. За разлика от другите договори, при които по принцип те се разграничават – вътрешна воля от изразена воля. Според другото мнение те не съвпадат и се разграничават – вътрешните мотиви могат да са най различни, но основанието на сделката това е причината с оглед на която се сключва, а именно да се облагодетелства едно лице и това става, когато имуществото на едно лице се уголемява. В закона не се изисква задължително някаква форма. Посочена е форма за дарението на движими имущества. Тъй като договорът е транслативен за някои неуредени въпроси се прилагат правилата за продажбата. Следователно когато дарението има за предмет недвижими имоти сделката трябва да е във форма на нотариален акт. За движими имущества – страните трябва да изберат дали да я сключат в писмена форма с нотариална заверка на подписите или да я извършат чрез предаване на движимите вещи. Т.е. даренито може да е и консенсуален и реален договор. Предмет на дарението може да са вещи, права, вземания, ценни книги (по ред, определен в закона). Има и такива дарения, които можем да определим като такива като косвени – погасяване на чужд дълг с дарствена цел, с дарствено намерение може да се извърши и опрощаването. Страните на договора за дарение – дарител, който може да е лице, което притежава правото и може да се разпорежда с него, т.е. то трябва да е дееспособно. Дарение може да се извършва от представител само с изрично пълномощно.

Сключване на договора за дарение: зависи от това дали ще бъде консенсуален или реален договор, като реален може да бъде само при движими вещи.

Особени основания за нищожност на дарението: когато мотивът поради които е направено противоречи на закона или на добрите нрави. Когато модалитетът или условието са невъзможни. Нищожно е дарението на бъдещо имущество и на чужди вещи.

Дарение с модалитети и тежести, същност на тежестта, последици от нея: дарението може да е направено и под модалитети. Модалитетите това са тежести към едно дарение. Те могат да бъдат срок, условие, други тежести. От закона може да се направи извод, че дарението може да бъе под условие или тежести. Нищожно е дарението, ако условието или тежестта са невъзможни. Има се предвид под тежест на дарението – има различия. Главно се има предвид, че тежестта създава едно задължение на едно лице, т.е. че тя е едно правно задължение. Но ако се приеме, че тежестта се приравни с правните задължение и от тук че договорът е двустранен, тежестта щом като е правно задължение. Вярно е, че тежестта създава определено задължение за дареното лице, но то не може да се приеме като насрещно задължение, което да предаде на договора характеристиката на двустранен. Тежестта може да бъде в полза на дарителя – дарява нещо, но след смъртта му дареният да поддържа гроба му. Тежестта може да е в полза на дареното лице – дарение ако дарителя завърши образованието си. Тежестта следва да бъде изпълнена от дареното лице и предметът и може да се покрива с предмета на дарението. Но тежестта може да бъде съвсем различна по предмет. Последиците от неизпълнение на тежестта която му е възложена, тъй като договорът е едностранен дарителят не може да иска разваляне, а ако тежестта е в полза на трето лице и то не може да иска разваляне тъй като не е и страна. Дарителя може да иска изпълнение на задължението, произтичащо от тежестта. Модалитета може да  тежест или условие. За срок трудно може да се даде – отлагателен и прекратителен. Когато се отсрочва ползването, например дарява се един имот но право на ползване има едно трето лице дареният придобива голата собственост. Кръстю Цончев счита, че тук не се има предвид условие като бъдещо несигурно събитие, а под условие се има предвид една уговорка.

Действие на дарението: под действие се разбира пораждане на задължения и права. Задължението е за дарителя, който трябва да предаде обекта или имущественото благо веднага на определеното лице, т.е. възниква за дарителя задължение за предаване, защото той вече губи правата си върху съответното имуществено блага. За дареното лице не възникват задължения. Това което му се отстъпва е безвъзмездно, и затова договора за дарение е едностранен. Според някои автори дарението е двустранен договор, защото законът иска дареното лице да има пристойно поведение, едно уважително поведение, на признателност, което трябва да има един разумен човек. И от там надареното лице също поема задължения, щом като дава възможност на дарителя да иска отмяна. Когато се наруши това морално задължение за уважително поведение при определени хипотези да се отмени дарението, т.е. не всяко нарушение е основание за отмяна.

Отмяна на дарението чл.227 ЗЗД: отмяната на дарението като институт се различава от развалянето на договора. основанията за отмяна са посочени в закона. Приема се, че в самия договор може да се съгласуват и други основания за отмяна. Отмяна на дарението може да се иска при: 1) когато надареното лице умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта – това поведение надминава границите на моралното поведение и е с висока степен на обществена опасност; 2) набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена – набеждаването може да се извърши само пред надлежни органи; 3) при отказ на дареното лице да даде издръжка на дарителя, когато той се нуждае от нея – ТР отказа на дарения да дава издръжка ще бъде основание за отмяна, ако той има възможност да дава такава издръжка. Тези правила за отмяна не се отнасят до обичайни и възнаградителни дарение. Под обичайни дарения се разбира дарения, които се правят по определени поводи правят се от всички не само от дарителя и по принцип са на по-малка стойност. При възнаградителните дарения дареното лице е извършило преди нещо в полза на дарителя и затова последния иска да се облагороди. Отмяната става по съдебен ред с конститутивен иск, това е потестативно право, в срок от 1 година от узнаване на обстоятелството. Може да се предяви и от наследниците в същия срок. С отмяна на дарението се прекратява договора за дарението. Отмяната има обратно действие, защото се връща предмета на дарението. Възможно е предмета да е отчужден на трето лице – според закона третите лица, които са придобили правата преди да е вписана исковата молба за отмяна и в този случай дареното лице ще дължи съответната имуществена облага на дарителя, която е получил от разпоредителната сделка и възниква вземане за обезщетение на дарителя.

Дарениeто и други сходни договори: има сходство при дарението и спонсорството. Сходството е че и при договора за спонсорството нещо се отстъпва безвъзмездно, с дарствено намерение. Но докато с договора за дарение дареното лице не поема задължение, при спонсорството спонсорираното лице поема задължение, които може да не са еквиваленти с предмета на спонсорството. Тези насрещни задължения най-вече са свързани с популяризиране името на спонсора. Дарението е уредено в закона, докато спонсорството е ненаименуван договор. Прилика с меценатството – при него също се предоставят средства безвъзмездно, но с цел с тези средства да се подпомагат културни мероприятия.

По въпроса за дарението – за недаването на издръжка от надаренито лице. Ама основание за отказ, при положение че надарения може да дава издръжка. Постановено е тълкователно дело по въпроса- ТР 1/ 2013г. От 21.10.2013г. Там се разглеждат основанията за отмяна на дарение, вкл. Отказ да се издаде издръжка.

В ЗЗД са посочени основанията за отмяна на дарението, в ЗН също са уредени, но са други- определни наследници по закон – съпруг, нисходящи родители. Запазената част не може да се накърнява чрез завещание и дарение. Ако има запазена 1част наследникът може да иска отмяна на дарението или намаляване на същото.

Възможност за отмяна на дарение има също в нормата на чл. 55 СК- даренията направени във връзка или по време на брака на съпруг. В старият СК в чл. 105е било предвидено, че при развод направени дарения от единия на другия съпруг или от близки, след развода могат да бъдат развалени.