65. Отговорност на продавача за недостатъци на продадената вещ. Законна (обща) и гаранционна отговорност

 

В ЗЗД се урежда т.нар. законна отговорност за недостатъци и не е необходимо в договора да се включват тези разпоредби. Тя е обща отговорност, защото се отнася до всякакъв вид вещи – с промишлен и всякакъв друг характер. Това е отговорност за недостатъци на продадената вещ, които са съществували в момента на предаването на веща. По това законната отговорност по ЗЗД се различава от гаранционната отговорност, тъй като при нея се дава една гаранция че продадената вещ ще запази своите качества в определен период от време, и ако не запази своите потребителски качества в гаранционния срок, то тогава не е спазена гаранцията и продавача ще носи гаранционна отговорност. Това не е отговорност по ЗЗП, а за гаранционна отговорност по ЗЗД, която не е изрично уредено но може да се направи извод, че има такава, ако е уговорена. Тези недостатъци могат да бъдат явни, т.е. видими, да могат да се констатират веднага при получаването, без да се използват средства, или да бъдат скрити – но и при двата случая продавача отговаря. При явните, тъй като са видими, се предполага че купувачът ги вижда и си мълчи, счита се че се съгласява и одобрява и след такова одобрение в резултат на мълчание или пропуск за възражение, това го лишава от правото да търси по нататък отговорност от продавача. Отговорност по ЗЗД може да се търси ако са налице следните предпоставки:

1) веща да има съществен недостатък. Веща има съществен недостатък, когато този недостатък намалява съществено цената или годността на веща за едно обикновено ползване или потребление, или годността на веща за предвиденото в договора потребление. Тогава имам съществен недостатък. Недостатъка е отклонение в качеството на веща, но той трябва да е съществен.

2) другата предпоставка е недостатъка да не е известен на купувача. Ако е бил известен или е бил такъв, че купувача е трябвало да го забележи в момента на предаване, това означава, че недостатъка въпреки че е известен, той е сключил договора и следователно одобрява веща. При такова одобрение с наличие на знание той не може да търси отговорност. Продавачът отговаря и когато не е знаел за недостатъка. Затова някои я отнасят като обективна отговорност – продавача отговаря без да има вина и знанието е ирелевантно. Според други – има вина във формата на небрежност и знае за недостатъците.

3) купувача трябва да прегледа веща и ако открие някакви недостатъци веднага да уведоми продавача. Прегледа трябва да се извърши в момента на предаването. Ако се касае за вещи при които не може да се извърши такава проверка в момента на предаването може да се уговорят срокове за преглед за видими недостатъци. Ако при предаването се констатира че вещите имат видими недостатъци купувача трябва да направи възражение че предадените вещи са с недостатъци и да откаже приемане. Ако пропусне да направи възражение, счита се че е одобрил веща макар с недостатъци. Т.е. срока за възражение при видимите недостатъци е при предаването, освен ако се касае за такива стоки или количества има уговорени срокове за преглед. Пропусне ли се тази възможност преклудира се възможността за такава отговорност. За скритите недостатъци, макар да са налице при предаването, те се проявяват по-късно и за тях законът е установил срокове в които те трябва да бъдат забелязани от купувача. Тези срокове за движими месеци 6 месеца, а за недвижими имоти 1г. Това са срокове за откриване на скритите недостатъци. Ако в тези срокове купувачът констатира че действително веща която е купил има скрити недостатъци той трябва веднага да уведоми продавача. В чл.194 ал.1 в такива случаи той трябва незабавно да уведоми продавача. Ако липсва това уведомление, означава, че купувача одобрява веща макар с недостатъци, и правото му се преклудира. Продавача ще отговаря ако веща е негодна защото ще е налице неизпълнение. Ако е ползвал веща не е налице негодност. Уведомлението е равностойно на рекламация. Следователно има известна разлика – уведомлението предполага съобщаване на продавача за открити съществуващи недостатъци в срока, а рекламацията предполага предлагане от страна на купувача начин на уреждане на спора. Откриването на недостатъка и уведомлението трябва да са в 6-месечния срок. Ако продавачът е знаел че веща има скрити недостатъци, то срока се увеличава на 3 години и не се изисква уведомление, но трябва да се докаже знанието на продавача.

Правата на купувача: купувача има право да иска отстраняване на недостатъка; за иска замяна на вещ с недостатъци; да върне веща и да иска обратно цената (редхибиторен иск) т.е. да развали договора; има право на отбив от цената. Наред с това има право да търси обезщетение за вредите които претърпява от неизпълнението на договора по общия ред. Тези права купувача може да упражни или по пътя на рекламационното производство. Ако не се уреди спора извънсъдебно, той има право на иск пред съда и с него да упражни правата, които му дава закона. Този иск обаче също трябва да бъде предявен в тези срокове 6 месеца при недвижими вещи и 1 година за недвижим имот, или 3 години ако се докаже знание на продавача.

Характера на тези срокове:

1) 6 месечния и 1 годишния са първо срокове за откриване на недостатъци и с изтичането им се преклудира правото;

2) в тези срокове трябва да се изпрати уведомление – веднага след откриването но в рамките на срока и от там това са и рекламационни срокове и ако не се спазят също се преклудират правата.

3) в тези срокове ако не се постигне доброволно споразумение по рекламационен път, ако пропусне срока може да му се направи възражение за изтекла давност. Независимо от тази законна отговорност страните могат да уредят и гаранционната отговорност – и ако има и двете купувача трябва да избира коя да упражни законната или гаранционната отговорност, но не и двете за едни и същи недостатъци. Тези срокове текат от предаването на веща, докато при гаранционната отговорност обикновено се договаря от кой момент започват да текат сроковете