62. Задължения на продавача и купувача

 

Задълженията на продавача и купувача и правата: продажбата е двустранно облигационно отношение и затова страните имат както права, така и задължения. Задълженията на продавача  след като договора за продажба е договор с който продавача се задължава да прехвърли собствеността и следователно това е основното задължение за продавача. Уредбата на това задължение е по ЗЗД като той е възприел консенсуалната система – възникват и се изпълняват в един и същ момент, и правото на собственост се прехвърля със сключването на договора и в това се изразява вещноправното действие. Консенсуалната система е в чл.24 ЗЗД когато договорът има за предмет индивидуално определена вещ, ако договора е формален трябва съгласието да е в писмена форма. Изключения имаме при родово определени задължения – като при тях трябва да се индивидуализира веща и след това преминава правото на собственост, а начина на индивидуализация става по съгласие на страните – отделяне, описание. При бъдещи вещи – собствеността възниква когато е възникнала бъдещата вещ. И затова договора с бъдеща вещ се сключват или под условие или алеаторни. При алтернативните задължения – предмета трябва да бъде конкретизиран от няколкото алтернативни вещ (като концентрацията настъпва по избор, освен ако не е от естеството) и след това преминава собствеността. Когато продажбата може да има дистанционен характер, т.е. и двете страни са в различни места, възможно е: 1) представител на купувача да отиде в населеното място на продавача и там да се извърши предаването – това става само когато предмет е родово определена вещ, и в момента на предаване преминава собствеността и затова за купувача е риска; ако дистанционната продажба има индивидуално определена вещ няма проблем, защото правото на собственост преминава в момента на сключване на договора; 2) продавача да предаде родово опредлените вещи предмет на продажбата да ги предаде на спедитор или превозвач и така купувача да ги получи – в този случай в ЗЗД чл.186а рискът от случайното погиване или повреждане на родово определени стоки преминава върху купувача от момента в който стоката бъде определена по съгласие на страните или му бъде предадена, а при доставка за купувачи в други населени места – от момента в който тя бъде предадена на спедитор или на превозвач (освен ако между страните не е уговорено друго) – следователно в същия момент на предаването заедно с риска преминава и правото на собственост. При транзитна продажба, при която имаме междинен купувач – продавача се е задължил да предаде стоката на едно трето лице, без тя да преминава през междинен. Имаме 2 продажбени отношения при които купувачът при първия договор е продавач по договора с третото лице, а първи продавач трябва да предаде директно на третото лице без да минава през купувача-продавач или т.нар междинен купувач и третото лице носи риска. Друго задължение на продавача е да предаде вещите предмет на продажбата чл.187 ЗЗД – да предаде продадената вещ означава купувача да придобие най-напред фактическата власт, защото следва да се прави разлика между предаване, получаване или приемане. Предаването може да бъде и правно действие, а не само фактическото предаване, като при родово определени вещи е фактическо и с него преминава собствеността. Ако предмет на договора е индивидуално определена вещ тогава предаването няма такава особеност, а продавача предава фактическата власт на купувача. И от тук тъй като в момента на предаването може да преминава правото на собственост, се прави разлика между предаване и доставяне. Предаването се разглежда като правно действие заради преминаването на правото на собственост и риска, и предаване на фактическата власт, а доставянето е едно фактическо действие – продавача се задължава да достави продадените вече вещи на определен пункт, населено място, а предаването може да е осъществено вече, т.е. с преди доставянето да се извърши е решен въпроса за собственост и риск, и затова доставянето има фактическо действие, но въпреки това уговорката за доставяне има права и задължения – за продавача да организира транспорта, цената на транспорта (навлото) да се плати от купувача или по договорка. Когато говорим за предаване от продавача дължи да предаде първо това което е уговорено (предмета на договора), второ веща се предава в състоянието, в което се  е намирала по време на продажбата (при родови вещи от обичайно средно качество, ако друго не е уговорено), да се спази срока и мястото. Времето и мястото са лична уговорка, а ако липсва така се прилага правилата на ЗЗД – предаването на веща и заплащането на цената трябва да станат едновременно; местопредаването зависи от вида на веща – чл.68 ЗЗД (ако друго не е уговорено). Ако продавача не изпълни тези свои задължения да прехвърли правото на собственост, защото не е бил собственик, последицата е че купувача не става собственик, но договора не е нищожен, а продажбата на чужда вещ е действителен – възможностите са че ако продавача е добросъвестен и не е знаел че веща е чужда може да развали договора и да иска цената; ако веща е движима и договора е възмезден както и че купувача е добросъвестен влиза в сила чл.78 ЗС; третата възможност при която купувачът не е собственик а е владелец и след изтичане на определен срок може да придобие собствеността по давност. При забава в изпълнението на това задължение – продава веща, но не я предава – възможно е да се предяви иск за реално изпълнение срещу продавача ида се търси отговорност за забава. При продажба на движими вещи в ЗЗД има специфични правила за тяхната продажба.

Задълженията на купувача: да заплати цената и да получи продадените вещи. Задължението за заплащане на цената – принципа е предаването и заплащането да станат едновременно. Но при търговските отношения често стават плащането по банков път. Т.е. страните могат да уговорят начина на плащане и чак ако липсва такава уговорка действа принципа, според който при предаването трябва да се плати цената и от този момент ако купувача не изпълни задължението си за плащане е в забава и започват да се начисляват лихви. Цената може да се уговори да се плати след определен период, на разсрочено плащане. При неизпълнение на задължението за плащане на цената последицата, която може да настъпи е да трябва да заплати законна лихва за забава или ако е уговорена мораторна неустойка за забавяне на цената – да плати нея. Паричните задължения са носими – купувача трябва да заплати цената по местонахождение на продавача, ако не е уговорено друго. Получаването не означава приемане – приемането е одобрение. При неизпълнение на задължението на купувача да получи веща – то последицата за него е че върху него преминава риска, ако до този момент е тежал върху продавача. При движими вещи има специфични правила.