6. Договорни и извъндоговорни облигационни отношения.

 

Разграничения:

Това са два вида облигационни от-я като това деление е в зависимост от източника, който ги поражда. От там идват и всички останали различия:

А) при договорните от-я престацията се определя по съгласие на страните а при извъндоговорните – от закона; той посочва ЮФ, които пораждат извъндоговорни облигационни от-я и престацията която се дължи.

Б) при договорната отговорност принципа е че се обезщетяват само предвидимите преки и непосредствени вреди, а по изключение непредвидените вреди; при извъндоговорната отговорност на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди

В) има разлика и в погасителната давност – при вземания при договорни от-я погасителната давност е различна за различните вземания; при извъндоговорните от-я давността е общата 5-годишна давност

Вземания за неустойка и обезщетение чл.110 ЗЗД 3-годишна давност; вземания за изработка – 5 годишна давност;

Г) в договорните от-я страните определят и момента, в който вземането на кредитора става изискуемо – дали е падеж или ако не е определена дата се определя от закона; при вземанията при извъндоговорните от-я законът определя този момент, в който вземането става изискуемо; срок (при деликта се дължат лихви от момента на причиняване на вредата и откриване на дееца).

Особени видове задължения

По всяко облигационно от-е имаме и облигационно задължение. В ЗЗД има раздел особени видове задължения гл.6. Те биват:

  1. Солидарните задължения
  2. Неделимите задължения – такива, при които престацията не може да се осъществи на части. Предмета на престацията е неделим по своята същност. Неделими ще бъдат задълженията и когато престацията по своята същност е делима, но страните са се съгласили да престират изцяло. Принципа в закона е че макар по същество една престация да бъде делима, ако страните не са се споразумели за това да може да се престира на части, то частичното изпълнение се счита за вид (форма) на неизпълнение. Или законът може да предвиди да се изпълнява на части – записът на заповед. Закона не съдържа специални правила за неделимите задължения. Предвидено е че при тях се прилагат правилата предвидени за солидарните задължения.

Разлики между солидарните и неделимите задължения:
1) когато едно задължение е неделимо то става неделимо и по отношение на наследниците (прилага се принципа на солидарността – кредитора може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки един от длъжниците); при солидарните задължения наследниците на солидарния длъжник не са солидарни длъжници, защото наследяват различни части и те отговарят за тази част от задълженията.
2) солидарната отговорност следва от закона, уговорена от страните и неделимите задължения