55. Особени залози по ЗОЗ

 

В Закона за особените залози през 1996г. две са особеностите – не се предава предмета на залога, а заложените предмети си остават в ръцете на залогодателя било то длъжника или трето лице и другата е че принудителното изпълнение става без намесата на съда а чрез трето лица депозитар (счетоводител) и разпределя средствата след продажбата. Заложното право при тях възниква при сключен договор за особен залог. Отличава се от останалите по: той е уреден като консенсуален договор, а не като реален и не се предава заложеното имущество. Договорът за залог е уреден като формален договор и това компенсира липсата на предаване. А в някои случаи законът изисква и писмена форма с нотариална заверка, когато предмет на залога е дружествен дял (ТД) или пък търговско предприятие. Предвидено е че договора за особен залог за да бъде противопоставим на трети лица трябва да се впише в регистъра за особените залози. Там се вписват определени обстоятелства като длъжника, залогодател, заложен кредитор, вземането заради което се учредява залога, заложеното имущество (основни обстоятелства, които се вземат от договора за особен залог), освен това се вписват и допълнително обстоятелства, които водят до промени в залога – прехвърляне на обезпеченото вземане, прехвърляне на права върху заложеното имущество. Страни по договора за особен залог – обикновено залогодатели са търговци, т.е. във връзка със сключени търговски сделки се учредяват особени залози, но има и изключения при продажба на изплащане. Затова залогодатели при особени залози на първо място са търговците, и на второ място това са лица по чл.2 ТЗ извършващи стопанска дейност, реализират доходи, но законът не ги поставя като търговци. Също така залогодател може да бъде и съпруга на ЕТ, съответно съпруга на лицата по чл.2 от ТЗ. Това ограничение по отношение на залогодателите не се прилага когато предемт на договора за безналични ценни книги, дружествени дялове, обекти на интелектуална собственост, тъй като тези обекти могат да бъдат само предмет на особен залог. По отношение на предмета на договора за особен залог – могат да бъдат също движими вещи, само че тук предмет може да са както индивидуално, така и родово определени вещи, както е при търговския залог, съвкупности от вещи, стоки и права върху въоръжения, вземания, безналични ценни книги и дружествени дялове, предмет може да бъде цяло търговско предприятие. Т.е. предмета тук е по-широк. Формата е писмена, за да се противопостави на трети лица трябва да е вписан, а при дружества и търговски предприятия трябва да писмена форма със заверка. Може да има за предмет и бъдещи вещи, а и обезпеченото вземане да е бъдещо.

Задълженията на страни при договора за особен залог: залогодателят в чиито ръце остава заложеното имущество трябва да се грижи за опазване на това имущество, да го използва съобразно с предназначението; трябва да го застрахова за своя сметка като при евентуално погиване заложния кредитор да се ползва от застрахователното обезщетение; той може да се разпорежда със заложеното имущество и не е ограничен в разпоредителните си действия, а само в материалните (т.е. да не го уврежда). Въпросът за разпореждането със заложеното имущество зависи от това какви сделки извършва залогодателя – ако той се разпорежда със заложеното имущество в рамките на своята обичайна търговска дейност, той може да се разпорежда сът имуществото, без да е необходимо съгласието на заложния кредитор, но със средствата на това разпореждане трябва да се удовлетвори заложния кредитор, т.е. заложното право при това разпореждане се погасява, но с парите се дават на кредитора. Ако извършва сделка на разпореждане на заложеното имущество, която е извън неговата обичайна търговска дейност трябва да поиска съгласието на заложния кредитор както и да уведоми третото лице което придобива веща с тежести. И срещу това трето лице може да се предприеме принудително изпълнение тъй като придобивайки веща става залогодател.

Изпълнението срещу заложното имущество – това е изключение от принципа, че продажбата на заложното имущество става чрез съдебен изпълнител, докато в ЗОЗ става без съдебна намеса. Когато длъжникът на падежа не удовлетвори кредитора, кредиторът може да предприеме изпълнение срещу имуществото предмет на особения залог. Кредиторът най-напред трябва да впише в регистъра за вписване, че пристъпва към изпълнение и също така писмено да уведоми залогодателя, че кредиторът пристъпва към изпълнение. След определен период 2-седмичен, кредиторът може да започне изпълнение ако през този период не получи изпълнение. Кредиторът започва изпълнение, след като е обявил в регистъра че е започнал изпълнение и залогателят не може да извършва разпоредителни сделки и кредитора може да иска да му бъде предадено имущество. Ако залогодателят откаже предаване тогава кредитора може да се обърне за съдебно съдействие за предаване на заложеното имущество. Продажбата се извършва от депозитар, посочен от заложния кредитор. За него са определени задължения в закона. Депозитарят изготвя списък на всички кредитори които са вписали в регистъра залог върху същото имущество. Тези кредитори се считат за присъединени кредитори, и затова след осребряване на имуществото депозитаря изготвя списък за удовлетворяване. Ако кредиторите не са доволни от този списък може да го обжалват пред съда. След влизане в сила на изпълнението депозитаря передоставя средствата от осребряване на заложеното имущество на кредиторите.

Когато особения залог има за предмет търговски предприятия и дружествени дялове, този договор се вписва и в търговския регистър. Когато предмет на залога е търговско предприятие след като заложния кредитор заяви, че започва изпълнения може да назначи управител на предприятието. Може да се извършва разпореждане с предприятие както в неговата правна съвкупност, така и с част от активите му.