54. Залог на вземания. Залог на ценни книги.

 

Залог на вземания:

Този залог се урежда в ЗЗД. Характерно за него е че той има за предмет вземания, които са облигационни права и от различния предмет следва и разлика в уредбата. Предмет могат да бъдат вземания, права, които са прехвърлими. Залога върху вземания се учредява чрез договор. Договора с който се залага вземането, договор за залог на вземане, се урежда от закона като един консенсуален договор, за разлика от договор за залог на вещи, който е реален. Той е уреден и като неформален договор. Предвидена е форма само досежно противопоставимостта на договора за залог на вземания срещу трети лица и в този случай се прилага правилото че залогът трябва да е в писмена форма с достоверна дата, само ако вземането е на стойност над 5 лв. и по това си прилича с договора за залог на вещи. Този договор прилича на цесията, защото едно друго лице придобива възможността са събере вземането на длъжника. Залогодател е длъжника който залага своето вземане, може да бъде и трето лице, и не е необходимо предаване. Закона установява някои задължения за залогдателя. Задължението на залогодателя е да предаде на заложния кредитор документите за заложеното вземане, това са документите от които се вижда произтичането на вземането, т.е. основанието на залога, и които доказват размер. Те трябва да се предадат на кредитора защото без тях не може да се предприеме принудително изпълнение. Законът установява и задължение за кредитора с оглед това са задължения, които са насочени към запазване на заложеното вземане. Изрично е предвидено, че кредиторът трябва да извършва всички действия, необходими за запазване на заложното вземане, защото спрямо него тече и погасителна давност. Например той може да се снабди с писмено признание на вземането и това води до прекъсване на давността. Кредиторът е длъжен да събира лихвите да събира, а когато вземането стане изискуемо да предприеме действия по събиране и на главницата. При залога на вземане трябва залога да бъде съобщен на длъжника по заложеното вземане, за да знае към кого да престира. Преди съобщението длъжника ще изпълни валидно спрямо своя кредитор, а след него за да е валидно трябва да престира на заложния кредитор. Кредитор който има заложено вземане може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Издадената заповед срещу длъжника има действие спрямо и заложния длъжни, т.е. може да се предприеме изпълнение и срещу заложеното изпълнение.

Залог на ценни книги:

Някои от вземанията, които се залагат, може да се съдържат в ценна книга, тя материализира някакви права. Ценните книги могат да бъдат наличини, или материализирани в съответен документ, или да бъдта безналични, т.е. да съществуват като права.  Наличните ценни книги се приравняват на движимите вещи и те се залагат чрез предаването им, особено ценните книги на преносител – те се залагат чрез договор за залог и предаването им. При заповедните цени книги те се залагат чрез джиро. Безналичните ценни книги това са дематериализирани ценни книги, т.е. нямаме ценна книга като документ, която да съдържа в себе си едно вземане, а при тях имаме вземания права – едно лице е титуляр на права, но тези книги са дематериализирани и затова на притежателят им се издава разписка, която има удостоверителна функция, т.е. че той притежава права, където в централния депозитар се води регистър за тази разписка. Безналичните ценни книги могат да бъдат предмет само на особен залог, т.е. залагат се чрез сключен консесуален и формален договор и това трябва да бъде отразено като обстоятелство там където се водят тези ценни книги.