53. Съдържание на заложното право

 

На първо място характеристиката на заложното право това е правото на кредитора да задържи веща до погасяване на целия дълг. заложното право следва веща, т.е. смяната на собственика води до придобиване на веща със съответното заложно право. Има различни виждания за вида на заложното право – то  обезпечително, но относно вида се казва дали е облигационно, вещно, потестативно. Най-разпространени са че заложното право е вещно право – заложния кредитор има това право докато държи в ръцете си веща и че заложното право е тежест на веща и се придобива с тази тежест, т.е. има вещно правен елемент и затова е вещно право. Другото схващане е че заложното право е вид облигационно право – урежда се в ЗЗД, но особено право в смисъл че притежава вещноправен елемент и този елемент го превръща в особено облигационно право. Заложното право е неделимо право защото залогът тежи върху цялата вещ, докато не бъде погасен дълга. Правото на залог е противопоставимо на новия собственик, именно поради това че следва веща, освен в изрично уредени случаи когато смяната на собствеността води до погасяване на заложното право (тези случаи са уредени в ЗОЗ). Друга характеристика е че залогоприемателят, който държи веща упражнява фактическата власт, разполага с иск срещу трето лице, което му отнеме фактическа власт, или в случая ползва владелческа защита по чл.76 ЗС и също така има право и възможност да си върне веща от всяко трето лица в което се намира веща по чл.157, ал.3 разновидност на петиторната защита. Заложното право включва правомощия в своето съдържание, с които разполага заложния кредитор. Основното правомощие на заложния кредитор след правото да държи веща, да я поддържа, но без да я ползва, е правото му на предпочитително удовлетворение. Т.е. с предимство да се удовлетвори от цената на продадената заложена вещ като има това право докато държи веща или докато веща е в ръцете на трето лице, а ако я изгуби губи и правото. За да предприеме принудително изпълнение кредиторът трябва да извади изпълнителен лист и въз основа на него да предприеме принудително изпълнение. Може да извади изпълнителен иск ако има осъдително решение – т.е. трябва да предяви иск с който да осъди длъжника. Това е правилото. При определени условия в ЗЗД е предвидена една облекчена процедура за провеждане на принудителното изпълнение, а именно да може кредиторът да се снабди с изпълнителен лист, без да води осъдителен процес, а въз основа на договор – такава възможност е предвидена ако залога е паричен или за залога е предвидена парична неустойка, договора за залог  е сключен в писмен форма чл.160, ал.3 ЗЗД – заповедно производство. Ако длъжника възрази – тогава кредитора може да предяви осъдителен иск в определен срок, за да може да продължи производството по принудително изпълнение. Продажбата на заложената вещ може да се извърши само по съдебен ред от съдебния изпълнител. Принципа е че заложният кредитор не може сам да извърши продажбата на заложната вещ. Има изключение от това принципно положение – законът позволява при определени случаи заложния кредитор сам да продаде заложената вещ – така в при банките, които сами продават заложените вещи; при търговския залог в ТЗ раздел „търговски обезпечения“ в чл.311 е предвидено, че страните по договора за залог могат да се споразумеят удовлетворяването на заложния кредитор да стане без съдебна намеса, т.е. сам заложния кредитор да продаде веща, но изискванията са договора за залог да е в писмена форма с достоверна дата, да има изрично споразумение между страните по договора за залог удовлетворяването на кредитора да стане без съдебна намеса, следващото условие, при което да може кредитора сам да се удовлетвори е те да има пазарна или още борсова цена. Трето изключение имаме при особените залози – при тях продажбата на имущество се извършва без съдебна намеса; продават се от лице наречено депозитар и то извършва и разпределение на средствата, които са придобити. Правомощия на заложния кредитор – с публичната продан се погасяват всякакви заложни права върху веща и тя е оригинерно основание за придобиване на собственост. Така че купувача при тази продан ще стане собственик дори веща да не е принадлежала на залогодателя. при погиване на заложената вещ или на отчуждаване заложния кредитор има право на обезщетение. Заложното право е неделимо и защото по обхвата на обезпечението – залога обезпечава залога на кредитора за главницата, за лихвите които предхождат принудителното изпълнение за определен период от време, лихвите които текат от началото на принудителното изпълнение и разноските, направени от заложния кредитор. Друго право на заложния кредитор е ако залогодателят е едно трето лице, което обезпечава със залога чужд дълг, тогава той може да противопостави всички  възражения, с които разполага  длъжника срещу заложните кредитор– подобно правно положение има като поръчителя. в чл.136 вземанията обезпечени със залог и ипотека – заложния кредитор ползва своята привилегия да се удовлетвори, което не го ограничава да насочи принудително изпълнение срещу друга част от имуществото но тогава няма да се ползва от привилегия.

При залога има забрана, че всяко съглашение, съгласно което ако длъжника не изпълни задължението си, кредиторът придобие собствеността върху имуществото, е недействително – чл.152 ЗЗД. т.е. не може да се уговори предварително че кредиторът ще придобие веща предварително. Това може да стане в последствие и чрез други сделки.