52. Залог – същност, предмет, форма, видове залог

 

Същността на залога е вид вещно, реално обезпечение. Кредиторът е обезпечен чрез заложената вещ, защото тази вещ която е в неговите или трети ръце ще съществува като наличен обект при предприемане на принудително изпълнение. Залога може да се разглежда като вид обезпечение, като ЮФ (договор за залог) и залога като заложно право, и като институт на заложното право. Нормите на залога са в ЗЗД и те образуват правния институт залог, обединяващ нормите регулиращи от-ята по повод залога. Залога като ЮФ на първо място се има предвид договора за учредяване на залог защото от него възниква заложното правоотнощение като вид облигационно правоотношение. Под термина залог се разбира и заложното право – това е право притежавано от кредитора което се състои в това да държи заложената вещ и да предприеме принудително изпълнение изнасяйки я на продан. Заложното право което притежава кредитора възниква или от договора за залог, а при законния залог то възниква от ЮФ които са предвидени в закона и при чието настъпване възниква заложното право на кредитора, без да се иска сключване на договор. Под залог се разбира и обезпечение. Във всички тези аспекти залога по своята същина е едно обезпечение за кредитора. Предмет на залога  могат да бъдат движими вещи. Също така предмет могат да бъдат и вземания. ЗЗД урежда залога на вещи движими, както и залога на вземания. Но предмет на залога могат да бъдат и ценни книги, налични ценни книги (разглеждат се като вид движими вещи), предмет на особения залог могат да бъдат и безналични ценни книги, дялове от ТД, и търговско предприятие.  Търговския залог може да има за предмет стоки като родово определени вещи и ценни книги.

Договора за залог: в ЗЗД на вещи и вземания. Относно характеристиката на договора страни за залогодателя и заложния кредитор. Залогодател е нормално да бъде длъжника, но може да бъде и 3-то лице, което залага своя вещ за обезпечаване на чужд дълг. Залогодателят по принцип е собственик на заложената вещ, но ако се заложи чужда вещ залогът няма да бъде недействителен, само че невинаги заложният кредитор ще може да противопостави своите права. Договора за залог е уреден като едностранен договор защото залогодателя има задължение да търпи действията по принудително изпълнение, а заложния кредитор има право на принудително изпълнение при определени предпоставки. Заложния кредитор има и задължения ако е залогоприемател. Залогоприемател може да бъде и трето лице, веща да се държи от 3-то лице. Договора за залог е една разпоредителна сделка, защото при принудително изпълнение има промяна на собственика, затова залогодател може да бъде лице, което може да се разпорежда със своите права. Договора за залог е уреден като реален договор, следователно за да се сключи трябва да бъде предадена заложената вещ. При залога на вземания той не е реален, а консенсуален, защото вземането е едно право. ЗЗД не установява изискване за форма – т.е. той е неформален договор. В определен случай договора за залог е необходимо да има форма, но тя не е от значение за действителността на договора. Изискването за форма от ЗЗД при определени условия е с цел противопоставянето на залога на трети лица. Тези условия за форма са: обезпеченото вземане да е по-голямо от 5 лева. В този случай, за да може да се противопостави залога на трети лица, то трябва заложния кредитор да има писмен документ с достоверна дата, да се посочва вземането което обезпечава залога и предмета на залога. Кои трети лица се има предвид и кога възниква необходимост от противопоставяне? На първо място това може да са други кредитори които учредяват следващи залози върху тази вещ – първия за да противопостави своя залог трябва да представи документа, т.е. меродавен е моментът на учредяване на залог видно от документа. Кредиторите на заложния кредитор може да предприемат принудително изпълнение срещу имуществото му – тук в имуществото на заложния кредитор заложената вещ, но тя не е негова собственост, и за да може да се противопостави на изпълнението от страна на кредиторите е необходимо да има документ с достоверна дата, за да се види че заложния кредитор е само държател на веща и не е собственик. Като неформален договор е и договора за залог на вземания, защото вземанията не могат да се предадат.

Видове залог: 1. Според източника който поражда заложното право той бива А) договорен и Б)законен. Договорния залог при него заложното право възниква от сключения договор, а при законния възниква при ЮФ уредени от закона. Законен залог е уреден при комисионния договор – комисионерът получава от коминтента вещи от сделката, както и получава от третото лице, с което е сключило договор, вещи които трябва да предаде на възложителя (коминтента) и това което той е получил от сделките комисионера има заложно право, което обезпечава възнаграждението (комисиона). При договора за превоз също е уредено такова право. 2. С оглед на предмета – А) залог на движими вещи и Б) залог на вземания, В) залог на ценни книги, Г) залог на ТД, Д) залог на предприятия. 3. Залога по ЗЗД, Търговския залог и Особения залог – класическия залог има за предмет вещи и вземания; търговския залог се урежда в ТЗ и има за предмет родово определени вещи – стоки, ценни книги на преносител и на заповед. Търговския залог обезпечава права на кредитора, които са възникнали от търговска сделка. Търговския залог може да бъде и особен залог (това е предвидено изрично в ТЗ), т.е. може да бъде законен и особен залог. Третия вид това са особените залози – уреждат се в Закон за особените залози от 1996г.; предмета на залога не се предава на заложния кредитор или не се предава на трето лице залогоприемател. Заложените предмети, обекти които има материално предназначение , т.е. те са вещи, а не вземания,остават при залогодателя. затова този залог най-често се учредяват от търговци, но има и изключение – като например съпруг на ЕТ, лице което не е търговец, но извършващи стопанска дейност (занаятчии и други), при продажба на вещи н изплащане и при лизинга може да се учредява особен залог. Тези залози са консенсуални договори, но са формални и подлежат на вписване в регисът за особените заложи, който представлява учреждение към Министерството на правосъдието. Банковия залог също е особен залог, защото учредителя на залога продължават да работят със заложените вещи и защото банката сама може да продава заложените движими вещи.