50. Поръчителство. Характеристика. Сключване. Форма. Задължения на поръчителя

 

Законът урежда само поръчителството като лично обезпечение. Гаранцията не е уредена в ЗЗД и се ползва главно при търговските сделки.

Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря вместо това лице. Страни по договора са кредиторът и поръчителят. Главният длъжник не е  страна по договора за поръчителство. Този договор поражда обезпечително ПО, което съществува наред с главното ПО. Няма значение кой е предложил поръчителя. Поръчителството е формален договор – писмената форма е условие за действителност на договора. То е едностранен договор – за кредитора възникват само права, а за поръчителя- само задължения. Този договор е акцесорен – трябва да има главен договор, от който да възникват главни задължения.

В ТЗ лаконично се урежда банковата гаранция. Гаранцията е лично обезпечение. Поръчителството винаги е договор (освен при вземания, произтичащи от ЦК – тогава е едностранна сделка), а гаранцията в ТЗ е уредена като банково едностранно ВИ (съществуват обаче и гаранции, които не се дават от банки). Съществува разлика в предмета на отговорността на поръчителя и на гаранта. Предметът на задължението на поръчителя по вид и размер е тъждествен с този на главния длъжник, ако не е предвидено друго. При частично изпълнение на задължението от главния длъжник се намалява задължението и на поръчителя. При гаранцията задължението на гаранта винаги е за определена парична сума (независимо какво е задължението на длъжника). Следователно при гаранцията няма идентичност на предмета на задължението по вид и размер. Паричната сума се договаря по размер (обикновено е между 1 % и 10%). Никога гарантът не отговаря за това, за което отговаря и главният длъжник. С намаляване на главния дълг поради частично изпълнение не се намалява гаранцията, освен ако е уговорено противното. Ако главният дълг е недействителен, поръчителството също е недействително. Гаранцията има известна самостоятелност – дори главният дълг да е нищожен, гаранцията е действителна. Поръчителят отговаря до падежа на главното задължение, освен ако се е задължил за по-кратки срокове. Отговорността на поръчителя продължава, ако в 6-месечен срок кредиторът предяви иск срещу длъжника. При гаранцията се уговаря срок за валидност, в който кредиторът може да упражни правата си по гаранцията.

Международната търговска палата в Париж е установила правила за договорната гаранция, които се прилагат, ако в сделката има препращане към тях.

Поръчителстовото е уредено от ЗЗД като безвъзмезден договор, но може да се сключи и като възмезден договор (да се уговори комисионна). Предметът на договора съвпада с предмета на главния дълг по вид и размер. Поръчителството е разпоредителна сделка- кредиторът може да посегне върху имуществото на поръчителя. Следователно не могат да сключват договор за поръчителство управители, назначени от съда. Необходимо е изрично упълномощаване относно сумата, срока и други.