5. Престацията в облигационното правоотношение. Същност, характеристика, видове престации. Определяне на престацията.

 

За обозначаване на ОПО се използва и престацията  като по-широко понятие. Терминът престация има и по-широко понятие- задължение (предмета на задължението на длъжника и на кредитора), в тесен смисъл престация е само предмет на ОПО – това което дължи длъжника, едно благо. Престацията на длъжника възниква с пораждане на ОПО – това е задължение на длъжника, длъжника е титуляр. Задължението на длъжника също подлежи на развитие.

ОПО съществува само като правна обвързаност, задълженост на длъжникът спрямо кредитора. Длъжникът е длъжен да престира определен резултат/поведение.

Когато вземането на кредитора стане изискуемо (с настъпване на падежа), то задължението на длъжника става изпълняемо. На изискуемото вземане съответства изпълняемото задължение.  ОПО се трансформира в изпълняемо ПО, ако не го изпълни, то длъжника ще трябва да търпи принудитлното изпълнение, което предприема кредитора – длъжникът ще понесе имуществена отговорност.

Облигационно задължение. Изпълняемо задължение– имуществена отговорност предприета от кредитора. В ОП и претенцията, и престацията подлежат на развитие и преминават през етапи на развитие. ОПО следователно е една динамична връзка.

Х-ка на престацията в ОПО: Като предмет на задължението на длъжника, престацията също може да бъде 3 вида в зависимост от това, което дължи длъжника. Може зад. да е за „dare“ – предоставяне на права на кредитора или извършването на действие (фацере)  или въздържане от действие (non facere). В зависимост от резултата, който дължи длъжника престациите могат да се класифицират на няколко вида.

  1. В зависимост дали длъжникът дължи определено действие/бездействие разграничаваме положителна и отрицателна престация, следователно задължение за положителна и задължение за отрицателна престация.
  • Задължение на продавача да прехвърли правото на собственост, да продаде вещта – положителна – може да се изпълни чрез активно поведение на длъжника.
  • Отрицателни престации – пасивно поведение на длъжника – наемателя е длъжен да не уврежда наетата вещ, заемателя също е длъжен да не прави вреди, които са над обикновено захабяване.
  1. Заместима и незаместима престация – дали за кредитора имат значение личните качества на длъжника или е без значение дали длъжника или друго лице ще престира.
  • Заместима престация – няма значение дали длъжника или 3то лице ще изпълни задължението – паричните задължения са такива. Има възможност 3то лице да изпълни чуждо задължение. 3тото лице трябва да има правен интерес. Законът допуска тяхното изпълнение и това води до погасяване на зад от длъжника. Законът дава по-голяма защита на тези 3ти лища изпълнили чуждо задължение, но имайки правен интерес. Признава им (законът) встъпване в правата на удовлетворения кредитор (суброгация-встъпване в правата на кредитора). Това е допълнителна гранция, че тези лица ще могат да си върнат това, което са вложили. Задължения с предмет количествени вещи също могат да имат подобна заместима престация.
  • Незаместима престация – има значение кой ще изпълни задължението – дали длъжника или 3то лице (договор за поръчка, за мандат). Доверителят възлага на довереника да извърши правно действие за негова сметка – има значение кой ще се яви в съда например- самият адвокат трябва да се яви, а не 3то лице – само лично се изпълнява задължението. При незаместима престация не може да се замества длъжника с 3то лице. Ако по някакви причини не може да изпълни задължението си длъжника, то правната връзка се прекратява и длъжника ще понесе отговорност ако е виновен за това.
  1. Престации, които се изпълняват с еднократно действие и претатации с продължително действие.
  • Престация с еднократно действие – престацията за прехвърляне на правото на собственост. Това става в определен предмет. Със сключването на договора се прехвърля и правото на собственост – с еднократно действие. Ако е за друга вещ и не е уговорено друго – с предаване на вещта. Dare се изпълняват с еднократно действие.
  • Престация с продължително изпълнение – наемателят е длъжен да пази и да не уврежда наетата вещ например. Разновидност на тези са и престациите с периодично изпълнение – задължението за плащането на наема. Такова задължение имаме и при договора за периодични доставки. Когато престацията е с периодично изпълнение длъжникът може да изпадне с забава ако не престира на съответния период – той изпада в забава само на тази дължима престация в съответния период. Неговото неизпълнение може да доведе до прекратяване на договора, но занапред.
  1. Престациите могат да бъдат и престации за лично действие – това е прстацията за бездействие – кредиторът има интерес от бездействието на длъжника, а не от друго лице. Особеност при престациите за бездействие – не може да имаме забава (забавено изпълнение). Такава престация имаме и при договора за поръчка – не може да се прехвърли действието за извършване на поръчката на друго лице – може да се прехвърли само ако непрехвърлянето ще доведе до вреди за довереника или довереника се е съгласил на това прехвърляне. Тук имаме елемент на доверие – от негово име и за негова сметка сделка, представителство в съда – незаместима престация.
  2. В зависимост от определеността на престаията:
  • Задължения за индивидуално определена престация – вещи определени със своите индивидуални качества
  • Задължения за родово определена престация – вещи или обекти определени само със своите родови признаци – не са индивидуализирани.

Значение – чл. 24 от ЗЗД – при продажбата на определена вещ правото на собственост се прехвърля върху купувача със сключване на договора – консенсуална система; правото на собственост преминава с предаването – това е друг принцип, който не е в нашия закон (традиция е това), без да бъде предадена продадената вещ става собственост – по нашия закон.

При родовите – правото не може да премине при сключването на договора – щом не е индивидуализирана вещта със своите родови признаци, то не може да се прехвърли (няма местонахождение, граници, площ на имота, а само имот – тогава не може да се прехвърли със сключване на договора). Вещите трябва да се определят индивидуално за прехвърляне правото на собствност.

Ако друго не е предвидено индивидуализацията става с момента на предаването и тогава преминава правото на собственост. Когато престацията е индивидуално определена и тя погине – облигационната връзка се  прекратява. Ако това погиване стане по обективни причини ОПО се прекратява – не може да се търси отговорност. Ако погиването е по вина на длъжника ще може да се търси имуществена отговорност. Кредиторът да търси обезщетение вместо изпълнение – компенсатор на изпълнението.

Родово определната вещ – ако рода е неограничен – длъжника ще може да намери същите вещи и ще може дори и да е погинала вещта ако рода е ограничен тогава може да се търси обезщетение и длъжника да не носи имуществена отговорност. Родът не погива това е принципа и не може да се търси обезщетение, длъжника никога не може да се освободи от отговорност – има изключения.

Парични задължения – родова престация, няма обективна невъзможност за изпълнението и винаги неизпълнението е виновно неизпълнение. Длъжникът винаги е виновен когато не изпълни свое парично задължение.

Ако е по обективни причини погиването – длъжникът ще е освободен от отговорности ще се търси обезщетение.

В ЗЗД чл. 81, ал. 2 – обстоятелството че длъжникът не разполага с парични средства не го освобождава от отговорност – паричните зад са родово определни и длъжникът винаги носи отговорност. Това деление има значение и при продажбата на вещи. Когато се сключва д-р за продажба на определена вещ, страните договарят и качества на които трябва да отговаря тази вещ. Ако говорим за родово определени вещи, може страните да не са уговорили качеството, но в този случай продавачът дължи да предаде вещи от обичайно средно качество!!! Продавача трябва да спази това качество по отношение на вещите които трябва да предаде на купувача.

Начин на определяне на престацията – престацията като прдемет на зад на длъжника се определя по няколко начина в зависимост от източника, който поражда ОПО. Когато е престация, елемент на едно договорно ПО – страните сами определят престацията, която дължи длъжника. Престацията се определя по съгласие на страните. Това е характерно за догооврните ОПО. При извъндоговорните ОПО (деликтни отношения-  неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие), начинът на определяне на престацията е посочен в закона – или закона я посочва или посочва фактите от значение за вида и размера на престацията.

При непозволеноето увреждане в ЗЗД – всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Чл. 51 – обезщетение се дължи за всички вреди – пряка и непосредствена последица от увреждането. По ЗЗД начинът, по който фактите от които зависи престацията, дължима от длъжника може да се поправят и вредите в натура – длъжникът да отстрани вредите.

Престацията на длъжника най-често е да заплати обезщетение. Длъжникът дължи всички вреди, които са пряко и непосредствено възникнали ..

Неосноватвелено обогатяване (извъндоговорни отношения) – законът определя престацията на длъжника – който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. Когато го получи без основание или с отпаднало основание – следва да го върне. Ако се дължи връщане на определена вещ от неоснователно обогатилия се, получателят дължи плодовете от момента на поканването.

Парични средства – плодовете са граждански (лихва).

Престацията се определя по съгласие на страните при договорните ПО, а при извъндоговорните ПО престацията се определя от закона или се определя вида на фактите по които се определя вида и рамера на престацията.