48. Право на кредиторите на отмяна действията на длъжника. Отменителен иск- предпоставки, правни последици, действие на отмяната спрямо трети лица

 

Иска по чл.135 ЗЗД, т.нар. Павлов иск или отменителен иск. Отменителния иска се ползва от кредиторите на един длъжник при противоположна ситуация от тази по суругационния иск. Този иск се предоставя на кредитора, в случай че длъжника е особено активен, извършва сделки, с които намаля активите или увеличава пасивите. Причините може да са различни – да се прави съзнателно от длъжника. В този случай са застрашени правата на кредитора ако длъжника няма достатъчно имущество. В този случай законът поставя павловия иск. С него кредиторът може да иска отмяна на извършените от длъжника правни действия които го увреждат, които намаляват неговото имущество и по този начин увреждат кредитора. Упражнявайки това е по съдебен ред чрез предявяване на този отменителен иск. Законът не урежда друг начин за отмяна действията на длъжника.

Какви действия на длъжника могат да се отменят чрез Павловия иск, ако той бъде уважен: такива действия, които намаляват обезщетенията, имуществото на длъжника. Действията с които се упражняват имуществени права с разпоредителен характер – едностранни сделки, договори. Не може да се иска отмяна на такива действия с които се упражняват лични права, или имуществени, но при които е необходимо личната оценка на длъжника. По това си прилича с иска по чл.134.

Предпоставки: те са посочени в ЗЗД и са повече.

Първата предпоставка е кредиторът действително да има това качество, т.е. да има вземане към длъжника. Източника или вида може да бъде различен както и видът на вземането може да бъде различен. Втората предпоставка е кредиторът да е станал такъв, т.е. да е придобил вземането си срещу длъжника, преди да е извършено действието, чиято отмяна се иска. Тъй като ако действието е извършено преди този момент, лицето не е имало качеството кредитор и длъжникът с нищо не го е увредил. Има изключение, което се отнася до случаи при които длъжникът и 3-тото лице извършват действието или сделката, знаейки че едната страна по сделката (която извършва разпореждането – продава, дарява) ще сключи договор с друго лице, което ще бъде кредитор. И ако не изпълни този договор кредиторът ще може да предяви отменителния – т.е. сделка с цел да се увреди бъдещия кредитор, последния разполага с отменителен иск дори все още да няма такова качество на кредитор. Третата предпоставка е кредиторът да има правен интерес да предяви такъв иск, иначе искът е недопустим той има такъв интерес, когато извършените сделки (разпоредителни действия) от длъжника го увреждат. Увреждането се състои в това, че кредиторът няма да може да получи удовлетворение, или пълно удовлетворение от длъжника, както и да получи удовлетворение от принудително изпълнение, защото с разпоредителните си действия длъжникът е намалил имуществото. Той не разполага с достатъчно имущество за да удовлетвори кредитора или кредиторите вследствие на неговите разпоредителни действия. Ако длъжникът е имал достатъчно имуществото и останалото след разпореждането имущество е достатъчно, тогава кредиторът няма да бъде увреден и няма да има интерес. Това подлежи на преценка за всеки конкретен случай. Четвъртата предпоставка, която посочва законът, е кредиторът да е знаел за увреждането, но не само той, а и длъжникът да е знаел за увреждането. Знанието трябва да се докаже от кредитора. Има хипотези, при които длъжникът може да твърди, че не е знаел. При някои сделки не е достатъчно знанието на длъжника, а и е необходимо и знание на лицата, с които е договарял длъжника, които са другата страна по сключените договори, т.е. от третите лица, не само от длъжника. Такова знание се изисква при възмездните сделки – тогава се иска знанието на третите лица, ако се касае до безвъзмездни сделки като дарение – такова знание на се иска. Това знание също трябва да се докаже от кредитора. За доказване може да се използват различни критерии – родствена връзка. В някои случаи законът предполага че 3-тото лице знае че неговият праводател уврежда кредитора, презумпцията важи когато третото лице е съпруг, възходящ или низходящ роднина, брат, сестра на длъжника. Тази презумпция освобождава кредитора от доказване, но тя е оборима и тези трети лица имат интерес да докажат, че не са знаели че техния праводател е увредил своя кредитор.

Винаги се иска отмяна на сделка, в която длъжникът е страна. Не може да се търси отмяна от кредитора на сделки, с които третото лице е прехвърлило правата на друг или сделки, извършени от поръчител на длъжника.

Ако са налице всички тези предпоставки – кредитора е увреден, длъжника знае, третото лице знае (не обори презумпцията или тя е в действие) тогава павловия иск ще бъде уважен.

Последици от уважаване на иска: Първо целта на този иск е да се увеличи имуществото на длъжника, да се върнат обратно в имуществото на длъжника на тези активи, които са излезли от имуществото с разпоредителни сделки. С този иск кредитора не може да привлече тези активи в имуществото на кредитора, а се доказва че не са излизали от имуществото на длъжника. Ако бъде уважен иска счита се че за кредитора това не е настъпило, че тези имотите не са напускали имуществото на длъжника. От там кредиторът трябва да предприеме принудително изпълнение по общия ред. Т.е. няма пряко действие за кредитора а е предпоставка за принудително изпълнение. От върнатите имоти с павловия иск важи само за кредитора който го е подал, но не и за останалите кредитори. Т.е. имаме относителна недействителност – важи само за кредитора, който успешно е водил павловия иск.

След уважаване на иска за третото лице се губят правата му, т.е. настъпват последици сходни на евекцията, тогава за третото лице ако сделката е била възмездна и е изгубил правото си за него възниква вземане. В образуваното производство по принудително изпълнение може да участва и третото лице и след публична продан то се удовлетворява след кредитора.

Ако третото лице е прехвърлило своите права на друго лице преобретател – кредиторът не може да иска отмяна на тази сделка. Преобретателя запазва правата си ако се касае за движими вещи; ако се касае до недвижим имот – има два момента 1) вписване на исковата молба на отменителния иск – ако преобретателя е придобил правата преди вписване на исковата молба то ги запазва, но паричната сума за тях се дава на кредитора, но ако е  придобил правата след вписване на исковата молба счита се че е недобросъвестен и загубва правата си;

ТР № 5 от 2014г. по т.д. № 5 от 2013г. относно иска по чл.135 ЗЗД и СИО, т.е. тогава когато с този иск се иска отмяна на сделка която има за предмет вещи, които са СИО.

При тези хипотези дълго време се постановяваха противоречиви решения. Проблем при иска по чл.135 ЗЗД се свежда до това, тогава когато предмет на сделката чиято отмяна се иска е вещ в режим СИО и ако отменителния иск бъде уважен то относителната недействителност ще се отнася по отношение на цялата сделка или само за част от веща или имота, предмет на СИО. Когато единия съпруг поеме задължения които са за издръжка на семейството и децата двамата съпрузи отговарят заедно, макар задълженията да са поети от единия, те са солидарно отговорни и ако се води иск по чл.135 ЗЗД ще касае цялата сделка. Но ако единият от съпрузите поеме негово лично задължение, което не е свързано със семейството и за него отговаря само този съпруг, който го е поел. Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за относително недействителна сделка по чл.135 с предмет имот в режим СИО – обявява се сделката изцяло за относително недействителна, тъй като СИО е бездялова, неделима. Но в други решения тя е с ½ идеална част относително недействителна , защото с извършване на сделката се прекратява СИО. И в ТР за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот в режим СИО се обявява за относително недействителна по чл.135 за ½ идеална част за имота.

Правото да се иска отмяна на действията на длъжника, което има кредитора, то не е нито вещно право, не е притезателно, а е едно преобразуващо право, защото упражняването му ще предизвика промени в правната сфера – предмета на сделката се счита, че не е напускал сферата на кредитора и той може да насочи принудително изпълнение; погасява се с давност 5 години.