47. Защита на кредитора. Запазване имуществото на длъжника. Упражняване правата на длъжника от кредиторите му – извънсъдебно и съдебно. Сурогационен иск – правни последици

 

В случай, че длъжникът бездейства и по този начин уврежда интересите на кредиторите, законът дава право на неговите кредитори да упражнят неговите имуществени права – например да предявят исковете вместо него, да съберат вземанията му вместо него. Те действат от името на длъжника, но в свой интерес тогава, когато имуществото на длъжника не е достатъчно за удовлетворяване на вземанията им. Кредиторът може да упражни само имуществени права на длъжника – облигационни права (извънсъдебно или съдебно), вещни права, правото да приеме наследство, правото да иска изадаване на изпълнителен лист (преди изтичането на погасителната давност), правото да иска унищожаване на договор, сключен от длъжника при измама. Кредиторът не може да упражнява лични неимуществени права, както и имуществени права, чието упражняване зависи от личната преценка на  длъжника (например правото на длъжника да търси обезщетение за морални вреди).

Упражняването на права на длъжника от кредитора става:

– съдебно – чрез предявяване на съответен иск, чрез косвен (сурогационен) иск (кредиторът встъпва в правата на длъжника). Когато упражнява правата на длъжника по съдебен ред, кредиторът не е представител, но тъй като ги упражнява в свой интерес, той е процесуален субституент;

– извънсъдебно – за да упражни чуждите права, кредиторът трябва да е овластен от съда. С това овластяване кредиторът може да се обърне към длъжника на своя длъжник.

Предпоставките за упражняване на правата на длъжника от неговите кредитори са следните:

–           лицето да има качеството на кредитор, тоест да има едно вземане. Не е необходимо вземането да е станало изискуемо;

–           кредиторът да има интерес да упражни чуждото право – той трябва да докаже интереса си като докаже, че длъжникът няма друго имущество, което да послужи за неговото удовлетворяване, или че останалото имущество не е достатъчно за неговото удовлетворяване.

Кредиторът трябва да докаже тези предпоставки, за да упражни длъжниковите права. Ако правата се упражняват по съдебен ред, кредиторът е ищец. Длъжникът също се конституира като страна в процеса. Според проф. Сукарева той е съищец и има по-големи права от кредитора (може например да противопостави възражение за прихващане). Според други автори длъжникът е подпомагаща страна. Ако косвеният иск бъде уважен, съответното право се връща в имуществото на длъжника. В имуществото на кредитора, водил процеса, не постъпва директно нищо. Кредиторът, водил процеса, на общо основание предприема производство по принудително изпълнение. Ако длъжникът има няколко кредитори, кредиторът, който е водил процеса, няма никаква привилегия пред другите кредитори (единствено за разноските по процеса той има предимство). Това е причина за въздържане на кредитора от упражняване на длъжниковите права, тъй като той на общо основание се конкурира с другите кредитори и може да бъде изпреварен от тях. Резултатът от този правен способ може да се постигне и чрез налагане на запор върху имуществото на длъжника.

При прекратяване на СД съдружниците имат право да получат своя дял от имуществото на прекратеното СД. Отговорността на съдружниците в СД е лична и неограничена. Съдружниците имат право да упражнят правата на СД срещу трети лица, защото те имат правен интерес от това. Такъв правен интерес съдружниците в ООД нямат, тъй като те отговарят до размера на дяловата си вноска.