45. Имуществена отговорност на длъжника – принципи. Несеквестируеми обекти. Кредитори с право на предпочитане

 

Има се предвид имуществена отговорност по реда на принудителното изпълнение – ако длъжника не изпълни доброволно задълженията си, то кредиторите могат да предприемат принудително изпълнение срещу имуществото им. Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредитора чл.133 ЗЗД. Обезпеченията са такива правни способи, които защитават интересите на кредитора, създават им сигурност че ще има изпълнение, и тогава, когато не е доброволно. Измежду тези обезпечения освен поръчителство, залог, ипотека и привилегиите, които също са вид обезпечение, едно предимство на определени кредитори. Те дават една поредност на кредиторите при тяхното удовлетворяване, като едни изпреварват останалите. Целия режим на имуществената отговорност на длъжника се подчинява на няколко принципа:

–           Цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на кредиторите

–           Всички кредитори имат еднакво право да се удовлетворят от имуществото на длъжника.

Имаме изключения обаче и в двата принципа. От първия принцип не представляват обезпечение за кредитора несеквестируемите имущества, тези срещу които не може да се насочи принудително изпълнение. Такива несеквестируеми обекти са посочени в ГПК чл.444 и сл. – средствата необходими за издръжката на длъжника и неговото семейство за определен период от време; средствата за производство на длъжника, с които упражнява своята професия; земеделската земя до определен размер; определени размери от трудовото възнаграждение и от пенсията, вземането за издръжка; единственото жилище на длъжника, но тя отпада при определени обстоятелства например ако е ипотекирано, ако за задължения на длъжниците за издръжка за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети и в други случаи предвидени със закон.

Изключението от втория принцип, че всеки кредитор се удовлетворява еднакво е, че ако няма законни основания за предпочитане на едни кредитори пред други. Тези законни основания са привилегиите. Привилегията се състои в това че едни се удовлетворяват по-рано от останалите и може да се получи, че някои остават неудовлетворени. Закона дава предимство поради определено качество – държавата, на работници и служители също ползват привилегия. Други привилегии са предвидени за кредитори, които са по-грижливи към своите дела (поискали са залог, ипотека като обезпечение), защото има кредитори, които нехаят, т.е. тези кредитори, в полза на които има обезпечения (залог или ипотека, поръчител, солидарен длъжник) са привилегировани. Или поради вида на вземането – вземане от трудови възнаграждения. Действието на привилегиите се проявява при принудителното изпълнение. Те са едни права, според някои процесуални права. Предвидени са в ЗЗД като права, а тяхното действие настъпва в процеса по принудително изпълнение. Привилегиите са изброени в чл.136 и по този ред следва да се извършва разпределението на събраните средства. Прави се разделени на общи и специални привилегии според това кога се проявява привилегията, дали винаги когато се насочи изпълнение към длъжника независимо към кой обект, или се прилага само когато се насочи към конкретен обект. При общите привилегии кредиторите имат право на предпочитателно изпълнение независимо към кой обект е насочено принудителното изпълнение – на държавата и вземане на работници и служители от трудово правоотношение (и обезщетения) и вземането за издръжка се ползват с обща привилегия. Специални са тези, които изпълнението се насочи към определен имот или вещ  – ипотекарния и заложния кредитор се ползват с такава специална привилегия. Тези специални привилегии обаче и те имат ред. Така като са изброени привилегиите в ЗЗД това е редът и на тяхното удовлетворяване – първо се удовлетворяват кредиторите, които имат специалана привилегия, но и при тях има поредност – кредитори които имат вземания за разноски, вземане на държавата за данъци на имот или МПС ; вземания обезпечени със залог или ипотека от стойността на заложеното или ипотекираното; вземанията, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаните имоти, ако това вземане произтича от разноски за запазване или подобрение на задържания имот, то се удовлетворява преди вземанията по т. 3; Ако в един и същ са предвидени няколко вземания те се удовлетворяват съразмерно. Изрично е предвидено че ако даден закон предвижда привилегия на едно вземане, без да посочва реда на тази привилегия, това вземане се изплаща след вземанията по ЗЗД,след т.6 на чл.136.

Освен законови, има и фактически предпочитания за предпочитане на едни кредитори пред други. Това не са привилегии, но е предвидено някои от кредиторите в хода на принудителното изпълнение да изпревари другите. Най-напред кредитора който е образувал производство за принудително изпълнение с изпълнителен лист, и ако длъжника има няколко кредитори, те могат да се присъединят към производството и ако успеят съдебния изпълнител след като осребри обектите след публична продан той разпределя средствата между кредиторите и присъединилите се кредитори преди разпределението на имуществото се удовлетворяват преди онези, които са се присъединили след осребряването и разпределението от страна на съдебния изпълнител. Ако измежду тези има привилегировани влиза в сила чл.136 за привилегиите.

В главата за „обезпечение на вземанията“ се уреждат още два способа, които са правни способи за защита на кредиторите. Това са два иска предвидени в чл.134 и 135 ЗЗД, чрез тях кредиторът подготвя едно свое бъдещо производство за принудително изпълнение, което да е проведено успешно. Единият иск дава възможност кредиторът да упражнява права на своя длъжник тогава, когато длъжникът има права, но бездейства. Интересите на кредитора в този случай не се засягат ако длъжника има достатъчно имущество, за да го удовлетвори, но в противен случай се уврежда кредитора и му се предоставя право той да встъпи в правата на длъжника и да ги упражнява, той да събере вземанията, които има, той да предяви ревандикационен иск за да не се изгуби имота чрез придобивна давност, той да предяви иска за имуществени вреди от негови длъжници. Кредитора може да упражни правата на длъжника по съдебен ред и извънсъдебно. По съдебен ред е като предяви съответен иск, когато предявява иска от свое име, но с който упражнява материални права на длъжника, кредиторът има фигурата на процесуален субситиент. Това е лице, което притежава право на иск въпреки че не е титуляр на материалното право, чиято защита търси. Този иск се нарича косвен иск, именно поради това, че кредиторът не е титуляр на това право. Нарича се още соругационен иск поради това че встъпва в правата на длъжника и ги упражнява. Кредиторът може освен съдебно, и извънсъдебно да събере вземания на длъжника по сключени от него договори. За да може да направи това, кредиторът трябва да бъде овластен от съда по реда на обезпечителното производство с обезпечителна заповед. Какви права могат да се упражняват от кредитора –  имуществени, вещни, за обезщетяване на имуществени вреди. не всички имуществени права обаче – не може кредитора да иска отмяна на дарение, т.е. когато е необходима личната преценка на длъжника, на неимуществени права, както и на имуществени права със строго личен характер на длъжника. Не могат да бъдат упражнени от кредитора и тези имуществени права които са несеквестируеми, които са непрехвърлими. В така образувания процес ако е предявен косвен иск ищец е кредитора, но длъжника служебно се конституира като съищец и в този процес кредитора не може да се разпорежда с вземането а само със своя иск. Действието на решение, с което се уважава предявения суругационен иск е че кредитора не придобива нищо, а всички активи отиват в имуществото на длъжника и като кредитора знае че длъжника има имущество може да предприеме принудително изпълнение. Но ако длъжника има и други кредитори, то кредитора водил иска се конкурира с тях и ако те имат привилегии те се удовлетворяват преди кредитора водил иска, освен ако е направил някакви разноски.