44. Множество кредитори и длъжници. Разделност и солидарност в облигационните отношения

 

Особеното по тези облигационни отношения е че в тях участват повече лица било от страната на кредитора било от страната на длъжника. И затова има специални правила за тези отношения. Основния проблем е как ще отговарят тези няколко длъжника – дали всеки ще отговаря за своята част от общия дълг или всеки един от тях ще отговаря за целия дълг и кредитора ще търси от всеки цяло изпълнение.

В едно облигационно от-е има няколко лица, било на страната на длъжника, било на кредитора. Възниква въпроса как ще отговарят – за целия дълг, или кредитора може да претендира неговата припадаща част от общия дълг.

Когато имаме множество длъжници, респ. кредитори стои въпроса за солидарността и разделността.

За солидарност може да говорим и в двата случая – няколко лица длъжници или когато имаме няколко кредитора и те отговарят солидарно. За разделност също можем да говорим за няколко кредитори и длъжници, само че в случая длъжниците са разделни всеки знае за какво отговаря съобразно частта си, както и кредиторите търсят съобразно припадащата им се част.

В ОП когато се касае за длъжниците се прилага принципа за разделността. А солидарността намира приложение за длъжниците, когато изрично е предвидена в закона или когато солидарната отговорност е уговорена.

По отношение на кредиторите солидарността не е изрично уредена в ЗЗД, няма правила за т.нар. активна солидарност, но по аналогия се прилагат правилата за пасивната солидарност.

В ТП се прилага обратния принцип – когато има няколко длъжника, т.е. няколко лица са поели общ дълг от търговска сделка, правилото е че те отговарят солидарно, освен ако не следва друго от естеството на задължението, или от уговорка между страните.

Солидарността винаги е по-изгодна за кредитора и затова се счита, че тя е едно обезпечение. При солидарността особеностите идват от това, че имаме едно облигационно отношение, по него имаме един дълг и едно вземане, когато на страната на длъжника има няколко лица длъжници, те имат общ дълг, едно единно вземане, но се счита че в това единно облигационно от-е от това че има няколко длъжници, всяко едно от тях и кредитора съществува облигационна връзка и тези отделни облигационни връзки в своето съчетание образуват единно облигационно отношение. Може да има и обстоятелства, които засягат отделния длъжник и кредитора, например преди този общ дълг един от длъжниците да е имал вземане срещу кредитора, и това е довод.

Има различни теории, които обосновават солидарността на страната на длъжниците, но посоченото по-горе е най-популярно.

В ЗЗД се урежда пасивната солидарност в глава „Особени видове задължения“, или т.нар. солидарност на страната на длъжниците. Солидарността в облигационното от-е може да се раздели на няколко вида:

–           Пасивна и активна според това дали е на страната на длъжника или на кредитора. За активната се прилагат по аналогия правилата за пасивната

–           Според източника, от който възниква солидарността, разграничаваме солидарност по силата на закона и солидарност произтичаща от уговорка между страните.

–           Като се взема за критерий пак източника като ЮФ, в смисъл дали от един и същ ЮФ възниква солидарността или от различни – принципното положение е, че солидарните задължения се пораждат от един и същи ЮФ, това е същинската солидарност (от сделка, деликт), но има някои случаи които са предвидени изрично в закона – две или повече лица могат да бъдат солидарно длъжници и тяхното задължение да не произтича от един и същ ЮФ, в тези случаи е налице несъщинска солидарност, или още законова (пример е поръчителството – той заедно с длъжника отговаря солидарно, но задълженията им произтичат от различни ЮФ на длъжника от д-р за заем, а на поръчителя от д-р за поръчителство с длъжника)

При пасивната солидарност се разграничава нейното абсолютно и относително действие. При пасивната имаме няколко длъжника и ако някой го погаси, то останалите длъжници се освобождават от дълга. Погледнато от обратната страна кредитора може да търси изпълнение от всеки един от солидарните длъжници. В някои случаи законът може да уреди поредност – т.е. да предвиди че кредиторът може да се насочи към еди кой си длъжник. В останалите случаи кредиторът има право на избор по своя преценка. Ако някой от длъжниците престира нещо различно, дава вместо изпълнение, или пък извърши прихващане, то това действие на един от длъжниците погасява общия дълг и освобождава останалите. В това се изразява абсолютното действие на солидарността. Ако кредитора изпадне в забава спрямо един от длъжниците счита се, че е в забава и спрямо другите. Действията от длъжника, респ. при забава от кредитора засягат всички връзки между длъжниците и кредитора и в това се изразява абсолютното действие. Всеки един от длъжниците може да противопостави общите възражения – за неизпълнен договор. Същото е при новацията и опрощаването, погасява се дълга, но при тях кредиторът може да си запази права спрямо останалите длъжници, или да новира само спрямо един и в такъв случай дълга се намаля с частта на опростения ии на новирания. Относителното действие на солидарността се изразява в настъпването на обстоятелства, които засягат само един длъжник, но не и останалите. Тези обстоятелства, които влияят само върху един от длъжниците могат да бъдат например давността. По отношение на някои от длъжниците може да има срок или условия и затова изискуемостта на вземането на кредитора спрямо длъжниците може да настъпи в различно време. в този случай и давността започва да тече в различни моменти – и тогава при срок и условие и давността е обстоятелство което засяга само един длъжник. Друго обстоятелство, което засяга само отделна връзка – ако един от длъжниците изпадне в забава, това не води до забава на останалите и следователно ако ще се търси отговорност за забава то само от този който е в забава длъжник. Също така само ако по вина на един от длъжниците изпълнението стане невъзможно, то отговорност ще носи само длъжник заради който е станало невъзможно изпълнението. Друго обстоятелство е личните възражения – задължение за прихващане.

Отношението между солидарните длъжници помежду им: солидарност на длъжниците имаме по отношение на кредитора. А помежду си солидарните длъжници не са солидарни, всеки от тях поема част от общия дълг. Каква е тази част от общия дълг зависи от отношенията между длъжниците – когато ЮФ е сделка може общия дълг да е разганичен и всеки от длъжниците да знае своята част. Но ако не е предвидено, тогава солидарните длъжници отговарят поравно, техните части в общия дълг са равни. И когато един от длъжниците погаси целия дълг за този който е изпълнил, за погасилия длъжник възниква насрещно вземане към останалите съдлъжници, които не са участвали в погасяването на дълга. И той ще може да търси неговата припадаща му се част от общия дълг, ако е уговорено че е поравно той търси частта на всеки, а ако не е се разпределя между останалите. Ако някой от длъжниците не противопостави възражение може да се търси отговорност за вреди.

При активната солидарност имаме няколко кредитора и всеки от тях може да търси цялото вземане, нищо че в отношенията помежду си тези няколко кредитора имат определена част от вземането. Ако получи изпълнение, той става длъжник по отношение на другите съкредитори. И ако не им даде частта им останалите солидарни кредитори могат да противопоставят претенции за своята част от общото вземане.

От солидарните задължения следва да се разграничават и неделимите задължения. Макар че към неделимите задължение по правило, с някои изключение, се прилагат правилата на солидарността. Неделимостта може да произтича от естеството на престацията, по намерението на страните, поради закона.  Ако неделимото задължение е по отношение на няколко кредитора то длъжника трябва да престира на всички едновременно. Разликата е в това, че когато едно задължение е неделимо то остава такова и за наследниците на длъжника – както задължението за гледане и издръжка. А при солидарните задължения солидарността не се запазва по отношение на наследниците, а те отговарят според своя наследствен дял.