43. Поемане на дълг

 

Без да се погасява първоначалното облигационно правоотношение, може да има промяна от страна на длъжника, а кредитора да е същия. Тази промяна може да е в резултат на нов длъжник, който да встъпи в задължението и заедно със стария да отговарят двамата (отговарят солидарно) или трето лице да поеме дълга вместо стария длъжник. Когато се поема дълга и наред със стария има нов длъжник се нарича поемане на дълг. Урежда се в чл.101 и 102 ЗЗД поемане на дълг. Промяната на длъжника не може да се извърши без съгласието на кредитора (договор с кредитора) или без одобрението за кредитора (с договор който е сключил длъжника и потвърден от кредитора), тъй като за него не е безразлично кой ще му дължи. Възможно е в договора да участват стария и новия длъжник и кредитора. Уредени са 2 вида – встъпване в дълг и заместване в дълг.

При встъпването в дълг стария длъжник остава и в дълга встъпва друг длъжник, който ще отговаря наред с него. Това встъпване може да стане по инициатива на длъжника или на кредитора. Кредитора винаги има интерес когато няколко лица отговаря солидарно пред него, защото солидарната отговорност е винаги едно обезпечение за кредитора пред кого да предяви претенцията си, но тя е и по-голяма тежест за длъжника. Кредитора обикновено одобрява това встъпване на нов длъжник и одобрението има значение, че затвърждава това встъпване в дълг ако то е станало по съгласие между стария и новия длъжник. Двамата длъжници отговарят солидарно занапред, отговарят за целия дълг. Тук при встъпване в дълг се прилагат правилата на солидарността. След като си остава стария длъжник се запазват всички обезпечения, възражения.

Втория вид поемане на дълг е заместване в дълг, при което стария длъжник се освобождава и  на негово място идва нов. То пряко засяга интересите на кредитора, затова без неговото потвърждение не може да стане.

Последиците от заместването (договор между новия длъжник и кредитора, или между длъжниците с одобрение на кредитора) са че дълга остава същият, запазват се обезпеченията, които са дадени от стария длъжник, запазват се и привилегиите на вземането. Има разлика за обезпеченията от трети лица на дълга на стария длъжник, който е престанал да бъде длъжник– в този случай тъй като те са се задължили предвид личността на длъжника, тези обезпечения ще се запазят с тяхно съгласие, защото не могат да дават гаранция за новия длъжник като не го познават. Възраженията – тъй като дългът е същия се запазват и възраженията свързани с дълга. Личните възражения не се запазват тъй като са свързани с личността на стария длъжник. Такова лично възражение е за прихващане, за унищожаемост на сключения договор поради опорочаване волята на длъжника.

Правната същност на поемането на дълг – и при двата случая и при заместването в дълг, и при встъпването в дълг е налице договор. Само чрез такъв договор може да се поеме задължение. Така че трябва да имаме изрично споразумение. Тези договори предизвикват действие и за кредитора и за длъжника. Тези договори се обозначават като актове на разпореждане. Относно характеристиката на договора преобладаващо е това, че този договор има абстрактен характер, т.е. не е необходимо да се посочва причината, а тя стои зад този договор, тя произтича от друго правно отношение и затова законът не изисква тя да се посочи.

Претенция за подобряване на даден имот предявена пред новия собственик, само ако той е знаел за тези подобрения и са били включени в договора. Ако е бил добросъвестен и не е знаел – не е знаел че има такива не е основателна.