42. Промяна на субектите в облигационното отношение. Цесия

 

До промяна на страните може да се стигне чрез два способа – субективна новация, т.е. чрез погасяване на стария дълг като в същото време възниква нов дълг и новия елемент в него се отнася до промяна в кредитора или длъжника. Но при запазване на същото отношение могат да настъпят промени, отнасящи се до предмета или до някой от субектите. Такъв способ, който внася промени в едно съществуващо облигационно отношение е цесия – същото облигационно отношение, което е възникнало то продължава да съществува но чрез цесията може да се смени кредитора в същото това отношение. Това е и разликата между субективната новация, която води до смяна на кредитора, докато при цесията в същото отношение се сменя кредитора чрез договор. Той се сключва между стария (цедент) и новия кредитор (цесионер; трето лице на което се прехвърля вземането от стария кредитор). Например сключен е договор за продажба или изработка срещу което изпълнителят има право на възнаграждение, но той може да прехвърли своето право на възнаграждение на едно трето лице по различни причини (може изпълнителя да е длъжник на това трето лице; с дарствена цел) и това трето лице става кредитор и то ще може да събере вземането.

Правилата за цесия се намират в глава 4 ЗЗД „Прехвърляне на вземания и задължения“. В чл.99 е посочено че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не позволяват това. за да се прехвърли това вземане е нужно волеизявление на кредитора и приемане от 3-тото лице и от тук прави извод че цесията е договор с който се прехвърля едно вземане и чрез който договор стария кредитор цедент се замества с нов кредитор наречен цесионер. От длъжника дори не се иска да одобри, но цедента трябва да уведоми длъжника за цесията за да знае на кого дължи.

Възникване на цесията: Цесията като институт възниква по-късно от новацията. В практиката, когато се касае до смяна на субектите

Предмета на цесията – има за предмет облигационни права, а именно вземания. В чл.99 се казва кредиторът може да прехвърли своето вземане. Тези облигационни права дават право, възможност на кредитора да иска определен резултат. Този резултат може да бъде най-често парична сума, предаване на някои вещи, вземания по ценни книги (коносамент). Макар че според някои може да се прехвърлят не само облигационни но и други права, които са прехвърлими и имуществени, но това не може да се приеме, тъй като изрично в закона е записано вземания. Налична ценна книга, т.е. материализара в документ, или предмет на цесията може да бъде безналични ценни книги, защото те са дематериализирани. Извода е че може да е предмет на цесия налични или безналични ценни книги.

Едно вземане за да може да бъде предмет на цесия трябва първо да бъде имуществено и на второ място –  прехвърлимо. Не може да бъде предмет на цесията имуществено право, което е непрехвърлимо по силата на закон (лични имуществени права като пенсия, издръжка), договор или своето естество (лично право като пенсия).

Закона не изисква форма за действителност на договора, освен в някои случаи. От там договора за цесия се определя като неформален. Но с някои изключения например изисква се форма за цесията, когато вземането е обезпечено с ипотека и за да има цесията действие по отношение на ипотеката законът изисква цесията да бъде в писмена форма с нотариална заверка и това се вписва в имотния регистър. Форма с оглед доказване на договора е добре да има когато вземането надхвърля 5000 лв., защото договори над тази сума не се доказват със свидетелски показания. Изрично в чл.99, ал.3 се казва че предишния кредитор цедента е длъжен писмено да потвърди прехвърлянето т.е. това е едно доказателство за сключен договор за цесия.

Има различие досежно определянето на договора дали е каузален и ако се приеме това каква е неговата причина и трябва ли да се посочва, или е един абстрактен договор. Това деление се отнася за сделки с които се размества имуществени права. Когато законът изисква това разместване да се посочи причина, да е посочена и да е елемент на договора в ГП е наречена основание. Тъй като причините, поради които се прехвърля вземането, са различни (заем, дарение) преобладава схващането че договора за цесия е каузален договор и може да обслужва различни каузи. Но и да не се посочва причина поради, която се прехвърля вземането, не се отразява на договора, тъй като и законът не го изисква.

Действие на цесията (последици от сключването на договора за цесия) – прехвърлителното действие на цесията и то тя прехвърля вземането на цесионера в този вид, в същия размер,  в който го е притежавал цедента, стария кредитор. Не се посочва изискване вземането да е станало изискуемо – може и да не е настъпил падежа. И когато се цедират вземания много често цедента има нужда от парични средства и за да не чака падежа той може да го продаде на финансови институции които имат в предмета си така дейност и така цедента ще си получи парите. Щом като вземането се прехвърля във вида в който го притежава цедента, това означава че то се прехвърля в същия размер и с изтеклите лихви. Имаме прехвърлително действие по отношение на главното вземане, както и прехвърлително действие на всички принадлежности акцесорни права най-вече лихви; обезпеченията – залог или ипотека, тези обезпечения преминават заедно с вземането върху новия кредитор. Други принадлежности – вземането може да е било привилегировано и те вървят с вземането следователно преминават и в новия кредитор. Обезпечения може да са били дадени от самия длъжник, той да е учредил залог или ипотека в полза на своя кредитор, те винаги следват вземането. В закона не се посочва изрично дали обезщетенията дадени от трети лица – поръчителство, преминава и то в новия кредитор. Преобладава мнението, че щом като законът не налага ограничения значи и те преминават – чл.99, ал.2 ЗЗД.

Дали преминават и възраженията, запазват ли се възраженията, които е могъл да направи длъжника, след като се сменя кредитора. Възраженията също са права. Тези които са свързани само с дълга, а не са свързани с личността на стария кредитор, те се запазват. Те могат да се отнасят до размера, действителността на дълга, това са т.нар.  общи възражения и не са свързани с личността на стария кредитор, а са свързани с дълга. Личните възражения също се запазват, длъжника ги губи, ако изрично се е съгласил, дал е съгласието си за извършване на цесията. Лично възражение е това за прихващане – в чл.103, ал.3 се казва, че ако длъжникът се е съгласил с перхвърлянето на вземането, той не може да прихване вземането си към предишния кредитор.

Задълженията на цедента: Те са посочени в закона. Първото задължение е, че трябва писмено да бъде потвърдена извършената цесия. По този начин новият кредитор цесионера ще има доказателство че е извършена цесия и че той е титуляр на това вземане. Ако не е оформена писмено или няма потвърждение длъжника няма да знае на кого да престира. Значението на писменото потвърждение е доказателство че има цесия, то е основание че цесионерът може да иска изпълнение от длъжника, да предяви претенция срещу длъжника. Друго задължение което законът вменява на цедента е да предаде всички документи свързани с цедираното вземане на цесионера – разписки, договор, транспортни документи. Без тези документи, в които се съдържа основанието, цесионера няма да разполага с доказателства, които установяват дълга, размера му и че той в резултат на извършената цесия е придобил права върху вземането върху които се отнасят документите. Друго задължение, което законът установява за цедента е той да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне, за извършената цесия. Съобщението трябва да изхожда от цедента, а не от друго лице. Само това съобщение, което изхожда от цедента има правно значение за длъжника и третите лица. Едва след съобщаването тя ще има действие за длъжника и третите лица. Изисква се съобщаване, за да има сигурност, че длъжника ще престира на друго лице и вземането ще бъде погасено. Има възможност цедента и цесионера да се догоговорят, че цесионера ще направи уведомлението на длъжника, но ако има съгласие тогава цесията ще породи действие. Правната същност на съобщаването за извършената цесия – то е едностранно волеизявление на цедента до длъжника.

Правното значение и действието на съобщението – съобщението поражда действие на цесията за длъжника. Т.е. от съобщаването на цесията длъжник трябва да се съобразява с този договор, защото вече знае че има нов кредитор, и ако погасява на стария това няма да погаси неговото задължение. Освен по отношение на длъжника съобщението води до действие на цесията и по отношение на трети лица. Тези трети лица могат да бъдат кредитори и след като е съобщено на длъжника това означава, че за тях също цесията предизвиква действие. Те са извън връзката кредитор длъжник и могат да бъдат кредитори на цедента (те имат право на запор върху вземането и след цесията те не могат да наложат запор) или кредитори цесионера (дали те ще могат да наложат запор върху вземането или не).

Дали съобщението е елемент от ФС на договора, т.е. ако липсва то няма да настъпи действието на цесията? – законът не посочва, че съобщението е елемент, а посочва, че кредиторът е длъжен да каже на кредитора за прехвърлянето, следователно прихвърлянето е настъпило със сключване на договора, и съобщението не е елемент, защото то е един последващ елемент, произтичащ от сключването на договора за цесия, за прехвърляне.

Дали съобщението е условие да настъпи прехвърлителното действие на договора – действието на договора не зависи от съобщаването, защото прехвърлителното действие е настъпило.

Отговорност на цедента: За какво отговаря цедента – дали отговаря за платежоспособността на длъжника и за какво може да отговаря. Изрично е предвидено в чл.100, ал.2 ЗЗД, че не отговаря цедента за платежоспособността на длъжника, освен ако изрично се е задължил за това и то в този случай неговата отговорност е до актива, който е придобил. Следователно принципното положение  е че цедента не гарантира, че длъжника ще изпълни, ако не е предвидено. Може да е предвидено, че цедента може да отговаря при неплатежоспособност на длъжника. На цедента може да се търси отговорност за съществуване на вземането, тъй като вземането е предмет на договора и ако не съществува договорът е недействителен. Цедентът ще отговаря само при възмездна цесия.

Каква отговорност може да носи този цедент, ако вземането което е прехвърлил не съществува – тя ще бъде преддоговорна отговорност, защото той е бил недобросъвестен при сключване на договора.