41. Опрощаване и сливане

 

Опрощаването е изрично уредено в чл. 108 от ЗЗД- „ задължението се погасява, ако кредиторът се откаже от вземането си чрез договор с длъжника”.

Опрощаването е договор, с който кредиторът се отказва от вземането си.

Опрощаването трябва да се различава от едностранния отказ от вземане. Последният не погасява дълга на длъжника. След време кредиторът може да си предяви претенцията.

При опрощаването кредиторът прави ВИ за отказ от вземането и длъжникът се съгласява с това. Длъжникът може и да не приеме отказа на кредитора от вземането. Тогава няма опрощаване.

Не се изисква форма за договора за опрощаване. Не е необходимо да се посочва причината за отказа. Поради това съществуват различни мнения относно характера на договора. Според някои автори това е абстрактен договор, а според други е каузален договор, но причината може да бъде различна и е извън договора. Според проф. Сукарева опрощаването е абстрактен договор.

Кредиторът, за да може да се откаже от вземането си, трябва да е дееспособен и да може да се разпорежда със своите права. Ако опрощаването се сключва чрез представител, последният трябва да е изрично упълномощен да сключва такъв договор.

С опрощаването се погасява задължението, а също така и всички акцесорни права (обезпечителни права).

Когато има солидарни длъжници и опрощаването е извършено спрямо един от тях, то по принцип има действие и спрямо останалите. Кредиторът обаче може да запази вземането си спрямо другите длъжници. Тогава техният дълг се намалява с дълга на длъжника, спрямо когото е извършено опрощаването.

За сливането няма общи правила в ЗЗД, но в различни НА са уредени отделни хипотези на сливането.

При сливането качествата на длъжник и кредитор се сливат в едно лице. Тъй като никой не може да дължи сам на себе си, сливането води до погасяване на ОПО, по което лицето е било длъжник или кредитор.

Сливане настъпва при универсално правоприемство (например при наследяване, преобразуване на ТД- сливане или вливане на ТЗ). В резултат на сливането е налице пречка за доброволно или принудително изпълнение.

Изключение от погасителното действие на сливането има тогава, когато:

–           наследството се приеме по опис – това става в 3-месечен срок с изявление, направено пред съда. Активите на наследодателя не се сливат с активите на наследника. Наследникът отговаря до размера на получените активи. Той не отговаря със своето имущество за задълженията на наследодателя;

–           се извърши отделяне на наследството от имуществото на наследника по искане на кредиторите;

–           се извърши прехвърляне ТД (съвкупност от активи, пасиви и фактически отношения) – в течение на 6 месеца придобитото търговско предприятие трябва да се управлява отделно от активите на купувача, за да могат кредиторите да потърсят изпълнение (това важи и при преобразуване на ТД).

Като пример за сливане в литературата се посочва и законната суброгация на купувача на ипотекиран имот. Купувачът може да плати цената не на продавача, а на ипотекарния кредитор. По този начин купувачът се суброгира (встъпва) в неговото ипотечно право. Целта е купувачът на имота, замествайки ипотекарния кредитор, да използва реда на неговата ипотека, ако са учредени няколко ипотеки върху съответния имот.