39. Новация

 

Новацията е договор, съглашение между кредитора и длъжника по едно ОПО. По силата на това съглашение се погасява съществуващото ПО между двете лица и на негово място възниква ново ОПО („съществуващото задължение се подновява”). Следователно новацията е договор, който има едновременно правопогасително и правопораждащо действие – например сключен е договор за доставка на пшеница, впоследствие страните подписват новационен договор, в който изрично посочват, че се погасява задължението за доставка на пшеница, а трябва да се достави тютюн.

Елемент от състава на новационния договор е намерението на страните да новират съществуващото между тях ПО – animus novandi.

Не е налице новация, ако новият дълг съществува занапред наред със стария дълг.

С новацията не само се погасява облигационният дълг на длъжника, а се погасява и цялото ОПО между кредитора и длъжника, а от новационния договор възниква ново ОПО.

С новационния договор се погасява старото ОПО и възниква ново ОПО. Погасителното действие се отнася не само до дълга, но и до други акцесорни задължения – лихви, привилегии, обезпечения, възражения, тоест всичко, което е съпровождало старото задължение, се погасява. Новото ОПО има общи признаци със старото ОПО, но има и нови елементи. Елементите могат да се отнасят до:

– предмета на задължението;

– основанието на задължението – ЮФ, от които задължението е възникнало;

– страните.

В зависимост от новите елементи новацията бива:

– обективна – новият дълг се отличава от стария по предмета или по основанието, от което е възникнало ОПО (например една вещ е дадена на влог, впоследствие влогоприемателят и влогодателят сключват договор, че вещта е дадена на заем- от новационния договор се поражда ново, заемно ПО);

– субективна – запазва се предметът на старото ПО, запазва се основанието, а се променя един от субектите. В зависимост от това дали се сменя кредиторът или длъжникът субективната новация бива:

         активна – сменя се кредиторът. Кредиторът спира да бъде субект на новото ПО. На негово място идва нов кредитор. Това става по силата на новационния договор между кредитора и длъжника. Изисква се съгласието на длъжника. Погасяват се всички акцесорни права, лични възражения срещу стария кредитор;

         пасивна – сменя се длъжникът. Кредиторът по силата на съглашение с длъжника освобождава последния и се съгласява да приеме нов длъжник. Инициативата за тази смяна може да бъде на кредитора или на длъжника. Погасяват се всички акцесорни права на кредитора.

Обективната новация се среща по-често в практиката. На практика субективната новация се използва рядко. Цесията и поемането на дълг са създадени по-късно от практиката, за да избегнат недостатъците на субективната новация. Тези правни способи водят до смяна на кредитора, респективно на длъжника, като се запазва ОПО. Следователно се запазват редица характеристики на стария дълг – обезпечения, лихви, привилегии. При цесията длъжникът не участва в договора, това е договор между стария кредитор и новия кредитор. При поемането на дълг също може да се изолира участието на длъжника. В някои случаи обаче при поемането на дълг може да участва и старият длъжник. При цесията се запазват всички възражения, които длъжникът е можел да предяви срещу стария кредитор, ако длъжникът потвърди цесията. При поемането на дълг личните възражения на стария длъжник срещу кредитора отпадат, но се запазват възраженията, които произтичат от дълга.

Важно е в новационния договор да личи намерението за новиране – изрично трябва да се каже, че с договора се погасява старото ОПО и възниква ново ОПО. Ако от текста на договора не личи такова намерение, се приема, че то липсва и че страните поемат нов дълг наред със стария дълг.