38. Прихващане (компенсация ) на насрещни вземания

 

Материалноправното прихващане е уредено в ЗЗД. То се извършва извънсъдебно. В ГПК се урежда съдебното прихващане. Въпроси, свързани с прихващането, се уреждат и в ДОПК (прихващане с данъчни задължения).

Легалният термин е „прихващане”. Прихващат се насрещни задължения (вземания). От прихващането като погасителен способ се различава прихващането на изпълнението. Последното е съотнасяне на изпълнението към съответните задължения, когато длъжникът има няколко еднородни задължения и това, което плаща, не е достатъчно да покрие всички задължения. Прихващането като погасителен способ е приспадане на насрещни задължения до размера на по- малкото.

Правото на прихващане е едно право, което законът предоставя на длъжника, ако той има насрещно вземане срещу своя кредитор, тоест едно лице е едновременно длъжник и кредитор на друго лице. Такъв длъжник може да извърши прихващане между двете насрещни задължения. По този начин не се извършва реално изпълнение, но настъпват неговите последици. Прихващането не настъпва по силата на закона (по стария ЗЗД прихващането е ставало по право). Правото на прихващане трябва да бъде упражнено от лицето, на което законът го е предоставил. Това е едно потестативно право. То се упражнява чрез едностранно ВИ за прихващане. Не е необходимо съгласието на насрещната страна. Само в определени от закона случаи, за да настъпят последиците на прихващането, е необходимо съгласието на насрещната страна. Не се изисква определена форма за изявлението за прихващане, но по принцип формата на изявлението зависи от формата на договора.

При прихващането настъпва погасителният ефект от изпълнението, без да се извършва реално изпълнение. Прихващането е един сурогат на реално изпълнение, то е негов заместител. Прихващането води до икономия, включително и процесуална икономия при съдебното прихващане.

Прихващането е и един обезпечителен способ за длъжника, който дължи нещо на кредитора, но същевременно има вземане срещу последния, че ще получи насрещно изпълнение.

Правото на прихващане е едно погасително потестативно право. Съдържанието му се свежда до възможността на титуляра му да откаже изпълнение на едно задължение и да направи прихващане със свое насрещно изискуемо вземане.

Предпоставките на извънсъдебното прихващане са следните:

– трябва да има насрещни вземания между едни и същи лица- не е необходимо те да произтичат от едно и също ПО, но трябва да има идентичност на субектите. Изключение се допуска в определените от закона случаи, когато правото на прихващане се упражнява не от титуляра, а от други лица- например при поръчителство; при учредяване на залог или ипотека за чужд дълг правото на прихващане може да се упражни от лицето, което е учредило залога или ипотеката за чужд дълг; при цесия правото на прихващане с вземане срещу стария кредитор може да се упражни от длъжника по цедираното вземане, ако той не е потвърдил изрично цесията. Принципът обаче е, че възраженията за прихващане са лични възражения;

– насрещните вземания трябва да са еднородни- техният предмет трябва да е един и същ- парична сума, някаква вещ. Това е разликата между правото на прихващане и правото на задържане;

–           насрещните вземания трябва да са заместими;

–           вземането на прихващащия (активно вземане) трябва да бъде изискуемо и ликвидно- ликвидно означава, че е установено по основание и размер. Според някои автори установяването на насрещното вземане трябва да бъде със сила на пресъдено нещо, тоест със СР (това означава, че преди това е водено дело). Според по- широкото разбиране насрещното вземане е установено по безспорен начин по основание и размер и тогава, когато то е удостоверено и произтича от официален документ. Според трето мнение насрещното вземане е ликвидно и тогава, когато е установено с несъдебни изпълнителни основания, посочени в чл. 237 от ГПК. Въз основа на тези изпълнителни основания директно може да се извади изпълнителен лист, без да се води процес (съдебни изпълнителни основания са СР и съдебната спогодба): извлечения от сметки на различни учреждения; документи и извлечения от счетоводни книги, с които се установяват задължения на работодателите; ЦК като менителница, ЗЗ; нотариални актове, с които се удостоверява задължение за заплащане на парични суми; спогодби и договори с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парична сума и други. При съдебното прихващане не е необходимо насрещното вземане да е ликвидно, тоест то може да е спорно;

–           насрещните вземания трябва да бъдат действителни.

Действието на прихващането се изразява в следното:

–           при прихващането насрещните вземания се погасяват до размера на по- малкото;

–           прихващането има обратно действие- от момента, в който са настъпили предпоставките за прихващането. Следователно може да се прихваща и с погасени вземания, ако условията за прихващане са били налице преди да изтече давността.

Случаите, при които се изисква съгласието на насрещната страна, за да настъпи правното действие на прихващането, са следните:

–           когато се касае до несеквестируеми вземания (вземания, срещу които не се допуска принудително изпълнение. Напълно несеквестируеми вземания са вещи за обикновено употребление от длъжника, необходима храна на длъжника и семейството му, вземане за издръжка. Частично несеквестируеми вземания са трудови възнаграждение, пенсии);

–           когато се касае до вземане, което произтича от умишлено непозволено действие (вземане за обезщетение);

–           когато се касае до вземане за данъци.

Страните могат да договорят да се извърши прихващане и тогава, когато не са налице всички предпоставки. Това е договорно прихващане.

При съдебното (процесуалното) прихващане има предявен иск за изпълнение пред съда и, ако ответникът има насрещно вземане срещу ищецът, ответникът може да иска да се извърши прихващане. Не е необходимо насрещното вземане да е безспорно.

Действието на съдебното прихващане е занапред- от СР.

Способ за извършване на съдебно прихващане е възражението за прихващане, което се противопоставя на иска за изпълнение. Това е отбранителен способ. Чрез него може само да се отхвърли искът за изпълнение. Друг способ за прихващане е насрещният иск. Ответникът има интерес да предяви насрещен иск, ако вземането му е по- голямо от вземането на неговия кредитор, защото резултатът от насрещния иск е да се осъди страната по първоначалния иск да заплати задължението по насрещното вземане. Решението по насрещния иск е осъдително. На практика съдът се произнася по исковете, но той не извършва прихващане. Материалното прихващане се извършва пак от страните след като СР влезе в сила.