36. Задатък. Същност. Функции. Задатък и отметнина по ТЗ

 

Задатъкът е доказателство за сключен договор, това е неговата първа функция и обезпечава изпълнението. Ако разглеждаме задатъка като обезпечение, то е обезпечение за изпълнение на договора.

Същност на задатъка – задатъка е нещо, което се дава при сключване на договора от едната страна на другата страна като обезпечение за изпълнението му, и ако договорът не бъде изпълнен, страната която е дала задатъка може да го търси в двоен размер, ако задатъкът го е дала другата страна която не е изпълнила – изправната страна ще задържи задатъка. Втората функция е че обезпечава изпълнението. Третата е че има функция на обезщетение, че при неизпълнение на договора е възможно че изправната страна може да иска да прекрати договора и се удовлетворява в задържането му или получаването му в двоен размер, но не може да търси повече обезщетение или неустойки, т.е. задатъка е една форма на договорна отговорност при виновно неизпълнение на задължение.

Предмет – законът не посочва кой е предметът на задатъка. Предмет могат да бъдат най-често парична сума, вещи.

Последици при изпълнение на задълженията по сключения договор и при виновно неизпълнение:

– При изпълнение на договора ако предмета на задатъка и предмета на изпълнение съвпадат, то при изпълнението задатъка ще се приспадне от дължимата престация и длъжникът ще изпълни останалата част. Ако предметът на задатъка не е единтичен с предмета на договора след изпълнение задатъкът следва да се върне

– при виновно неизпълнение на договора – задатъка се задържа или да иска връщането му в двоен размер

Разграничение от отметнината по ТЗ – тя се дава при сключване на договора или се обещава да се даде в случай, че тази страна се откаже. Отметнината е една уговорка, не може да се търси отметнина по закон, трябва да е уговорено че всяка една от страните може да се откаже от договора, но преди да е започнало изпълнението. Отметнината се урежда в чл.308, отметнатата страна е длъжна да върне отметнината ако изправната страна я е дала, и да се задържи от изправната страна, ако отметната страна я е дала. разликата е че задатъка се дава винаги при сключването на договора, а отметнината може да се даде при сключване на договора или да се уговори че се дължи от една от страните, но преди да е настъпило изпълнението или падежа на изпълнението ако задължението е със срок. При задатъка се задържа или се иска връщането му в двоен размер в случай че кредиторът се откаже от договора при виновно неизпълнение на длъжника, докато при отметнината тя ще се дължи в случай че една от страните се откаже от договора, но той не е неправомерен тъй като е уговорен и нямаме виновно неизпълнение или нарушаване на договора. Третата разлика е че при задатъка ако изправната страна е дала задатъка тя може да иска връщането му в двоен размер, а при отметнината – тя се връща ако се изпълни договора, или се прихваща, отметналатаа се страна е длъжна да изплати отметнината, а ако я е дала при сключването на договора се задържа и нямаме двоен размер, защото отметнината не е форма на отговорност.

Сходен институт е Авансово изпълнение – дава се нещо по сключен договор, но се дава предварително преди да е сключен договора за изпълнение. ако продавача не предаде стоката той дължи лихва от получаването на цената в този случай платената цена се смята за задатък – този който е платил аванса има право да го иска в двоен размер т.е. аванса при търговска продажба е приравнен на задатък.