35.Разваляне на двустранни договори поради неизпълнение. Последици от развалянето

 

  1. Разваляне на двустранните договори поради неизпълнение

1.1. Правна уредба развалянето е една възможна последица, която може да настъпи като предприемане на действие от страна на изправния кредитор. Той може да търси реално изпълнение и неустойка било като обезщетение, било като забава, но възможно е кредиторът да не го удовлетворява този начин на развитие на облигационното отношение и да прекрати договорната връзка защото една от страните не е изпълнила задължението си. Това става чрез уредената възможност за разваляне на договора. Развалянето на договорите се урежда в чл.87 и сл. ЗЗД и режимът който се съдържа в чл.87, 88, 89 ЗЗД се отнася за двустранните договори, така че в тях се съдържат правилата за разваляне на двустранните договори поради неизпълнение. Това е приложното поле на тези разпоредби, а именно двустранните договори. При договори, които не са двустранни като например многостранни или едностранни те пораждат задължение само за една от страните те се уреждат от нормите за прекратяване на многостранните договори за дружество. При договора за дарение, който е едностранен, също не се урежда разваляне, а отмяна на дарението.

1.2. Приложно поле на режима за разваляне на двустранните договори поради неизпълнение

1.3. Предпоставки за разваляне на договора

– Договорът да бъде двустранен

– Да имаме неизпълнение на задължението от едната страна

– Това неизпълнение да е виновно. Ако то е по обективни обстоятелства по силата на чл.89 ЗЗД договорът за разваля (прекратява) по право.

В закона в чл.87 и сл. Са

1.4. Начини за разваляне на договора в чл.87 са уредени 2 начина за разваляне.

– Извънсъдебно разваляне – В ал.1 на чл.87 се урежда извънсъдебното разваляне или разваляне чрез едностранно волеизявление на изправната страна по договора до неизправната, с което волеизявление се дава на длъжника един допълнителен срок за изпълнение, като се предупреждава, че ако не изпълни в така дадения му срок, то след изтичането му договорът ще се счита за развален. Срокът трябва да бъде подходящ. Законът е предвидил форма за това едностранно волеизявление. Казано е че когато договорът е писмен, то и предупреждението трябва да е писмено. Т.е. формата на волеизявлението (уведомлението) трябва да отговоря на формата в която е сключен договора. Това е единият начин за извънсъдебно разваляне чрез едностранно уведомление със срок. Едностранното уведомление може да се направи и без даване на срок но това е възможно само в предвидените от закона случаи. При него кредиторът заявява на длъжника, че разваля договора, т.е. не съдържа предупреждение а направо съдържа волеизявление за разваля. Тези случаи, при които се допуска разваляне без да  се дава срок са три: 1) когато изпълнението е станало невъзможно било изцяло, било отчасти; 2) кредиторът е загубил интерес от изпълнението поради забава на длъжника, т.е. изпълнението е безполезно за кредитора; 3) задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време, тук се има предвид фикс сделките , тъй като при тях имам срок и той е съществено условие. Когато възникне спор и една от страните твърди че договорът е развален с едностранно волеизявление тя трябва да има доказателство че това волеизявление е стигнало до другата страна – разписка, покана.

– Съдебно разваляне – в ЗЗД се урежда и съдебното разваляне, но то се прилага и е предвидено само за определени договори. Т.е. развалянето е извънсъдебно и само в определени случаи се прилага съдебното разваляне. Тези договори за които е предвидено разваляне само по съдебен ред са тези с които се прехвърлят, учредяват или прекратяват вещни права, т.е. имат за предмет вещни права. Те трябва да се вписват в имотния регистър и затова не може да се развали с едностранно волеизявление. Възможно е и друго НА да предвидят разваляне по съдебен ред – закона за арендата. Когато неизпълнението от страна на длъжника макар виновно, но той е частично, развалянето трябва да се извърши по съдебен ред, за да прецени съда, че действително кредитора няма интерес, защото това неизпълнение може да бъде незначително с оглед интереса на кредитора. Т.е. съди се от цялата престация каква част от нея е изпълнима и се преценя интереса на кредитора.  Развалянето има обратно действие. Щом като се разваля един договор правната връзка се разваля с обратна сила, а не занапред. Затова ако нещо е било престирано по този договор, който е развален, то даденото остава без основание.кредиторът развалил договора може да иска обратно даденото от него било парична сума или вещ, но той трябва да предяви такава претенция. Ако развалянето става по съдебен ред той трябва да предяви претенция както за разваляне, така и за връщане на даденото без основание. Ако развалянето става извънсъдебно, но той е платил сума или е дал вещ, която трябва да му бъде върната ако не стане доброволно, то тази страна следва да предяви иска за заплащане на сумата или за връщане на веща. 5

1.5. Недопустимост на развалянето на договора

1.6. Разваляне на договора при частично неизпълнение

1.7. Последици от развалянето – изправната страна може да си получи даденото по чл.55 и сл. ЗЗД. Втората последица е да търси обезщетение за вредите от неизпълнение на договора. Във връзка с това обезщетение, кредиторът трябва да го потърси, не се произнасят служебно. Дали това обезщетение за вредите, което е форма на отговорност, е извън договорна или договорна отговорност. Директното тълкуване е че се касае за договорна отговорност за вреди от неизпълнение на договор. Но тъй като договорът не съществува се приема че е извъндоговорна отговорност и се търси обезщетение за вредите от разваляне на договора, а от използвания термин в закона който е обезщетение за неизпълнение на договор се определя размера, т.е. то има извъндоговорен характер, но се определя според договорните критерии.

1.8. Давност на правото за разваляне на договора – давността на иска за вреди на деликтно основание е 5-годишна, а за договорно основани иска за вреди е 3 години.

1.9. Има изключение при обратното действие при договорите с продължително или периодично действие – наемния договор с продължително изпълнение ако се иска разваляне поради неизпълнение на наемателя не се иска обратно даденото, а договора има действие занапред.