34. Неустойка. Същност. Предпоставки. Видове неустойки. Зачетна неустойка. Намаляване на неустойката

 

 

Правна уредба на неустойката. На неустойката в ЗЗД е посветен чл.92 има 2 алинеи които се отнасят до неустойката. Правила, които касаят неустойката имаме и в общите правила на ТЗ чл.309, разбира се там се има предвид неустойката по търговски сделки. Тази разпоредба налага забрана за намаляне на неустойката в определена хипотеза

Предпоставки за търсене на отговорност под формата на неустойка

1) Да имаме сключен договор и в него да имаме такава клауза, уговорено условие за заплащане на определена парична сума, наречена неустойка от всяка една от страните, която наруши договора. Понастоящем нито в ЗЗД, нито в ТЗ е предвидено заплащане на законна или още нормативна неустойка. В някои правила които урежда превозни отношения в НА, които уреждат отделните видове превози са предвидени определени суми които се определят като законна неустойка. Т.е. в общите правила на ЗЗД и ТЗ няма правило за законна неустойка, а само в специални.

2) Да е нарушен договора, т.е. да не бъде изпълнено задължението което е предвидено в договора

3) Неизпълнението да е виновно

Неустойката може да се реализира и извънсъдебно, стига длъжника да се съгласи.

Правна същност на неустойката. В чл.92 се посочват функциите и – обезпечава задължението и служи като обезщетява вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. От тази разпоредба която посочва каква е ролята на неустойката правим извод за нейната същност. Тя е едно обезпечение, което има уговорен характер – неустойка се дължи тогава, когато е уговорена. На второ място неустойката е форма на договорна отговорност – обезщетение за вреди и неустойка. Отговорността като обезщетение сме я разгледали. Другата форма е неустойка, където не се доказват вредите. Неустойката има и превантивна функция – ако е неизправен длъжника ще трябва да изплати уговорената неустойка. Неустойката ако е уговорена в сключения договор тя представлява и вид или форма на договорната отговорност – неустойка и обезщетение за вреди. задължението за неустойка е задължение за плащане на парична сума, която страните по един договор са уговорили, че всяка от тях дължи, ако не изпълнят виновно договора. Не е посочен предмета на неустойката, но на практика той е заплащане на определена сума. Някои я определят като клауза в договора.

Видове неустойки. Двата основни вида са договорна и нормативна (законна):

– Нормативна – може да бъде в 2 разновидности. Законът да определя минималния размер на неустойката, и над него страните може да договарят неустойка (законо-договорна неустойка) или пък законът да определя предела на неустойката (дължи се неустойка не повече от 10%).

– Неустойка за забавено изпълнение на задължение или още мораторна неустойка – може да се уговори за неизпълнение на парично задължение, но няма пречка да се уговори и за друго задължение (за предаване на обект)

– Неустойка може да бъде уговорена и при некачествено изпълнение на някаква предметна престация

Относно размера на неустойката той може да бъде предвиден от страните. Може да е уговорен в твърда сума или неустойката да бъде определена в процент на база. Важно е да се определи базата, върху която да се изчисли неустойката, защото тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението и следователно за база се взима стойността на неизпълнението.

– Други видове неустойки, които не са уредени в ЗЗД, но са познати на практиката – изключителна неустойка е тази , която се дължи при нарушаване на договора и която не позволява да се търси заедно с неустойката друга отговорност, тук критерия е съотношението на неустойката която е уговорена и обезщетение на вреди и съобразно с него може да се предвиди само неустойка, и следователно не се търси обезщетение за вреди. Друга е кумулативната неустойка – тя се кумулира към другата форма на отговорност обезщетение за вреди, т.е. кредитора може да търси и неустойка и обезщетение за вреди, които претърпява от неизпълнението.

Зачетна неустойка – това не е легален израз, а такъв, използван от теорията и практиката. В ЗЗД се казва, че неустойката е обезщетение за вредите от неизпълнение, без те да се доказват, и кредитора може да търси по-голямо обезщетение. Т.е. неустойката се прихваща от вредите, но ако те надхвърлят неустойката трябва да се докаже тази разлика и тогава кредиторът може да търси неустойка и обезщетение за разлика вреди, които не се покриват от неустойката. Тази зачетна неустойка се счита част от обезщетението когато неустойката е по- голяма или равна на вредите, а когато е по-малка – се предявяват два иска съединени в едно производство с различно основание – неустойка и обезщетение за разликата от вреди, които не се покриват от неустойката и трябва да се докажат.

Намаляване на неустойката по ЗЗД – предпоставки за намаляване и съпоставка с намаляване на неустойката по ТЗ.

В ал.2 на чл.92 ЗЗД е предвидено да се намалява неустойката при следните хипотези:

– Ако тя е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди – ако длъжника счита, че неустойката която е договорена е прекомерна с тези вреди които е претърпял кредитора трябва да се докажат вредите, за да се намали неустойката. Трябва да има съществено надхвърляне на неустойката в сравнение с претърпените вреди и в случая може да се намали с неустойката. Не е посочено дали служебно от органа пред който е предявен иска или следва да се поиска – правото за намаляване на неустойката е логично да бъде право на длъжника защото той има интерес, следователно длъжникът сам трябва да поиска нейното намаляване като прекомерна, когато срещу него има предявен иск за заплащане на неустойката Т.е. не е нужно да се припокриват вреди с неустойка, дори може да няма вреди. В ТЗ имаме разпоредба, която постановява обратното – не може да се намалява по прекомерност неустойката по търговска сделка между търговци – т.е. имаме съществена разлика между ГП и ТП

– Ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти съдът също може да намали неустойката – неправилно в смисъл може да имаме некачествено, забавено, частично изпълнение, а неустойката е уговорена за пълно изпълнение. В този случай това е предвидено и в ТЗ.

Когато неустойката според длъжника е прекомерно голяма вместо да се иска намаляване на неустойка се иска да бъде обявена клаузата за неустойка за недействителна поради това, че противоречи на морала. Тази практика се уеднакви с едно решение на ВКС в което се предвиди че може да се говори за неморалност на неустойката когато предварително се вижда че размерът е прекомерно голям.

Във връзка с това, че една клауза за неустойка няма функцията, която и придава закона и от там да противоречи на морала в едно ТР, което е постановено по повод на приватизационен договор №1 от 15.06.2010г. по т.д. №1/2009г. ОСТК на ВКС, но измежду въпросите, във връзка с които е образувано т.д. стои въпроса при какви предпоставки уговорката за неустойка в приватизационните договори ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Счита се че е една клауза за неустойка е нищожна при противоречие с морала, когато не е уговорен срок за начисляване или не е уговорен краен предел при мораторната неустойка и следва да се обяви цялата клауза за нищожна и по този начин се защитава длъжника.

Неустойка при разваляне на договора ТР № 7, постановено на 13.11.2014г. по т.д.№7/2013г. в чл.88 е предвидено последиците при разваляне а именно че изправната страна може да търси обезщетение за вредите от неизпълнението на договора но при разваляне. Има различни виждания дали тази отговорност под формата за вреди, която се търси когато е развален договора – се казва че тя е деликнта ( При определяне на вредите се взема предвид размера на вредите) или че е договорна. Дали след като е развален договора и преди да се развали договора длъжникът е бил в забава и кредиторът може да я търси, тъй като е уговорена, и може ли да се търси след разваляне – две тези по чл.88 за вреди от неизпълнение или неустойка за вреди от неизпълнение (т.е. не може да се търси неустойка за забава след разваляне на договора; без да се търси неустойка за забава, тъй като тя се поглъща от неустойката/обезщетението за вреди от неизпълнение) втората теза е че независимо че договорът е развален е налице забава и кредиторът може да търси неустойка за забава и неустойка/обезщетение за вреди от неизпълнение.