33. Обем и размер на обещетението за вреди при договорната отговорност

 

Обемът – той определя размера на обещетението. За какви вреди може да се присъди обещетение. Под размер се разбира конкретния размер, който се присъжда да заплати неизправния длъжник- чл. 82ЗЗД.

Относно обема на обещетението:

  1. Обещетението обхваща и имуществените вреди (претърпяната загуба и пропуснатата полза), и неимуществени.
  2. Дължи се обещетение само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
  3. Дължи се обещетение за предвидимите вреди – тези които могат да се предвидят при пораждане на задължението?

Обемът на обещетението се отнася и за двата вида вреди, които трябва да са в правно причинна връзка, релевантни с обещетението, но към тях трявба да се добавят и предвидимите вреди, тъй като те са адекватни вреди. Може да се търси обещетение и за непредвидимите вреди, ако длъжникът е бил недобросъвестен, тогава той отговаря за всички преки и непреки вреди (чл.82 ЗЗД – когато длъжникът е недобросъвестен).

Вредите, за които се носи отговорност и за които може да се търси обезщетение представляват неблагоприятни последици, които се понасят от кредитора когато длъжникът носи отговорност за претърпените вреди. Вредите в ГП се изразяват в увреждане на материални и нематериални блага, на които е носител кредиторът. Вредата е необходимата предпоставка за отговорност и правна релевантна е тази вреда, която се намира в пряка причинна връзка с неизпълниението.

– според това какви блага е засегнало неизпълнението – имуществени и неимуществени- увреждане на вещ, нарушена собствена собственост, живот,здраве, авторитет и т.н. Размерът на увредениете материални блага се определя от степента на тяхната вреда. А при неимуществените вреди не може точно да се определи степенна, затова техния размер се определя от съда по справедливост. Това деление имаше значение най-вече за деликтната отговорност. Но сега вече има и голямо значение за договорната отговорност.

ТР 4/2012г. – може да се търси отговорност, че може да бъде присъдено обещетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка последица от неизпълниението и са могли да бъдат породени от неизпълнението.

– опосредени и неопосредени вреди. Неопосредените се изразяват в нарушаване на едно имуществено Благо. Неопосредените вреди настъпват като резултат в имуществото на потърпевшото лице (кредитора). Извършените разходи също са загуба, затова те могат да бъдат класифицирани и като неопосредени вреди. А пропуснатите ползи могат да се квалифицират като опосредени вреди.

– Общи и  конкретни вреди – увреждания

Претърпяната загуба се определя чрез претърпяната загуба след неизпълнението на задължението и имуществото , което той е имал към момента на сключване на договора. Пропуснатата полза също е форма на вреда. Тя се определя като се съпостави имуществото на кредитора, каквото той би имал ако задълженията на длъжникът бяха изпълнени и имуществото, което той има към момента на определяне на неизпълнението. Пропусната полза трябва да е реална- да се очаква реална печалба, а не хипотетична. ТР 3/2012г. – трябва да съществува сигурност за увеличение на имуществото на кредитора, която не се предполага, а трябва да се докаже.

Във връзка с отговорността за вреди – ТР №4/ 2012 г. от него се прави извод че може да се търси обезщетение за неимуществени вреди, когато те настъпват от договорно правоотношение, а не само от деликтно.

По чл.72 обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза – пропусната полза или нереализираната печалба трябва реално да настъпи ако договорът е бил изпълнен – във връзка с пропуснатата полза при обезщетение за имуществена вреда в ТР №3/2012г. е предвидено, че при предявен иск за обезщетяване на вреди от пропуснати ползи произтичащи от вреди за задължение за изпълнение на договорно отношение трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото