31. Вреда. Същност и видове вреди. Поправяне на вредите

 

 

Вредата е неблагоприятна последица, която настъпва от неизпълнение на облигационни

задължения. Тя е един отрицателен резултат, който се отнася до имуществото на кредитора или до неговата неимуществена сфера. Вредата е една от предпоставките за възникване на отговорност за вреди. Освен това размерът на вредата определя размера на отговорността.

Вредите могат да се класифицират на няколко вида:

  1. Имуществени и неимуществени вреди:

– имуществените вреди рефлектират в имуществената сфера на кредитора. Те могат да се оценят, остойностят. При някои видове отговорност се дължи обезщетение само за имуществените вреди – така е например при отговорността по ЗЗП;

– неимуществените вреди представляват нарушаване на правно защитени нематериални блага – чест, достойнство и други, или нарушаване на душевната неприкосновеност на лицето. Неимуществените вреди могат да се изразят и в причинени болки и страдания. Неимуществените вреди не могат да се остойностят, тъй като те засягат нематериални блага. Неимуществените вреди имат своето място при деликтната отговорност. Те се наричат още морални вреди. Размерът на обезщетението за морални вреди се определя от съда по справедливост. Моралните вреди нямат правно значение при договорната отговорност. По този въпрос теорията и съдебната практика имат различни позиции. Според съдебната практика моралните вреди не подлежат на обезщетяване при договорната отговорност. Според теорията неимуществените вреди също трябва да се вземат предвид при договорната отговорност, тоест и те трябва да са правнорелевантни при договорната отговорност. Като аргументи в тази насока се прилагат следните обстоятелства: законът изрично не постановява, че на обезщетение при договорната отговорност подлежат само имуществените вреди; разпоредбата на чл. 45 и следващите от ЗЗД, която се отнася до неимуществени вреди при деликтна отговорност, трябва да се прилага и за неимуществени вреди при договорна отговорност;

  1. Първични (неопосредени) и вторични (опосредени) вреди:

– първичните вреди се изразяват директно в нарушаване на имуществени или неимуществени блага. Те, за да бъдат обезщетени, трябва да се остойностят под формата на загуба или пропусната полза;

– вторичните вреди рефлектират в имуществото под формата на извършени разходи или пропуснати ползи. Последните са последица от повреда на дадено имущество или от здравословни увреждания;

  1. Субективни и обективни вреди:

при субективните вреди за степента на увреждане се изхожда от емоционалната сфера на потърпевшото лице. Те имат значение само при деликтната отговорност;

при обективните вреди размерът на обезщетението може да се определи чрез обективни критерии. Правно значение за договорната отговорност имат само обективните вреди;

– преки и косвени вреди- разграничителният критерий е причинната връзка:

преки вреди- те са налице при пряка причинна връзка. Те са правнорелевантни и подлежат на обезщетение;

косвени вреди;

  1. Загуби и пропуснати ползи:

– при загубите е нарушен негативният интерес, защото е настъпила промяна в имуществената сфера на кредитора, която промяна не е желана от него. Загубите са правнорелевантни и при договорната, и при деликтната отговорност;

– при пропуснатите ползи е нарушен позитивният интерес на кредитора, който се е надявал да реализира печалба при изпълнението на договора. Пропуснатите ползи са правнорелевантни и при договорната, и при деликтната отговорност. Когато се присъжда обезщетение, се има предвид една пресметната печалба, която не е била реализирана от увреденото лице;

  1. предвидими и непредвидими вреди:

– предвидими вреди – към момента на възникване на задължението (тоест в момента на сключването на договора) страните знаят какви закономерни последици ще настъпят. Принципът е, че се обезщетяват предвидимите вреди;

– непредвидими вреди – изключения от принципа, че се обезщетяват само предвидимите вреди, има в посочените от закона случаи – например когато длъжникът е бил недобросъвестен, се обезщетяват предвидимите и непредвидимите вреди (чл. 82 от ЗЗД). Недобросъвестността се приравнява на умисъл, тоест вредите по чл. 82 от ЗЗД следват от съзнателно неизпълнение на задълженията от страна на длъжника. Недобросъвестността е от значение за размера на отговорността.