30. Отговорност за вреди. Характеристика. Предпоставки

 

 

Отговорността за вреди биват два вида:

– договорна отговорност за вреди
– деликтна отговорност за вреди

– извъндоговорна отговорност на производителя (по закон за защита на потребителя) – обективна отговорност.

В закона за защита на потребителите се предвижда отговорност за вреди, причинени на потребителите. Това е разновидност на деликтната отговорност. Характерно за нея е, че тя е извънвиновна отговорност.

Функциите на отговорност – имуществена отговорност, която се изразява в заплащане на парична стойност. Между двете отговорности за вреди има съществена разлика, която се отнася до източника на вредата и до неправомерното действие, от което е настъпила вредата (неизпълнение на договорно задължение). При деликтната отговорност има правно действие, от което е настъпила вредата, породено от гражданския дълг да не се причиняват вреди виновно другиму. Разликата е във вида на неизпълненото задължение. И двете отговорности имат една цел – да се компенсират вредите на кредитора, които той е претърпял (обещетителна функция).

Предпоставки за отговорността за вреди под форма на обещетения

  1. Да е налице гражданско правонарушение – нарушаване на договорни задължня или нарушаване на общия дълг „да не се вреди другиму“. Гражданското правонарушение представлява едно портивоправно и неправомерно действие. Длъжника действа в разрез със закона при договорната отговорност, при деликта едно лице, чрез своите действия, нарушава правно защитени блага и права, носител на които е друго лице.
  2. Да има вина – правонарушението да е извършено виновно. Вината се презюмира.
  3. Трябва да има настъпила вреда – вредоносен резултат. Вредите могат да настъпят в имуществото на кредитора, мога да засегнат и емоционалния свят, моралната сфера – да имат и неимуществен характер.
  4. Пряка причинна връзка между правонарушението и настъпилата вреда. В чл. 51 ЗЗД – обещетение … Пряка причинна връзка има когато между две явления има връзка при която едното явление се явява причина, а другото последици. Теорията за пряката причинна връзка – едната разновидност – теория за необходимото условие, а другата разновидност – теория за адеквтната причинна връзка (каквато би трябвало да е налице и при договорната и при деликтната отговоност). Тази връзка има закономерен характер – вредите настъпват винаги когато се извърши правонарушение. Между тези вреди и нарушението съществува такава адекватна връзка. Тези теории са възприети от ЗЗД.

Това са предпоставките, които трявба да са налице кумулативно (едновременно), за да може да се търси отговорност под формата на обещетения. Тези предпоставки са и елементи от фактическия състав на едно гражданско правонарушение. Следва да се добави, че в този фактически състав един от елемените има субективен характер – вината, а пряката причинна връзка има обективен характер – тя съществува обективно и затова тя трявба да се докаже от кредитора. Пряката връзка освен, че е предпоставка, тя предопределя и размера на обещетението, тъй като обещетение се дължи за преки вреди. За косвени не може да се търси обещетение. Те се дължат и на други обстоятества.

Длъжникът отговаря, когато в резултат на неговите противоправни действия са причинение на кредитора, но ако той е привлякъл трето лице за изпълнението, то ако това лице допусне нарушение, то длъжникът отговаря за причинените от него вреди.

Връзка между обещетението за вреди и принципът за реално изпълнение на задълженията – в чл. 63 ЗЗД законът е възприел принципът за реално изпълнение на задълженията. Само при изключения реалното изпълнение може да бъде заменено с парична компенсация. Чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска обещетение за реалното изпълнение и за забавата. Реалното изпълнение има предимство пред паричното обещетение за него. Допуска се от закона предимство на паричното обещетение, но само в изрично предивидени от закона случаи.

При разваляне на договорите се допуска кредиторът директно да развали договора, без да дава допълнителен срок за изпълнение на длъжника.

Предявяването на исковете е по чл. 79, ал 2 от ЗЗД – за курсовата работа.

Вторият вид обещетение което може да се иска е с компенсаторен характер – обещетение вместо изпълнение, но кредитора трябва да докаже, че е загубил интерес от изпълнението и затова търси обещетение вместо изпълнение. Ако търси компенсаторно обещетение кредиторът трябва да е изпълнил и своите задължения. Когато се търси обещетение вместо изпълнение, се поставя и въпросът за размера на обещетението. Законът е възприел сурогационната теория, съгласно която размерът на обещетение се определения от стойността на престацията, която е станала невъзможна или към която кредиторът е изгубил интерес.

Страните могат да договорят намаляване на отговорността за вреди, стига поведението на длъжника да не се характеризира с умисъл или груба небрежност. В останалите случаи може страните да уговорят клаузи, с които отговорността може да бъде намалена – чл. 94 ЗЗД. Когато не се касае за умисъл или груба небрежност такива уговорки са валидни – за да изключат отговорността.