3. Източници, (основания) на облигационните правоотношения.

 

Конституцията – принципа за закрила на частната собственост; принципа за наследяването; принципа за законова защита на потребителите, за еднаквите възможности на лицата за стопанска инициатива.

Законовите източници – нямаме граждански кодекс, а такава роля играе ЗЗД защото съдържа облигационноправните норми но не ги изчерпва напълно.

Подзаконови НА

Обичая, само когато е санкциониран от правото – мястото му в ОП е по-широко в сравнение с мястото му в другите отрасли. Пример:

Международни конвенции, които касаят облигационни от-я – Виенската конвенция за продажба на стоки

ТР на ВКС защото са задължителни, но не в качеството на съдебен прецедент.

Частни кодификации – актове, които изчерпват в своето съдържание по-голямата част от норми уреждащи даден вид отношения. Частните кодификации на  международната палата в Рим „инко термс“ – правила как да се тълкува термина „сиф “ при морските превози и други термини които намират приложение в международните продажби. Други актове са унифицирани правила за документарния кредитив, за инкасото. Прилагат се когато имаме препращане към тях.

Принципи на правото ако липсва дадена уредба – за добросъвестност, за справедливост.

Функцията на облигационното право. Стокооборота, плащанията, т.е. от-я от сключени договори, прехвърляне на права. То урежда имуществени от-я между равнопоставени лица, възникващи или от договори или от други ЮФ (доброволно водене на чужда работа, неоснователно обогатяване).