29. Виновно неизпълнение. Вина и дължима грижа. Последици от виновното неизпълнение

 

 

Същност на вината в ГП – ГП не определя вината, а ползва определението в НП. Категория, която изразява психическото отношение на длъжника към неговото поведение, към задължението му за изпълнение и към последиците, които ще настъпят, ако длъжникът не изпълни задължението си. В Г

Теории за вина в ГП – две теории за вината. Обективна и субективна. ЗЗД е възприел теорията за обективната вина. Съгласно тази теория виновно действа този длъжник който не може да изпълни поетите задължения, независимо от усилията които полага, независимо от своите интелектуални и други възможности. Щом като задължението е поето длъжникът е трябвало да прецени към момента на поемането му дали изпълнението ще е във възможностите му. Ако не – този длъжник действа виновно. Другата теория  има предвид конкретните възможности на длъжника, т.е. когато се преценява дали неизпълнилият длъжник е виновен трябва да се изхожда само от неговите индивидуални възможности и ако неговите интелектуални възможности не са достатъчни той не се счита за виновен. Извод че законът е възприел обективната теория следва от презумпцията за вина – щом като длъжник не е изпълнил задължение което е поел без да се разсъждава за причините за неизпълнението, ако те нямат обективен х-р, те са субективни и лежат в самия длъжник. Тази презумпция е оборима като тежестта е върху длъжника – ако успее да докаже че неизпълнението се дължи на форсмажорни обстоятелства, той ще се унивини. Презумпцията за вина е обща – отнася се и за договорното и за деликтното право. Но се презюмира небрежната вина – основна форма на вина в ГП, а умишлената вина трябва да се докаже. Умисъла се приема в ГП и като недобросъвестност на длъжника чл.82 ЗЗД – недобросъвестен е този длъжник, който съзнателно не изпълнява своите задължения.

Форми на вина в ГП – има значение в договорното право за размера на отговорността. По-голяма отговорност е за този който действа умишлено – той отговаря за всички преки и непосредствени вреди които настъпват от неизпълнението. Когато вината е небрежна длъжника дължи обезщетение за неизпълнението, но само за предвидимите преки и непосредствени вреди, които могат да се предвидят при сключването на договора. При деликтната отговрност формата на вината няма това значение защото се дължи обезщетение за всички преки и непосредствени вреди.

Небрежността има две форми – груба небрежност и обикновена. Вина под формата на Грубата небрежност е предвидена при влога когато влогодателят не отиде след като изтече срока на договора да му бъде върната пазената вещ, а продължава да е при влогоприемателя, последният отговаря само при груба небрежност или умисъл.

Презумпция за вина в ГП

Вина и дължима грижа – връзка, съдържание, последици

Критериите по които да приемем че длъжникът действа виновно, небрежно. Тук изхождаме от принципите за изпълнение на задълженията. В чл.63 са посочени принципите. В ал.2 на същия член се казва че задължението трябва да бъде изпълнено с грижата на добър стопанин освен ако се изисква друга. Т.е. виновно действа този, който не изпълнява задълженията си с грижата на добър стопанин. Законът изисква тази грижа на добрия стопанин, но не посочва кой може да се нарече грижлив, т.е. какви са критериите за определяне че се полага такава грижа. Тъй като се касае до един мащаб на поведение се казва, че грижа на добър стопанин полага този длъжник, който при изпълнение на своите задължения полага такива грижи, каквито полага за своите собствени дела и работи. По този начин абстрактния мащаб на длъжник който полага грижата на добър стопани се изпълва със съдържание. Който не полага такава грижа е виновен. Отъждествява се вината с грижата на добрия стопанин. Но това влиза в разрез с разпоредбата на чл.63 която изисква такова поведение и по-скоро длъжникът който не полага грижата на добрия стопанин действа виновно, т.е. неполагане на грижата за добрия стопанин е критерий за виновно поведение, няма тъждество.

Ако настъпят обстоятелства, които могат да доведат до повреждане или погиване на чуждата вещ заемателят е длъжен да предпочете запазването на чуждата вещ, а не своята – да полага по-голяма грижа към чуждата отколкото към своята вещ.

ЗЗД определя дължимата грижа в зависимост интереса от сключения договор

Последици от виновно неизпълнение – различни в зависимост от това дали все още е възможно реално изпълнение или не. Когато престацията е все още възможна въпреки че има виновно неизпълнение законът дава право на кредитора да търси реално изпълнение и наред с него може да търси и обезщестение за вредите, които е претърпял от виновното неизпълнение чл.79 ЗЗД.

Законът не допуска произволно реалното изпълнение да се замени с парично обезщетение, т.е. допуска се при определени предпоставки. Едната е когато престацията стане невъзможна кредиторът може да търси парично обезщетение вместо изпълнение. Втората предпоставка е когато кредиторът загуби интерес от късното изпълнение, което е все още възможно – може вместо иск за реално изпълнение да иска парично.

Кредиторът може и да развали договора с едностранно волеизявление, без да търси изпълнение, обезщетение. Може да стане извънсъдебно с едностранно волеизявление, и съдебно само в предвидените от закона случаи.

Ако е уговорено капаро или задатък кредиторът може да прекрати договора като задържи капарото а ако самият той е дал капаро или задатък може да го търси в двоен размер, без да търси неустойка или обезщетение за вреди.

При частична невъзможност за изпълнение, ако е виновна, кредиторът има право да получи възможната престация и да търси компенсаторно обезщетение за останалата невъзможна престация, или да развали договора.

Вина е налице тогава, когато причините за неизпълнението са от обективно естество. Чл 82 ЗЗД – недобросъвестност.

Съотношението между вината и дължимата грижа (чл 63 ЗЗД).

Дължимата грижа означава „грижата на добрия стопанин“. Тази грижа, която всяко едно лице полага за своите неща. Критерия за вина е критерия за неполагане на дължимата грижа.

Една от възможните последици от виновното непизлъниение на задължението е възникването на отговорност. Такава може да се има само при виновното неизпълнение на задължението. В деликтното право има уредени хипотези, при които може да се търси отговорност без вина. Отговорността се носи за риска. В ОП за да има отговрност за неизпълнение трявба да има вина. Отговорността при неизпълнение на задълженията бива няколко вида

– при неизпълнение на граждански задължения – зависи най-вече от кредитора (каква отговорност ще търси той от длъжника). Формите на гражданската отговорност имат имуществен характер – връщане на задатък, обещетение в двоен размер и т.н. Основна форма е отговорността под формата на обещетения за вреди. Тя се урежда в чл. 82 ЗЗД, урежда се и от правилата за деликтната отговорност – чл.45 и чл. 54 ЗЗД. Основна форма е защото винаги кредитора, претърпял вреди, може да търси обещетение, не само при клаузи в договора. Ако има отговорност за неустойка, тя трябва да е уговорена.