28. Невиновна (обективна) невъзможност за изпълнение. Последици. Риск. Обективна невъзможност за изпълнение и стопанска непоносимост по ТЗ

 

 

Невиновно неизпълнение причините които водят до него са посочени в чл. 81 ЗЗД, т.е. тези, които не могат да се вмеянт във вина на длъжника. Те се наричат още форсмажорни обстоятелства. Старият ЗЗД предвижда два вида обективни причини – случайно събитие и непреодолима сила. непреодолимата сила се използва в ТЗ, той я урежда. Случайното събитие като обективно обстоятелство се има предвид не само събития, които представляват природни бедствия, но и действия на трети лица, ако тези действия са такива, че длъжникът не може да преодолее въпреки усилията, които полага. Не всяко действие на трето лице представлява случайно събитие което оневинява длъжника. Обективните обстоятелства могат да бъдат и събития които имат извънреден характер – бедствия, война, актове на компетентни държавни органи или международни организации. Признаците за непреодолима сила в ТЗ са: 1) събитие, което възниква след сключване на договора; 2) това е събитие, което е непредвидимо от страните, които сключват договора, следователно настъпването на това събитие не е закономерно; 3) събитието е непредотвратимо не само от конкретния длъжник, но и от всеки друг длъжник, който би могъл да бъде в тази позиция; 4) касае до събитие от извънреден характер

Какво е съотношението между случайното събитие и непреодолима сила? Общото между тях е това че това са обстоятелства, които настъпват след сключването на договора, не могат да се вменят във вина. Но случайното събитие има по-широко съдържание, защото обхваща действия които нямат извънреден характер. А разликата на непреодолимата сила е, че това са събития с извънреден характер.

Последици от тази обективна невъзможност – в ЗЗД е предвидено, че при настъпване на такива причини, които пречат на изпълнението правната връзка между длъжника и кредитора се прекратява по право. Няма нужда да се разваля договора с изявление от страна на кредитора. Това означава, че се погасява задължението на длъжника и от него не може да се търси нито изпълнение, нито отговорност за неизпълнение. Престава да съществува и вземането, правото на кредитора. Други възможни последици, ако престацията е била застрахова кредиторът може да придобие правото да получи застрахователно обезщетение. В ТЗ при настъпването на обстоятелства поради непреодолима сила има други последици, които не предвиждат прекратяване на правната връзка по право и с настъпването им не отпада веднага принципа за реално изпълнение. Длъжникът задържа своята престация, тъй като има причини за това, но договорната връзка не се прекратява. Изпълнението се спира докато не преминат форсмажорни обстоятелства, длъжникът не се счита че е в забава и при отпадането им дължи изпълнение. Има предвидено че ако някоя от страните изгуби интерес от по-късното изпълнение може да прекрати връзката без каквито и да било последици – невъзможност за отговорност на длъжника, погасяване на вземането.

Като последица от това че не се изпълнява задължението и се прекратява връзката настъпват и неблагоприятни последици, които се търпят от една от страните, представлява носене на риск. Или риска се определя още като правила за определяне на неблагоприятните последици настъпващи в резултат на обективна невъзможност за изпълнение, които трябва да бъдат понесени от една от страните. При едностранните договори, когато настъпят форсмажорни обстоятелства след като се прекрати договорната връзка по право длъжника ще бъда освободен от задължението си, т.е. то е погасено и нищо не престира. Тъй като кредиторът е очаквал нещо – риска е при него, т.е. при едностранните д-ри риска е за кредитора. При двустранните договори – длъжникът трябва да престира, но той има и право срещу другата страна. Ще бъде освободен от изпълнението си, ако това което трябва да престира погине. Кредитора няма да получи това което е трябвало да получи от длъжника, но няма и да престира това, което е трябвало. Т.е. риска е върху длъжника неговата престация погива и той няма да получи изпълнението, което му се дължи именно поради неговото непрестиране. Когато предмет на престацията са вещи – риска е за собственика

Стопанска непоносимост: урежда се в ТЗ, където нормите могат да намеря място и при гражданските сделки. Кога е налице стопанска непоносимост – след сключване на договора настъпят промени в стопанския живот, настъпят обстоятелства, които са от обективен характер. Тези обстоятелства не правят изпълнението невъзможно, но правят изпълнението особено тежко за една от страните или пък ако договорът се изпълни така както е сключен без да се включат измененията на стопанската икономика на държавата, то изпълнението ще е в нарушение принципа на справедливостта. Тази промяна в обстоятелствата, настъпила след сключване на договора, която създава прекалена тежест за една от страните или се изпълни така както е поето задължението и е нарушение на справедливостта се нарича стопанска непоносимост и законът дава право вследствие на тези икономически фактори всяка една от страните може да иска изменение или прекратяване на договора.

При настъпването на обективни обстоятелства длъжникът трябва да уведоми кредитора, в противен случай може да му се търси отговорност за неуведомяването.