26. Суброгация. Същност. Предпоставки и цел. Действие на суброгацията. Суброгаторен иск

 

 

Терминът суброгация означава встъпване в определени права. И тук конкретно се има предвид встъпване в правата на удовлетворения кредитор.

За кои лица се отнася това встъпване? Уредена е в чл.74 ЗЗД „този който е изпълнил едно чуждо задължение като е имал правен интерес за това встъпва в правата на кредитора“. В случая се има предвид встъпване в правата на удовлетворения кредитор от едно трето лице, което е изпълнило чужд дълг. Т.е суброгацията настъпва по силата на закона, когато едно трето лице погаси чужд дълг. Следователно едно задължение може да бъде изпълнено от трето лице и да се погаси това задължение ако престацията е заместима както е при паричните задължения, и за кредитора е безразлично от кого ще получи сумата. В тези случаи когато едно трето лице погасява чужд дълг, защото е имал интерес от това, законът казва че това лице ще се ползва от суброгацията, ако именно е имал правен интерес. В законът не се казва на кои лица трябва да се признае този интерес, а се дава от практиката. Едно лице има правен интерес да изпълни чужд дълг, ако в случай че не направи това, не погаси дълга, за него ще настъпят по-тежки последици. Такива лица които имат правен интерес да погаси чужд дълг е например поръчителят. Други лица са солидарните съдлъжници, за да освободи себе си; лица които са заложили своя вещ или имот за обезпечение на чужд дълг – ако длъжникът когото са гарантирали не изпълнява задължението кредитора ще извади изпълнителен лист и ще изнесе имуществото на това трето лице на публична продан и затова имат правен интерес да изпълнят задължението.

Извод, който може да се направи относно наличието или липсата на правен интерес е преценката, че ако третото лице не изпълни чуждия дълг за него ще настъпят неблагоприятни имуществени последици.

Ако едно лице погаси чужд дълг като дава заем по този начин, това лице погасява чуждия дълг но то няма правен интерес, защото за него не настъпва никаква неблагоприятна последица ако не му го даде.

Ако трето лице погаси едно задължение с дарствена цел също няма правен интерес и нямаме суброгация.

Третото лице встъпва в правата на кредитора и имаме суброгация по силата на закона, т.е. имам законна, а не договорна суброгация.

Суброгацията е една допълнителна гаранция за третото лице, че ще си възстанови сумата която е разходвало за чуждия дълг. За него възниква едно регресно вземане да си иска обратно от длъжника да си иска дадената сума. В какво се състои допълнителната гаранция – встъпвайки в правата на кредитора третото лице ще може да упражни правата, които са принадлежали на кредитора, защото след като кредиторът е удовлетворен тези права са се прехвърлили в правната сфера на третото лице. Например: вземането на кредитора може да е било привилегировано и тази привилегия се прехвърля и на третото лице чрез суброгаторния иск; или кредиторът може да е бил достатъчно разумен и да не се е задоволил само с договор а и да е поискал обезпечение следователно в тези обезпечителни права спрямо длъжника встъпва и третото лице и ако длъжника няма средства да погаси вземането срещу третото лице това заложно право се упражнява от третото лице и да се удовлетвори чрез нея.

Правната същност на суброгацията е всътпване в правата на удовлетворения кредитор; или оприличава се на една законна цесия, тъй като тя е д-р с който се прехвърля едно вземане от кредитора на едно трето лице а при суброгацията прехвърлянето на правата е по силата на закона и затова е налице законна суброгация. Суброгацията е една фикция при която законът приема въпреки че кредиторът е удовлетворен правата му продължават да съществуват, но в полза на третото лице, погасило дълга и встъпило в правата му.

Предпоставки, които са кумулативно необходими:

– Трето лице да е погасило дълга

– Правен интерес от третото лице

– Да разполага с регресен (обратен) иск с който да си търси платеното от длъжника

Това са предпоставките, при които настъпва законовата суброгация. Ако лица които имат тези предпоставки но нямат правен интерес – воденето на чужда работа без пълномощие, защото гестора поема тази работа в чужд интерес

Пример: бил е сключен д-р за кредит от търговско дружество като ДК със съответната банка е бил обезпечен с ипотека  на двама съпрузи, като единият от тях е бил сътрудник в ТД и другото обезпечение е ипотека върху имот на управителя на ТД. Заемателя ТД забавил една вноска и банката изпратила писма до ипотекарните длъжници да я изплатя. В продължение на 5 месеца никой не погасил вноската. След 5 месеца двамата съпрузи се изплашили че може да им бъде продаден имота и те заплатили остатъка от кредита и поискали от банката да заличи ипотеката която тя имала в нейна полза върху техния имот. Същевременно подали суброгаторен иск по чл.74 ЗЗД срещу заемателят за връщане на внесената от тях сума и срещу управителя на ТД защото и той е бил учредил ипотека. Ответниците – дружеството и управителя възразили че съпрузите не са имали правен интерес, защото банката е можело да не предприеме принудително изпълнение защото имало още двама, които обезпечават – ТД и управителя. Съдът не уважил възраженията – банката може да избира срещу кого да предяви своя иск и тя може да посегне срещу което и да е обезпечение, т.е. не се знае към кого ще насочи принудителното изпълнение. Искът е уважен като двамата съпрузи са имали интерес с цел да избегнат тази опасност.

Има изрични разпоредби за лицата за които настъпва суброгаця: за поръчителя, солидарния съдлъжник; трети лица дали обезпечение за чужд дълг; купувача на ипотекиран имот – той има интерес да плати цената не на продавача, а на ипотекарния кредитор до размера на цената, за да освободи имота от ипотеката; ако има няколко ипотеки има интерес да плати на първия ипотекарен кредитов чл.178

Кои права се суброгират? Първо третото лице встъпва в правата на кредитора които той е имал срещу длъжника. Примeр: Ако кредиторът се е сдобил с изпълнителен лист – и третото лице може да се ползва от него. Третото лице се суброгира и в правата, които е имал кредитора към трети лица, които са обезпечавали вземането. Т.е. освен в основното право – вземането, третото лице се суброгира и в обезпечените, заложните права. Т.е. отнася се до имуществени права. Третото лице се суброгира както в главни права, така и в акцесорни права както по отношение на длъжника, така и по отношение на трети лица.

Суброгацията бива два вида в зависимост от това дали третото лице упражнявайки правата на длъжника чрез суброгаторен иск може да си възстанови всичко което е дал или може да възстанови само част от погасения чужд дълг. Ако третото лице упражни права на кредитора спрямо длъжника – пълна суброгация и може да търси всичко от длъжника. Ако третото лице встъпи в правата на кредитора, които той е имал към трети лица които са обезпечили чужд дълг или към поръчители – тогава суброгацията е частична. Третото лице упражнявайки правата на кредитора спрямо поръчителите третото лице влиза в ролята на съпоръчител може да търси само неговата припадаща му се част от общия дълг. Срещу съпоръчители и трети лица може да търси само тяхната част от общия дълг.