25. Прихващане на изпълнението. Доказване на изпълнението

 

 

Правна уредба. Урежда се в чл.76 ЗЗД в ал.1 и 2.

Същност. Тогава когато се касае до прихващане като компенсация между две насрещни вземания се има предвид един способ който е различен от изпълнението но има неговоите последици – погасява го изцяло или до размера на по-малкото като се приспада от по-голямото по-малкото вземане. Това прихващане предполага две насрещни еднородни вземания или задължения. Т.е. без да се извършва изпълнение се постига неговият ефект – погасяване. Прихващането по чл.76 ЗЗД е съотнасяне на престираното от длъжника към негово задължение в случаите когато длъжникът има няколко еднакви задължения към един и същ кредитор. Ако длъжникът има няколко задължения към един кредитор и като сума е достатъчно да се погасят не възниква проблема към кои задължения се отнася изпълнението. Проблемът възниква когато това което престира длъжника не покрива всички негови задължения, които са еднакви по вид. В този случай се пита към кои задължения се отнася плащането, към кои ще се прихване изпълнението. Принципът, който е заложен в чл.76 ЗЗД е, че длъжникът има право да заяви с престацията си кое свое задължение иска да бъде погасено, т.е. длъжникът има право на избор. Това право на длъжника се признава от законодателя. Ако длъжникът не е посочил с изпълнението си кои задължения погасява тогава диспозитивната норма на чл.76 ЗЗД става задължителна, като посочва как да се извърши прихващането, т.е. урежда го в случай че длъжникът не упражни правото си да посочи сам. Ал.1 съдържа : ако изпълнението не е достатъчно да погаси всички задължение, длъжникът сам заявява кое да погаси, ако не заяви се погасява най-тежкото за длъжника задължение. Но законът не посочва критерий кои задължения са по-тежки и обременителни от другите за да се определи поредността им. Извод за критериите, които правят един дълг по-тежък се правят от практиката. Това може да бъде размерът, но не винаги размерът прави едно задължение най-обременително. Зависи вида на задължение, дали тече давност или е изтекла. Един от критериите дали е настъпила изискуемостта на задължението. По-обременително е онова задължение, чиято изискуемост е настъпила, защото почват да се начисляват лихви и неустойки. Друг критерии – задълженията, за които са предвидени санкции са по-тежки , защото с тях се увеличава дълга. Друг критерии е когато се касае за задължения за неустойка и е предвиден максимален размер за неустойка, ако това задължение неустойката при което е достигнала максималния предел, неустойка повече не се начислява, а ако има друго задължение по което всеки ден се начислява неустойка или лихва това задължение е по-обременително, защото ако се погаси това задължение ще се спре увеличаването на неустойка и лихва, а ако се погаси първото с достигналото максимален размер неустойка нищо не се спасява. Критерий е и погасителната давност – ако по едно задължение е изтекла давността при предявен иск за вземане длъжникът може да направи възражение за изтекла давност и да не уважи иска, докато по задължение което не е изтекла давността не може да бъде уважено такова възражение и с оглед на това е по-тежко и следва да бъде погасено. Извод от тези критерии е че не винаги сумата е критерии за обременителността на задължението. Друг критерий е обезпечеността на едно задължение със залог и ипотека – те са по-тежки, за разлика от необезпечените, защото може да се изнесе имуществото на публична продан. С оглед на ситуацията трябва да се прецени кое задължение е по-обременително.

Второто правило – ако всички задължения са еднакво обременителни и не може да се сложат на кантар тези обстоятелства, тогава се погасяват по-старите, започва се погасяване по хронологичен ред. Доводи в тази насока са че може да се изгубят доказателства, да се погасят по давност и с оглед на тях се заключава тази втора хипотеза за погасяване по хронологичен ред.

Третото правило – при няколко еднакво обременителни задължения погасява се най-старото, а ако са възникнали едновременно – погасяват се съразмерно.

В ал.2 на чл.76 се съдържа още едно правило, освен тези 3 правила на ал.1. в нея се има предвид парични задължения, и се казва когато това което се престира не е достатъчно да се погасят лихвите и главницата, се погасява първо разноските, после лихвата и накрая главницата. Може да се уговори друго? Няма пречка при паричните задължения, които са лихвоносни и са направени разноски страните да уговорят друг ред на погасяване.

Доказване на изпълнението. Както е важно длъжникът да изпълни задължението си не по малко важно е той да има доказателства за това, в противен случай може да се наложи да плаща втори път. Какви доказателства могат да се ползват за погасяване на дълга:

– Когато длъжникът изпълни задължението той трябва да поиска разписка от кредитора че е изпълнил – тя съдържа волеизявлението на кредитора и удостоверява че длъжникът е изпълнил задължението си

– Връщане на документа за дълга от кредитора на длъжника – когато длъжникът плаща той трябва да поиска да му бъде върнат обратно документ за дълга. Тя може да бъде разписка, съответен договор. Освен разписката, длъжникът трябва да поиска и този документ за дълга. Може да се постигне споразумение да бъде унищожен документът за дълга. Връщането на документа за дълга е една презумпция че дългът е погасен като не се знае по какъв начин е погасен. Тази презумпция е оборима – ако се докаже че документът е бил откраднат, или изгубен тази презумпция ще бъде оборена и задължението не се счита погасено. Aко е изгубен законът изисква на издадената разписка от страна на кредитора да се посочи че документът за дълга е изгубен, за да се знае че ако бъде намерен не може да се черпят права от него.

– Превозни документи, банкови документи за извършено плащане,

– Има ограничение в ГПК за свидетелските показания. Предвидено е че не могат да се ползват свидетелски показания за доказване на договори или вземания със сума над 5 000 лв. освен ако плащането е между съпрузи, роднини по права линия и по съребрена линия до 2-та степен

– Когато едно парично задължение произтича от писмен акт то изпълнението на това задължение се доказва с писмени документи, а не със свидетелски показания.

– Страните, сключвайки един договор, може да уговорят с какви доказателствени средства могат да използват, ако възникне спор.

Когато възникне спор във връзка с изпълнението длъжникът е този който трябва да докаже изпълнението (положителния ЮФ), за да бъде отхвърлена претенцията на кредитора, ако е предявена такава за изпълнение. Ако се касае за претенция от кредитора по повод  неточно изпълнение, то кредиторът трябва да докаже че изпълнението има недостатъци, не отговаря на договора (доставено е друго). Когато длъжникът не може да изпълни задължението по някаква причина, независеща от него, то той трябва да докаже наличието на тези форсмажорни обстоятелства, поради които той не може да изпълни – пример: при реколта, повалена от градушка е необходимо документ с който се установява именно този факт.