24. Местоизпълнение на задълженията. Определяне на местоизпълнението. Местоизпълнение и място на доставяне

 

 

Изпълнението трябва да съответства на условията за местоизпълнение. Има приоритет волята на страните – уговореното, но то може да следва и от естеството на престацията (например д-р за доставка на плодове от реколта на еди коя си година; не е определено местоизпълението но по характеристиките на престацията следва че то е там, където се складира престацията; при недвижими имоти) и на трето място следва от закона. В ЗЗД се съдържат правила, които определят местоизпълнението, но това местоизпълнение е определено с диспозитивна норма, което означава че определеното от закона местоизпълнение с чл.68 ЗЗД то е задължително за страните, освен ако те не са уговорили друго или ако не се зависи от вида на престацията. Възможно е със специални правила да се определи къде да се изпълни едно задължение. Нормата на чл.68  е общо правило, а няма предвид конкретно задължение. Местоизпълнението определено от закона зависи от естеството на престацията. При паричните задължения, ако друго не е уговорено, то изпълнението му трябва да стане в местожителството на кредитора по време на изпълнението. В ТЗ се казва че когато се дължи парично задължение и то се изпълнява по банков път, чрез безналично плащане, счита се че то е изпълнено когато е заверена сметката на кредитора в обслужващата банка. Т.е. паричните задължения са носими – длъжникът трябва да престира където е адреса на кредитора. Длъжникът е този който трябва да осигури изпълнението там където е кредиторът и то на свои разноски.

При задълженията, които имат за предмет вещи – родово или индивидуално определени зависи местоизпълнението. Когато е родово определена то местоизпълението съвпада с местонахождението на веща по време на пораждане на задължението. Ако кредиторът поиска да изпълнението да е другаде трябва да поеме разноските, ако не е уговорено друго. Тези задължения са търсими, кредиторът отива в местожителството на длъжника, за да търси изпълнението си.

Ал. 3 на чл. 68 е за всички други задължения.

Следва да се различава местоизпълнението от мястото на доставяне. Местоизпълнението е там, където длъжникът изпълнява задълженията от сключения договор. Там където продавача изпълнява своите задължения там е изпълнението и с това се погасяват. Местодоставянето е там където страните са уговорили, че стоката ще бъде доставена и на това място ще бъде предадена фактическата власт на купувача. Местодоставянето се определя чрез клаузи като франко и други. Това определя, тази клауза, не само мястото за доставяне на стоката, но и разноските. Там където е местоизпълнението там се осъществява предаването, което е едно правно действие, едно изпълнение. Докато при доставката имаме едно фактическо действие. Когато не бъде спазено местоизпълнението, независимо дали е уговорено, произтича от закона или от естеството на престацията, то е налице неизпълнение, и кредиторът може да откаже изпълнение и да иска да му бъде престирано където трябва; другата възможност е да приеме на мястото където му се предлага и ако е уговорена неустойка може да търси обезщетение за вредите които претърпява от това; може и да развали договора като отправи допълнителен срок за изпълнение и ако не стане да даде предупреждение за развалянето.

Решение № 1061 от 12.01.2009 по гр.д. 5173/2007 ВКС 4 г.о. уговорени са два срока за сключване на окончателен договор и за доплащане на останалата цена. Купувачът по предварителния д-р отправил до продавача нотариална покана да се свърже с него, за да му се плати останалата цена и да се сключи окончателния договор. Кредиторът продавач не предприел никакви действия, а имало срокове за доплащане на сумата и за сключване на окончателния д-р. когато продавачът не предприел нищо, купувачът подал иск по чл.19, ал.3. продавачът направил възражение че предварителния д-р е        ( имало уговорка, ако не се спазят сроковете то предварителния д-р се трансформира в наемен д-р) вече наемен д-р. купувачът заявил, че не е получил съдействие от кредитора, а именно че продавачът не го е потърсил след изпратената покана и затова направил искане да се приложи чл.97 ЗЗД, който урежда забава на кредитора. Искането е уважено от първоинстанционният съд, потвърдено от въззивния съд. Пред ВКС има касационна жалба и е допуснато да се образува дело и след разглеждане на спора то е приел следното: чл.68 ЗЗД купувачът е дължал парична сума и щом като задължението е парично то е носимо, т.е. не продавача да се свързва с него, а купувачът е трябвало да отиде в местожителството на продавача и да му я даде. И тъй като той купувачът е твърдял че не му е оказано съдействие – ако кредиторът е в забава длъжникът може да се освободи като предаде дължимото за пазене на подходящо място – за пари в банка и то без решение на съда. Т.е. ако кредитора не е дал съдействие, купувачът е трябвало да внесе сумата в банка.