23. Възражение за неизпълнен договор

 

 

Правна уредба. Съдържа се в чл.90 ЗЗД. В него се урежда ФС, който поражда това право да се направи възражение за неизпълен д-р в случай че кредиторът потърси изпълнение от длъжника но и длъжникът му има вземане по същия д-р то той длъжникът има право на възражение за неизпълнен д-р. Позволява се на длъжника поради това че има насрещно вземане може да нпарави възражение за неизпълнен д-р и да задържи престацията да не изпълнява, без да изпадне в забава.

Елементи на ФС. Длъжник и кредитор по едно и също правоотношение. Касае се до двустранно правоотношение, тъй като и двете страни имат насрещни вземания, респ. задължения. Следователно има функционална връзка между тези задължения, щом като са по едно и също правоотношение. Правоотношение, насрещни вземания, функционална връзка. Изводът е приложението на възражението за неизпълнен д-р. има място при двустранните д-ри, защото и двете страни са титуляри и на права и на задължения.

Правна същност при възражението за неизпълнен д-р; Правната същност различни схващания – вид право на задържане; разновидност на възражението за неизпълнен д-р.

Но по своята същност то е едно право, което законът предоставя на длъжника по едно двустранно правоотношение. Съдържанието на това право, каквото е възражението за неизпълнен д-р, е задържане на престацията, без значение нейната същност. Целта е да се постигне едновременно насрещно изпълнение. С него не се предоставя привилегия на лицето, което прави възражението. Т.е. ако се предприеме принудително изпълнение срещу лице към което се прави възражението, лицето което го прави няма привилегия пред останалите кредитори.

Има обезпечителна функция – ако не се направи това възражение, длъжникът може да престира, а другата страна може да не изпълни насрещното си задължение.

То е едно потестативно субективно право, защото се променя срока за изпълнението.

Приложно поле  правоотношения, които се пораждат от двустранни договори.

В чл.90 е уредено общ състав на правото на задържане. Това становище не е съвсем правилно, защото общото е само че и двете страни има насрещни вземания по едно и също правно отношение. Общото е най-вече това, че възражението за неизпълнен д-р дава възможност да се задържи престацията, докато получи насрещно изпълнение. Т.е. намира приложение независимо от вида на престацията. И в този смисъл ФС може да се каже, че е общ.

Извод: относно приложното поле – двустранни договори; относно ФС – да имаме двустранно правоотношение, насрещни задължение но нееднородни, вземането на лицето длъжник, което прави възражение трябва да е станало изискуемо; и резултата – да се отсрочи изпълнението и задържането.