22. Право на задържане

 

 

Длъжника който същевременно е и кредитор на същото лице може тогава когато се иска от него изпълнение да не изпълни а да задържи престацията и да направи възражение за задържане. Правото на задържане се урежда в чл. 91 ЗЗД – урежда същинското право на задържане. Урежда задържане на движима вещ от лице, което трябва да я върне, защото не е собственик, но му се позволява да я задържи ако има насрещно изискуемо вземане срещу своя кредитор. Лицето което ги държи има качеството на държател.

Общото между възражението за неизпълнение и правото на задържане – права и задължения между едни и същи лица; и при двете имаме задържане. Но ако имаме подобрения или вреди има право да не предадат веща, докато получат и насрещно изпълнение. Пак са разнородни задължения. Специфично – държател и движими вещи; Разликата е, че не е необходимо да произтичат от едно и също правно отношение.

Има го уредено в чл.72 и 74 ЗС право на задържане на добросъвестния владелец.

Право на задържане се урежда и в ТЗ което има за предмет движими вещи и ценни книги. Но ФС е различен – произтичат от търговски сделки.

Правната същност – субективно право, облигационно от вида на потестативните права, тъй като упражняването му ще доведе до промяна във времето за изпълнение на престацията.тук престацията има за предмет вещ.

Правото на задържане се упражнява чрез възражение, а не се взема предвид служебно. Може да бъде съдебно или извънсъдебно. Това право е и едно обезпечително право защото създава една гаранция за длъжника, който има насрещно вземане, което е станало изискуемо, че ще получи своето вземане. Определя се и като залогоподобно право, тъй като както при залога на движими вещи, заложния кредитор държи веща докато не бъде удовлетворен. Както залога дава привилегия на заложния кредитор – да се удовлетвори преди други кредитори, по същия начин законът признава привилегия и на кредитора, който упражнява право на задържане, той има право да се удовлетвори спрямо другите кредитори. Ако веща има по-голяма стойност може да отиде и за удовлетворяване на други кредитори. Неговата привилегия дори изпреварва тази на заложния кредитор.

Съдържанието на това право е непредаване на вещи, които не са собствени на длъжника и той трябва да ги предаде на кредитора.

Предпоставки – това лице което има насрещно изискуемо вземане, или което е увредено от веща или което има вземане за разноски.
1) да са налице насрещни вземания между едни и същи субекти;
2) нееднородни вземания;
3) вземането на този който ще упражни право на задържане трябва да е изискуемо;
4) има коникситет между вземанията – когато две лица взаимно си дължат и едното лице търси изпълнение, без да предлага такова на своето задължение. В чл.91 ЗЗД счита че такава връзка е налице когато едно лице е държател на чужда движима вещ, но това лице е направило разноски за поддържане на веща или на подобрения. Другият състав – е причиняване на вреди и има право да я задържи докато му ги изплатят.

Ако насрещната страна предостави някакви обезпечения, тогава не се допуска задържане. Трябва лицето, което задържа веща да е добросъвестно – да не я е придобило по скрит или насилствен начин.

Определя се в някои случаи че е ограничено вещно право върху чужда вещ, но не е посочено в ЗС. Но това е облигационно право – урежда се в ЗЗД, това право не следва веща.

Срещу кои лица може да се упражни право на задържане – типичната ситуация е че се упражнява спрямо собственика на веща, защото той си иска фактическата власт върху веща. Но когато подобрената вещ е отчуждена (сменил се е собственика чрез дарение, продажба), той е станал собственик със сключването на договора той иска да му се върне веща и въпросът е може ли да се упражни право на задържане срещу новия собственик на веща, който не е бил собственик по време на правене на подобренията – Кожухаров казва че може; Любен Василев приема, че може да се упражни право на задържане срещу новия собственик, който не е бил такъв по време на правене на подобренията, само ако в договорът е упоменато, че последните ще бъдат платени от купувача. Правото на задържане може да се противопостави на новия собственик само ако не е добросъвестен – т.е. ако знае за подобренията и знае че не са платени. Трябва да има изрично споразумение за поемане на тези разходи за да се предяви този иск –поддържа новата практика; ако няма такова споразумение, то това задължение не е преминало върху новия собственик. Т.е. при частно правоприемство не може , освен ако няма споразумение – налице е института поемане на дълг чл.101 и 102 ЗЗД, а при универсалното може да се предяви задържане на веща, защото преминават в новия собственик и активите и пасивите.

Търговското право на задържане трябва насрещните вземания да произтичат от търговска сделка, могат да имат за предмет ценни книги и движими вещи. Може да се упражни и при неизискуеми вземания, но при две предпоставки
1) ако длъжника е в открито производство по несъстоятелност;
2) ако е предприето неуспешно принудително изпълнение срещу длъжника