21. Време на изпълнението. Изискуемост на вземането. Срок – определяне, видове, правно значение

 

При изпълнението по време се поставя въпросът когато трябва да се извърши изпълнението за да е редовно. Принципът е че задълженията трябва да се изпълнят след като вземането на кредитора стане изискуемо. Изискуемостта зависи дали е уговорен падеж за изпълнение или не. Падежа това е моментът който е уговорен от страните, в който вземането трябва да се изпълни от длъжника. Падежът може да е определен с настъпването на определен срок, дата, до края на еди кой си период от време, т.е. чрез фиксирана дата или период от време. Падежът може да се уговори и чрез бъдещо събитие и ако то се случи в този момент длъжникът трябва да изпълни задължението си. Принципът е, че когато падежът е уговорен изискуемостта настъпва с идването му и длъжникът трябва да престира тогава. Ако не е уговорен срок в чл.69 ЗЗД е предвидено, че ако не е уговорен срок кредиторът може да търси изпълнение веднага. Но кредиторът е длъжен да покани длъжника да изпълни, да му даде достатъчен срок да изпълни, и ако той не го направи изпада в забава. Следователно вземането става изискуемо с възникването му, но за да се постави в забава длъжникът трябва да му бъде изпратена покана. След изтичането на срока има лихви, обезщетения за вреди ако са уговорени. Поканата не е процесуално условие за предявяване на иск пред съда. Кредиторът може да не покани длъжника и да предяви веднага иск, но в този случай длъжникът е в забава от предявяване на иска и от този момент се начисляват лихви и неустойки.

Относно срокът за изпълнение в ЗЗД се казва, че срокът може да бъде уговорен в ползва на кредитора (когато длъжникът не може да престира преди срока, но кредиторът може да търси изпълнение преди този срок), в ползва на длъжника (кредиторът не може да търси изпълнение преди срока, но длъжникът може да престира и по-рано; ако не е уговорено всяко по-ранно изпълнение е вид неизпълнение), в полза на двете страни (нито една от двете страни не може да търси и прави предварително изпълнение). Принципът е че ако друго не е уговорено срокът е в полза на длъжника. Длъжникът губи предимството на срока и от страна на кредитора може да се търси предварително изпълнение в няколко случая в ЗЗД:
1) ако длъжникът стане неплатежоспособен;
2) когато длъжникът обещае да даде на кредитора обезщетение (поръчител, залог), но той не ги дава;
3) когато длъжникът със своите действия намалява дадените обезщетения. Страните могат да уговорят и други условия при настъпването на които длъжникът губи срока и кредиторът може да предприеме предварително изпълнение чл. 71 ЗЗД

При забава в изпълнението се предявява претенция за реално изпълнение и се търси отговорност от длъжника за забава под формата на:

– обезщетение за вреди;

– неустойка – не може да се търси едновременно със законната лихва;

– законна или договорна лихва.

При загубване на интереса от страна на кредитора вследствие на забавата той може да иска разваляне на договора, тъй като той не е длъжен да даде допълнителен срок за изпълнение.