20. Предмет на изпълнението. Даване вместо изпълнение. Частично изпълнение.

 

 

Предмет (обект) на изпълнението: Принципът е че длъжникът трябва да престира това, за което се е задължил, да престира точно предмета на договора, а не нещо различно от дължимото. Ако той престира нещо различно от дължимото налице е пълно неизпълнение (aliud – нещо различно). Предмета може да бъде променен от страните по тяхно съгласие или споразумение. Винаги могат да променят предмета при някои задължения техният предмет може да се изменя само по съдебен ред – при договора за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. За да бъде изправен длъжникът може да поиска от съда промяна на предмета. При т.нар. стопанска непоносимост – налице е когато след като се сключи един д-р, настъпят обективни обстоятелства и икономическата ситуация се изменя. Тогава ако се изпълни задължението каквото е било – или ще доведе вреди на кредитора, или ще е в противоречие с принципа на справедливостта, защото няма да отговаря на интереса на кредитора. Затова всяка една от страните може да иска прекратяване на договора или изменение на предмета.

От престиране на нещо различно трябва да се различава хипотезата, при която за различните стоки са предвидени няколко качества. И когато се престират същите вещни но от 2-ро качество имаме не некачествено изпълнение, а алиуд, т.е. престира се нещо различно от дължимото.

Законът допуска длъжникът да престира нещо различно от дължимото вместо дължимото и ако кредиторът приеме тази престация, макар да се отличава от дължимия предмет, то резултатът е погасяване задължението на длъжника. Налице е даване вместо изпълнение (datio in solutum). Даване вместо изпълнение се урежда в чл.65, ал.2 кредиторът се съгласява да получи друго вместо дължимото (собственост, вземане). Щом като е налице тази хипотеза, тогава задължението на длъжника се погасява, въпреки че той не престира дължимото по договора, но дава нещо различно вместо дължимото. Когато кредиторът я приеме е налице даване вместо изпълнение. Длъжникът може да престира и вземане на кредитора, вместо дължимото, но това вземане трябва да бъде събрано (цесия). Посочените от закона две хипотези не изключват възможността да бъде престирано и друго – например правно действие.

Характерно за даването вместо изпълнението:

Същност – тълкува се по различен начин. Едно от схващанията е че по своята същност то е продажба, като подръжниците на това схващане се позовават че за него се прилагат и правилата на продажбата. Другите считат, че когато има за предмет вземане даването вместо изпълнение е цесия. Според трето то е новация – договор между длъжник и кредитор, с който страните се съгласяват да се погаси един съществуващ дълг между тях и на негово място да се появи нов, съдържащ ел-ти от стария дълг и нови елементи. Има схващане че даването вместо изпълнение е д-р със смесен характер в зависимост от предмета (най-оправдано с оглед на разпоредбите). Последното схващане е че е особен договор, уреден в ЗЗД в общата част и той се сключва като длъжникът изпълнява нещо, различно от това което дължи, но той го изпълнява с цел да погаси своя дълг. И кредиторът с цел да погаси своето вземане го приема и така се сключва този договор.

Характерно за даването вместо изпълнението е:

– Договор, който има основание – изпълнение на свое задължение (kauza solvendi). Имаме основно облигационно отношение по което Х е длъжник и то престира различно от дължимото, което кредиторът приема и така се сключва нов договор с последица погасяване задължението на длъжника. Различна е каузата при новацията.

– Предмет на този договор може да бъде парична сума, която да се престира вместо дължимото; може да се прехвърля собственост (ако е върху индивидуално определена вещи за които не се изисква форма с постигането на съгласие договорът е сключен; в някои случаи не е възможно в същия момент да настъпи погасителния ефект както е при недвижимия имот при който се изисква формата нотариален акт и тогава настъпва погасителния ефект). Т.е. погасителният ефект настъпва по различно време в зависимост от предмета. Когато предмет е вземане в закона е предвидено че задължението на длъжника се погасява когато кредиторът събере вземането, ако друго не е уговорено. Тук е разликата с цесията, чийто ефект настъпва със сключването на договора. Приема се че даването вместо изпълнението може да има за предмет и действие.

За да бъде изпълнението редовно и да има желания ефект, освен че трябва да се престира дължимия предмет, законът изисква качество и количество. Страните уговарят качеството на вещите. Ако не са уговорили качеството тогава законът казва какво да бъде то. Ако се касае до индивидуално определена вещ, която дължи длъжникът то той трябва да престира точно уговореното качество, или това качество което има веща при сключване на договора. Тогава, когато се дължи родово определена вещ, ако не е уговорено качеството, законът казва, че се дължи вещ от средно качество.

Относно количеството длъжникът трябва да престира всичко наведнъж, а не на части – това е принципът. Ако той престира на части и такава не е уговорена, не следва от естеството на задължението, не е уговорена в закона, то тогава е налице частично изпълнение, което е форма на неизпълнение. Има изключение от този принцип: 1) ако е договорено да се престира на части и задължението е делимо; 2) да се допуска от закона – плащане по запис на заповед; 3) самата престация предполага плащане на части (същността на задължението предполага) – наем (с периодично изпълнение), лихви

На падежа се преценява дали се престира дължимото или на части. Ако се плаща през кратки интервали от време не се счита че изпълнението е частично.

Когато имаме частично изпълнение и то е форма на неизпълнение последиците са: 1) кредиторът може да го откаже и да иска да му бъде престирано всичко наведнъж и наред с това има право да търси отговорност за забавата; 2) кредиторът да приеме предложеното изпълнение и да предяви иск за останалата част като ще търси и отговорност за забава на останалата част. При фикс сделките – имаме фиксиран срок за изпълнение и той е съществен елемент на сделката – тук нямаме забава и след изтичането на срока може да иска разваляне на договора, ако няма вече интерес.