2. Облигационно отношение. Характеристика, субекти, съдържание, видове.

 

ЗЗД не съдържа определение на ОПО. Според теорията то е правна връзка, по силата на която едно лице (длъжник) е задължено да даде нещо, да направи нещо или да не прави нещо по отношение на друго лице (кредитор). Длъжникът дължи определено поведение спрямо кредитора. Кредиторът има право да търси това поведение от длъжника. В тази правна връзка активният субект е кредиторът, а пасивният- длъжникът. В Юстиниановата кодификация и във Фр.ГК се акцентира върху задължението на длъжника. В ГГЗ ОПО се определя като правна връзка, по силата на която кредиторът има право да иска от длъжника определен резултат за удовлетворяване на своя интерес, тоест акцентира се върху правото на кредитора. Задължението на длъжника и правото на кредитора образуват съдържанието на ОПО.

Характеристика на ОПО:

– то е ГПО и като такова за него е характерна равнопоставеността на субектите, никой от тях няма властнически правомощия спрямо другия;

– негови субекти могат да бъдат ФЛ, ЮЛ и държавата;

– ОПО са имуществени отношения. Облигационните права по принцип са имуществени, тоест оценими в пари. По изключение кредиторът може да е титуляр на неимуществено право, но ако това право не бъде реализирано, кредиторът може да търси отговорност чрез имуществото на длъжника. Поради това ОПО са имуществени;

ОПО могат да се разграничат:

  1. В зависимост от това дали едната страна е титуляр само на задължения, а другата- само на права, или и двете страни са едновременно титуляри и на права, и на задължения:

– едностранни, прости- заем за послужване;

– двустранни, сложни- продажба. Обикновено възникват от двустранни договори;

  1. В зависимост от източника, който ги поражда:

– договорни;

– извъндоговорни- възникват от друг ЮФ, предвиден в закона- непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без пълномощие;

За предмета на ОПО съществуват различни мнения. Според едното мнение предмет на ОПО са имуществените и неимуществените блага, по повод на които възниква ПО. Според най- разпространеното схващане предмет на ОПО е поведението на кредитора и на длъжника. Според трето мнение, което се поддържа и от Сукарева, предмет на ОПО е резултатът, който длъжникът дължи на кредитора. Според Сукарева поведението на длъжника и на кредитора не е предмет на ОПО, а образува съдържанието на ОПО. Облигационното право, на което кредиторът е титуляр, се нарича вземане, претенция, резултат. Облигационното задължение се нарича дълг, а понякога и престация, но това е неточно, тъй като престацията е предметът на задължението. Между облигационното право и облигационното задължение съществува функционална връзка- на всяко облигационно право съответства задължение;

ОПО е относително, тъй като облигационното право е относително право. ОПО съществува между точно определени лица. По това облигационното право се отличава от вещното право, което е абсолютно, тъй като е право спрямо всички лица;

ОПО има динамичен характер- облигационното право възниква, съществува и се прекратява след удовлетворяване на интереса на кредитора. Облигационните права могат да се просрочват по давност- правото продължава да съществува, но се погасява правото на иск на кредитора. Вещното право не се просрочва по давност и има по- дълготрайно съществуване. Освен това за облигационните права е характерно, че те по принцип са имуществени. Но на основание чл. 9 от ЗЗД облигационните права могат да бъдат и неимуществени- например ноу- хау. Ако неимущественото право не се удовлетвори, по силата на ОПО от длъжника може да се търси имуществена отговорност- кредиторът има право на взискане, тоест той има право да посегне чрез компетентните ДО върху имуществото на длъжника.

Елементи на ОПО са:

  • претенция, вземане, резултат- тя е едно облигационно право, на което е титуляр кредиторът. По принцип тя е имуществено право, но по изключение може да е неимуществено право. Претенцията е едно субективно гражданско материално право и като такова тя има притезателен характер- дава възможност на кредитора да иска от длъжника определена престация. Ако престацията не бъде изпълнена, кредиторът може да се обърне към съда и да иска осъдително решение. В предвидените от закона случаи претенцията може да има преобразуващ характер- например при предварителен договор може да се иска обявяването му по съдебен ред за окончателен. Предмет на претенцията е резултатът, поведението, което кредиторът може да търси от длъжника, тоест дължимият резултат;
  • престация- това е предметът на облигационното задължение, резултатът, който дължи длъжникът. Титуляр на престацията е длъжникът. Тя е израз на една правна обвързаност на длъжника спрямо кредитора. Престацията в ОПО се определя:
  • при договорните ОПО- от страните по договора;
  • при извъндоговорните ОПО- от закона.

Видове облигационни правоотношения:

Разликите между договорните и извъндоговорните ОПО са:

– разграничителният критерий- източникът, който ги поражда, може да бъде договор или друг ЮФ;

– начинът на определяне на престацията на длъжника- от страните по договора или от закона;

– при договорните ОПО страните могат да определят падежа на задължението (кога то става изискуемо), а при извъндоговорните ОПО това се определя винаги от закона;

– отговорността при неизпълнение на задължението от длъжника- при договорните ОПО се търси договорна отговорност (неустойка или обезщетение за вреди), а при извъндоговорните ОПО отговорността е извъндоговорна- тя винаги е под формата на парично обезщетение или на реално поправяне на вредите. При договорните ОПО може да се  търси и  извънсъдебна отговорност, а при извъндоговорните ОПО- само по съдебен ред.