19. Изпълнение на облигационните задължения. Правно естество. Принципи на изпълнението. Последици. Субекти на изпълнението

 

Изпълнение на облигационните задължения. Правно естество. Същността на изпълнението на едно облигационно задължение – тогава когато длъжникът престира дължимият резултат или осъществява изискваното от кредитора поведение. С това престиране се погасява задължението на длъжника, удовлетворен е кредиторът и облигационното задължение се погасява. Първата последица от изпълнението, ако то е редовно, това е неговата погасителна функция. Освен изпълнение, което е най-нормалния способ за погасяване на едно облигационно отношение, има и други правни способи, които имат погасителен ефект и водят до погасяване на задължението. Тези способи не са изпълнение. Такъв способ е прихващане на две еднородни насрещни задължения – от по-голямото се приспада по-малкото; настъпва погасителният ефект до размера на по-малкото, ако са еднакви се погасява цялото. Друг такъв способ е даване вместо изпълнение – длъжникът не престира дължимото, а нещо друго, което кредиторът приема. Изпълнението трябва да се отграничава от тези погасителни способи, без при тях да има изпълнение.

Принципи на изпълнението. Последици. Субекти

Правният режим на изпълнението се съдържа в ЗЗД, глава 3, раздел 1 „Изпълнение“. Правилата, които са включени представляват правния режим на изпълнението на задълженията. Той се подчинява на следните принципи, посочени в чл.63 ЗЗД

– Точното изпълнение на задълженията. Кое изпълнение се приема за точно от закона:

1) на първо място това е реалното изпълнение на задълженията или съобразно принципа за реалното изпълнение длъжникът трябва да престира това, което е предмет на договора, а не парична компенсация (закона не допуска своеволна замяна с парично обезщетение). Възможно е смяна само в определени случаи, когато законът я допуска – когато реалното изпълнение е невъзможно, макар че е по вина на длъжника, не може да престира, щом като не разполага със съответната вещ и затова се допуска парична компенсация. Вторият случай, при който законът допуска престацията в натура да се замени с парична е когато кредиторът е загубил интерес от реалното изпълнение. Целта е да се изпълни това, което е уговорено реално, защото отговаря на интереса на кредитора. Кредитора може да търси парично обезщетение, но ако длъжникът предложи реално такова, и ако съдът прецени че ако кредиторът все още има интерес от реалното изпълнение, няма да бъде допуснато парично обезщетение.

2) На второ място, за да имаме точно изпълнение място трябва да се престира предмета, такъв какъвто е уговорен, съобразно с изискванията за качество, количество, за време и място (качества, които характеризират предмета). Количественото изпълнение ЗЗД изисква длъжникът да престира всичко наведнъж, а не на части. Пълното изпълнение е редовно изпълнение, с изключение на хипотези когато законът допуска на части, или така е уговорено от страните

– Принципа за добросъвестност – отнася се и до двете страни; да се полагат усилия изпълнението да бъде точно и да доведе до погасяване. Този принцип предполага и съдействие от страна на кредитора, когато тези действия са необходими, за да може длъжникът да престира.

– Всяка една от страните не трябва да пречи на другата страна тя да изпълнява своите задължения.

– Принципа за изпълнение на задълженията с грижата на добрия стопанин – освен в случаите, когато законът изисква друга грижа. В израза грижата на добрия стопанин, въз основа на всички правила от този раздел на изпълнението, изводът е, че длъжникът полага грижата на добрия стопани когато полага тези усилия за изпълнение на задължението си, каквито усилия полага за водене на своите дела. Този критерий се приема за определяне съдържанието за определяне грижата на добрия стопанин

Субект на изпълнението. За да бъде редовно изпълнението и за да доведе до погасителния ефект трябва да бъде на първо място точно (реално и качествено), но и трябва да бъдат спазени изискванията на закона, касаещи субектите на изпълнението.

Изисквания за длъжника. Принципът е че той трябва да престира резултата, а не друго лице. Изцяло е възприет и не може да бъде променян при задълженията за незаместима престация – качествата на длъжника са от значение за кредитора, и за да бъде точно трябва да престира длъжника (довереника при договора за поръчка; задълженията за бездействие). При задълженията за заместима престация (парични) длъжникът може да бъде заместен в изпълнението, защото за кредитора е безразлично кой ще го изпълни. Затова, щом като му се предлага изпълнение, той е длъжен да го приеме, дори и при противопоставяне на длъжника. Тези задължения могат да бъдат изпълнени и от представител на длъжника, от негов довереник, комуто е възложено изпълнението, може и от трето лице, стига то да има правен интерес от изпълнението, което ще рече че ако той не изпълни за него ще настъпят някакви негативни последици. В този случай ако трето лице престира по чуждо задължение законът постановява че за това трето лице настъпва суброгация – встъпва в правата на удовлетворения кредитор и може да си търси изпълнение от длъжника (регресен иск). Пример: поръчителя.

Изискванията на закона за кредитора са:

– Кредиторът да бъде дееспособен, за да приеме изпълнението. Това е така, защото приемането е едно действие. Дееспособността трябва да е налице към момента на престацията. Изпълнението ще е редовно и когато се престира на овластено от кредитора лице, или пък кредиторът е сключил договор за поръчка с който довереника може да приеме изпълнението. Изпълнението е редовно и когато е направено към овластено от съда лице или овластено от закона лице да приема изпълнение. Последиците ако се престира на недееспособен кредитор са:
1) изпълнението ще се валидира, ако кредиторът след като стане дееспособен го потвърди изрично;
2) престираното е валидно и когато е отишло в полза на недееспособния кредитор – т.е. не са се възползвали други лица.

– За да се престира на лице, което не е кредитор, то това лице трябва да разполага с изрично пълномощно, а не с общо. Общото пълномощно не дава право за събиране на вземанията на кредитора. Например при търговското представителство.

– В ЗЗД е уредена една особена хипотеза в чл.75, ал.2, изр.1. ФС на тази хипотеза е следният – длъжникът изпълнява спрямо лице, което не е кредитор, но длъжникът е добросъвестен, защото обстоятелствата по ситуацията са такива, че недвусмислено сочат, че това лице, комуто се престира, е овластено да получи изпълнение. Налице ли е тази хипотеза, то длъжникът, тъй като е добросъвестен, той се освобождава от задължението си, погасява се. Пример: сключен е д-р за кредит между банка и дружество. Банката е поискала обезпечение на кредита и е сключила д-р за ипотека от В. (съдружник в дружество, което е взело заема) и Г.(съпруг на В.). имота е СИО и с него се обезпечава чужд дълг. Открита е сметка на лицето Д.,  която се правят вноските по кредита от Д или от ипотекарните длъжници (В. и Г. имат интерес защото срещу тях може да се предприеме изпълнение от банката). Ипотекарните длъжници са направили 2 вноски, но преди тях НАП е направила запор на сметките на Д. и тъй като е направен запор банката превежда тези 2 вноски на НАП. ипотекарните длъжници са уведомени че има нова сметка за погасяване на заема, но за двете вноски, които са били преведени в полза на НАП срещу ипотекарните длъжници е предприето изпълнение. В срок те са депозирали възражение и са подали установителен иск, че не дължи. СГС решил, че двете вноски се дължат, защото кредиторът не се е удовлетворил. Решението е било потвърдено от по-горестоящия съд. Подали са касационна жалба до ВКС, който отменя решението и приема, че е налице хипотезата на чл.75, ал.2 ЗЗД, т.е. приел че е налице ситуация при която недвусмислените обстоятелства сочат че се престира на редовен кредитор – а именно ипотекарните длъжници не са били уведомени веднага за запора и новата сметка, а им е съобщено едва след като са платили двете вноски. Пример 2: банката изплатила на три пъти суми на лице, което се е легитимирало с общо пълномощно, в размер на 23 хил. евро. В последствие се установява, че пълномощното е фалшиво. Титулярът на сметката е потърси обезщетение от банката за вреди от неплатените суми. Въз основа на събраните доказателства искът на титуляра на разплащателната сметка е бил уважен. Доказателствата са – експертиза на пълномощното, проверка на титуляра на сметката, в правилата на банката е било предвидено че с разпоредителни действия от сметката на титуляра, когато те се извършват от пълномощник то трябва да с нотариална заверка и в него да са посочени точно разпоредителните действия. Tези изисквания не били налице и искът е бил уважен. ВКС е преценил, че касационната жалба е недопустима, тъй като не е редовно пълномощното (нор. Заверка и точно за разпоредителните действие) и не е налице хипотезата на чл.75, ал.2 и банката трябва да изплати парите.

– В някои предвидени от закона случай макар да е престирано на кредитора, изпълнението не се счита за валидно и не води до погасяване задълженията на длъжника. Например: наложен е запор и длъжникът трябва да престира не спрямо кредитора, а на съдебния изпълниетел, наложил запора на кредитора. Ако престира на кредитора няма да доведе до изпълнението, освен ако длъжникът е бил уведомен преди изпълнението за запора.