18. Договори при общи условия. Сключване и изменение. Неравноправни клаузи в общите условия на потребителските договори. Контрол върху съдържанието на общите условия

 

Правна уредба. Урежда се от чл.16 ЗЗД. В ТЗ също има разпоредби – чл. 298.

Намират приложение при масовото сключване на договори от един и същ вид с множество лица – договори с различни услуги за електроенергия, топлоенергия, лизингови договори, в областта на застраховането. Няма пречка да сключват договори при общи условия и продавачи на стока. Договори за превоз също могат да са с общи условия – самолетни билети. Договорите при общи условия имат приложение още в начлото на 20 век и са били наричани нормативни договори, тарифни договори. Отначало при въвеждането им се е считало, че общите условия подготвени от съответните търговци представляват стопанското право на съответния търговец, тъй като изразяват неговата роля на пазара и неговото действие. Имало е спор дали общите условия едностранно изготвени представляват едно предложение или представлявани нормативни клаузи на едно предприятие. Днес се счита, че те са едно предложение. Целта за изработването им е да се ускори сключването на такива договори, без присъствието на едната страна (чрез брокери), да се типизира съдържанието на тези договори.

Днес тези общи условия са се наложили, но въпросът който стои е контрол върху съдържанието на общите условия. Тези договори ограничават страните при принципа за автономия на страните, тъй като те са едностранно изработени от предприемача се предлагат, за да се приемат, и ако не се приемат, няма да се сключи договора. Тези които ги предлагат – брокери, дори нямат възможност да извършват промени а се иска разрешение. За да се промени клауза трябва търговеца да има голям имуществен интерес.

Контролът се състои в това а не би договорите при общи условия с потребителски характер да не включват неравноправни клаузи, защото законът ги обявява за нищожни и да не съдържат общите условия нищожни уговорки.

Правна същност на общите условия: условия изготвени едностранно от икономически по-силната страна, и се предлагат за приемане от другата страна. Следователно те са едно предложение, оферта, и за да се превърнат в договорно съдържание те трябва да бъдат приети от другата страна и то по начин предприет в закона. След като бъдат приети общите условия по предвидения от закона начин едва тогава се превръщат в договорно съдържание.

При несъответствие между индивидуално вписани уговорки в договор и клауза от общите условия тогава имат сила индивидуално уговорените клаузи, тези които са вписани в договора, макар клаузата от общите условия да не е била заличена.

Начин на приемане и превръщането им в договорно съдържание:

ЗЗД е предвидено чл.16 че когато предложения договор включва общи условия приемането ще е действително когато имаме писмено потвърждение на общите условия, за да се сключи договорът. Тези общи условия стават задължителни ако той не ги оспори незабавно, щом е знаел че сключва договор с общи условия и няма писмено потвърждение.

Когато се касае за формални сделки с писмена форма установените и предложени общи условия задължават другата страна само ако са предадени на другата страна, т.е. е  достатъчно само писменото им потвърждение но и прилагането им. Прие се защото има не малко случаи отнасящи се до застрахователни договори (полица) и в нея пише че се приемат общите условия, но ако не се дадат на другата страна тя не може да се запознае с тях. Ако възникне спор при това положение – договорът е формален и са потвърдени общите условия– ще се търси доказателства за предаване на общите условия.

Съдържание на общите условия: ЗЗД няма изрично правило което се отнася до съдържанието на общите условия, следователно действат общите правила за договорите. Това общо правило е че при определяне съдържанието на договора страните се ръководят от своята воля, т.е. определят съдържанието в зависимост от техните интереси. Има се предвид че общите условия се изготвят от една от страните. Също така действа правилото че общите условия не следва да сключват клаузи които са в противоречие с императивни правни норми и с морала. Също така други изисквания относно съдържанието на общите условия – с тях страните не могат да бъдат ограничавани от права, които са им пряко предоставени от закона; с общи условия не може да се съкращават срокове, установени от закона. Извод – съдържанието на общите условия трябва да отговаря на чл.9 ЗЗД.

Специални правила за съдържанието на общите условия има в закона за защита на потребителите, но само за договори с потребителски характер – едната страна е търговец, а другата страна е ФЛ, което придобива стоки или услуги за свои лични нужди. Предвидено е, че потребителските д-ри не трябва да съдържат неравноправни клаузи. Т.е.   съдържанието на този договор, освен предвидените общи клаузи от чл.9 ЗЗД, трябва и да не съдържа неравноправни клаузи. Неравноправни са клаузите, които внасят неравновесие в правата и задълженията на страните, т.е. нарушават еквивалентността.

Има разлика от недействителни и неравноправни клаузи. Това изискване се отнася и до общите условия при потребителските договори и конкретните договори не трябва да съдържат общи клаузи. Има разлика в зависимост дали тази неравноправна уговорка е индивидуално уговорена или е част от общите условия. Ако е част от общите условия – неравноправната клауза е нищожна. Когато са индивидуално уговорени – те не са недействителни освен ако не се намери някое от основания по чл.26 ЗЗД, ако ли не те са задължителни за страните.

Промяна на общите условия: В ЗЗД има общо правило, но има и специални правила в специални закони (Закон за пощенските услуги, закон за енергетиката). По ЗЗД правилото е, че при договори с продължително изпълнение промяната на общите условия се извършва по следния начин – промяната следва да бъде съобщена на насрещната страна и да бъде даден достатъчен срок да заяви дали приема или отхвърля промяната и ако изтече срокът който е даде и не се изрази никаква позиция, счита се че тя е приела промените.

В специалните закони има други начини – да се публикува в специализирано издание и се дава месечен срок в който получателите на такива услуги, които са страни при такива договори, могат да оспорят промяната и ако не я оспорят се счита че те са съгласни с нея.

Не се казва какво ще стане с лицата които не приемат тези промени – техните договорни от-я ще се уреждат при условията когато е бил сключен договора (по старите условия). Но може да се предвиди че страната която не приема новите условия да прекрати договора.

Контрол върху съдържанието на общите условия: този контрол бива административен – когато се лицензират определени търговски дейности за които има заявка да се извършват от определени лица (освен документите изисквани от комисията трябва да се представят и общите условия с които ще работи захтрахователя и административния орган осъществява контрол върху тези условия). Контрол може да се осъществява и по съдебен ред – по повод на конкретен спор или по специално предявен иск от потребители или организации за защита на потребителите. По конкретен спор може да се търсят права от определени общи условия и съда осъществява проверка дали общите условия са се превърнали в договорни и също така дали тези общи условия не противоречат на закона и от там да са недействителни. Ако се констатира че тези клаузи от общите условия при които една от страните черпи права и иска претенцията и да е уважена са недействители се отхвърля иска.  При иск от потребители се иска от съда да се установи нищожността на клауза от общите условия с които работят дадени търговци – извършва се с установителен иск. Ако действително се установи наличието им съдът ги обявява за нищожни и нямат действие.

Форма на общите условия: в ЗЗД не е предвидена форма. Такава не е предвидена и в ТЗ, тъй като по принцип търговските сделки са неформални и само определени търговски договори са формални. Но общите условия, които са изработени едностранно и за да се прилагат еднакво трябва тяхното съдържание да е фиксирано, т.е. те трябва да бъдат записани на траен носител. В практиката основната форма е писмена форма.

Същност на общите условия – разширена оферта, предложение, едностранно изготвено

Роля на общите условия – да се договарят едни и същи условия с различни кандидати, бързина

Съдържание – чл.9 ЗЗД, да не се ограничават или лишават страните от права, които са им предоставени от закона

Сключването – по ЗЗД и ТЗ

Промяна на общите условия – по-ускорена процедура, а специалните закони уреждат и други – публикуване и срок за възразяване

Контрол (съдебен) върху съдържанието – служебно трябва да провери дали отговарят на закона; не може да се съдържат неравноправни клаузи в общите условия, тъй като договорът е нищожен; такива клаузи могат да се съдържат ако са индивидуално определени (потребителски договори).