14. Преддоговорни отношения. Преддоговорна вина и преддоговорна отговорност.

 

Процедурата за сключване на договорите се урежда в ЗЗД. Там има една класическа процедура за сключване на договор, която се отличава от процедурата за сключване на търговски сделки. Сключването по ЗЗД преминава през извършването на следните правни действия:

– Предложение за сключване на договор (оферта) – за да имаме предложение за сключване на договор като правно действие е необходимо да отговаря на следните изисквания:
1) да съдържа всички съществени условия от съдържанието на окончателния договор;
2) предложението трябва да има определен адресат. ЗЗД не урежда публичното предложение за сключване на договор, или т.нар. публична оферта, която се урежда от ТЗ уреждайки я посочва конкретни елементи от съдържанието, а именно количеството на стоката и срока за приемане.
3) Предложението да съдържа елемент на покана до адресата да приеме предложението, което е направено. Самото предложение може да се разглежда като едностранна правна сделка, изпратено до конкретно лице, т.е. едностранно волеизявление. Предложението за сключване на договор може да бъде оттеглено от предложителя, но за да има оттеглянето действие, то изявлението за оттегляне трябва да пристигне до адресата преди или едновременно с поканата за предложение. Ако не е на време предложителят е обвързан с предложението. Оттеглянето на предложението трябва да се отличава от отмяна на предложението – и при двете предложителят се отказва от направеното предложение за сключване на договор, но при оттеглянето момента в който може да се направи е до момента на получаване на поканата, а при отмяна може и в едни по-късен период. Отмяната не е уредена в ЗЗД и е възможност това да се направи в един по-късен период докато е изпратен акцепта за сключване на договора. Предложението може да бъде със срок – т.е. до кога да се направи акцепта, но не е задължително да има срок. Ако има такъв е вид опция която в рамките на този срок може да се приеме предложението. Ако няма посочен срок за договор, тогава предложението обвързва предложителя до изтичането на срока, който е нормално необходим и обикновено е нужен според обстоятелствата, за да пристигне приемането.

– Приемане – за да имаме акцепт, което да доведе до сключване на договор трябва приемането да отговаря на следните условия: 1) да имаме пълно приемане на уговорките, които са направени в предложението, без никакви разногласия или допълнения. По ЗЗД не е достатъчно да се приемат съществените условия от съдържанието на предложения договор, а е необходимо пълно покритие. Ако е посочен срок за отговор приемането трябва да бъдат получени от предложителя в този срок за отговор. Приемането също може да бъде оттеглено и срока за оттегляне е че трябва да пристигне преди или едновременно с приемането. Ако отговора се забави и акцепта не пристигне в срок, то договор не се сключва. От това правило има изключение и то е че ако от късно пристигналия акцепт се вижда, че е изпратен навреме, то договора се смята за сключен. Възможно е през това време докато предложителят чака акцепта да е сключил нов договор със същия предмет след което получава забавения отговор. ЗЗД тези отношения ги урежда така – ако предложителят който е получил забавения отговор мълчи, то забавата се елиминира и договорът се сключва, ако той няма интерес този договор да се сключи, той трябва да изпрати веднага уведомление до акцептанта, за да се осуети сключването на договора. Ако не изпрати такова уведомление предложителят се обвързва с договора, последният се сключва.

Момент на сключване на договора: от този момент възникват договорните отношения, а преди този момент имаме преддоговорни отношения. От момента на сключване на договора започва и действието на самия договор – започват правата и задълженията на страните. Ако страните не са уговорили падеж на изпълнението то изпълнение може да се търси едва след възникване на договора, а те възникват след сключването му. Вземането на кредитора става изискуемо ако няма срок от момента на сключване на договора.

Кога договора се счита за сключен? – това е моментът в който между страните се постигне съгласие, а то е налице когато имаме две насрещни волеизявления които съвпадат. Ако за договорът е необходимо форма е необходимо да бъде спазена. Ако се сключва договора устно или по телефона в момента в който съвпаднат двете волеизявления. Този принцип се проявява когато се сключва договор при присъстващи лица. Когато договор се сключва между отсъстващи лица тогава договорът се смята за сключен в момента в който акцепта достигне до предложителя, като не е необходимо предложителя да знае съдържанието на акцепта. ЗЗД е приел теорията на получаване. Други теории са теория на изпращането (пощенската теория), според която договорът се счита за сключен в момента в който е изпратен акцепта; момента в който адресата на предложението го приеме; момента на узнаването – предложителя узнае че предложението му е прието преди да е пристигнал отговорът.

В ГП мълчанието не се счита за приемане. Мълчанието по предложение за сключване на договор се счита за отказ, нежелание за сключване на договор, освен ако не е уреден в закона такъв случай че да се приеме обратното – отговорът е изпратен навреме, но се забавя поради други причини. Изключение имаме в ТП – в ТЗ имаме сключване на договор чрез мълчание и се урежда една хипотеза, при която мълчанието означава сключен договор – направено е предложение от един търговец до друг и двете страни се намират в трайни търговски отношения помежду си; и ако адресата не го оспори, то договорът се счита за сключен чрез мълчание.

Място на сключване на договора: значението на мястото на сключване на договора се проявява при сключване на договори с международен елемент, тъй като мястото определя формата на договора „закона по местосключване на договора“, „мястото на сключване определя формата на договора“. Поставя се въпросът когато се използват електронни средства кой е моментът на сключване? Урежда се в закона за електронния документ и електронния подпис! В този закон се пояснява какво представлява електронното волеизявление, електронния документ. Момента на сключване е в чл.9 и 10 от Закона, първоначално се приема, че електронното изявление (предложението) е получено тогава, когато адресатът на това изявление постъпи в неговата информационна система и получателят потвърди че е получил предложението, така и другата страна получавайки акцепта трябва да направи потвърждение. При изменението през 2011 се предвиди че потвърждаване е необходимо ако е уговорено, т.е. електронното изявление се счита за получено с постъпване в електронната му система. Този въпрос се урежда и в Закона за електронната търговия –  ФЛ потребител прави заявка за сключване на договор пред търговеца и се счита, че електронното заявление се счита получено в сървъра на адресата. Но за да се сключи договора, по закона за електронната търговия необходимо е търговецът да потвърди изрично. Когато волеизявлението се пренася чрез електронна поща действат правилата на сключване на договор между отсъстващи лица.

Форма на договора и нейното значение. Договорите могат да бъдат формални, неформални, сключени с конклудентни действия. Неформалните или устни договори могат да се сключват, но страните сами могат да предвидят определена форма за договора който сключват макар законът да не изисква определена форма за действителност. При формалните формата е необходима за действителността на договора и липсата и води до нищожност. Неформалните договори могат да се сключат и чрез конклудентни действия и чрез тях съдим за волята на лицата, които го сключват. Писмената форма се разделя на обикновена (частна) писмена форма, при която не е необходима заверка от държавен орган и нотариална форма, която обхваща формата на нотариален акт и нотариално заверена форма, която е по-тежка от частната писмена форма. Тази форма може да бъде условие за действителност от закона, но страните могат по свое желание да заверят подписите си без законът да го изисква. Формата може да бъде условие за валидност. Формата може да има и само доказателствено значение без законът да изисква задължение за валидност, при договори които не се допуска доказването чрез свидетелски показания – договори с по-голяма стойност и формата ще има това доказателствено значение.  Ако се сключва договор между местни лица следва да се уточни кой ще бъде приложимият закон – дали ЗЗД, ТЗ за сключване на търговски отношения, Закон за защита на потребителите ако от една страна е потребител а от друга търговец. Ако се касае до сключване на частноправен договор с международен елемент – Виенската конвенция за международни договори при търговски продажби на  предприятия от различни страни, т.е. законът се определя от принципите на международното частно право. Принципът е, че се прилага законът на държавата , чиято страна дължи основната престация.

Преддоговорните отношения са отношения, които започват с началото на преговорите, продължават докато се водят преговорите за сключване на договор и по време на самото сключване на договора. Едва от момента на сключване на договора възникват договорните ОПО. Според някои автори преддоговорните отношения не са ПО, а са фактически, морални или организационни отношения. ЗЗД обаче установява задължения на страните при водене на преговорите и при сключване на договорите. Затова според проф. Сукарева преддоговорните отношения имат правен характер. В преддоговорни отношения се намират страните не само тогава, когато започват и водят преговорите, но и когато правят ВолеИзяв, които трябва да съвпаднат, когато се уточнява предметът на договора.

Добросъвестността по чл. 12 от ЗЗД. Чл. 12 от ЗЗД установява задължение за добросъвестност при водене на преговорите и при сключване на договора. Добросъвестност се изисква от страните дори тогава, когато воденето на преговори не завърши със сключване на договор.

Добросъвестността е една морална категория и същевременно е правно задължение, установено от закона. ЗЗД не посочва какво е добросъвестно действие. Според проф. Сукарева при воденето на преговорите добросъвестно действа страна, която:

  • спомага за сближаване на позициите с другата страна при водене на преговорите;
  • спомага за конкретизиране на ВИ относно предмета на договора;
  • дава възможност на другата страна да се запознае с предмета на договора;
  • не използва заплаха и измама;
  • не прекъсва преговорите без основание;
  • не отказва приемането на предложението след като е дала основание на другата страна да мисли, че приема договора.

Преддоговорна вина. Недобросъвестно действа тази страна, която:

  • сключва договора, без да се е запознала с предмета на договора – тази грешка в предмета на договора е основание за НД;
  • сключвайки договора, не е осигурила нейната валидност – например страната е недееспособна, пълномощникът действа без пълномощно. В такива случаи договорът е недействителен;
  • сключва договор, без да знае, че предметът на договора вече не съществува- договорът е недействителен;
  • използва заплаха или измама, за да накара другата страна да сключи договора.

Във всички тези случаи е допусната преддоговорна вина (culpa in contrahento). Тя се разглежда в два аспекта:

  • на несключен договор;
  • на сключен договор.

Виновно действа този, който не изпълнява законовото задължение за добросъвестност при воденето на преговорите и при сключването на договора.

Преддоговорна отговорност. Когато е допусната такава вина, и са настъпили вреди в резултат на такова поведение на една от страните по преговорите и по сключването на договора, възниква преддоговорна отговорност. Тази именно отговорност е визирана в чл. 12 от ЗЗД. Тя се нарича преддоговорна отговорност, защото възниква преди сключването на договора.

Отговорността в ГП по принцип зависи от това какви задължения не са изпълнени:

  • договорна отговорност- тя възниква, когато не се изпълни едно задължение, породено от сключен договор;
  • деликтна отговорност- това е отговорност за вреди, настъпили от едно противоправно и виновно действие.

Относно характера на преддоговорната отговорност съществува спор. Първият, който отнася преддоговорната отговорност към един от видовете гражданска отговорност, е Йеринг. Според него това е вид договорна отговорност. Йеринг смята, че когато страните влизат в преговори, негласно поема задължение всяка от тях да проявява грижа по отношение на бъдещия договор. Всяка страна е длъжна да действа така, че да обезпечи сключването на един валиден договор.

Според повечето автори преддоговорната отговорност се отнася към деликтната (чл. 45 и сл. от ЗЗД). Тя е специална деликтна отговорност. При нея вредите са причинени в резултат на недобросъвестно поведение при воденето на преговорите и сключването на договора. Мнението, че преддоговорната отговорност е вид деликтна отговорност, е преобладаващо, но поддръжниците му се разделят на две подгрупи. Според някои автори общата деликтна отговорност се урежда в чл. 45 и сл. от ЗЗД, а в чл. 12 се урежда специална деликтна отговорност. Според други чл.12 от ЗЗД представлява обща клауза, която урежда преддоговорната отговорност, а в различни правни норми се уреждат специални видове деликтна отговорност- например отговорността на продавача за недостатъци на продадената вещ.

Според трета група автори отговорността по чл. 12 от ЗЗД не е нито договорна, нито деликтна, а се касае за трети вид отговорност (sui generis) – особена отговорност, имаща извъндоговорен характер.

Две са основните причини, поради които се акцентира на този въпрос:

  • различни са правилата на договорната и на деликтната отговорност – при договорната отговорност обезщетението за вреди обхваща настъпилите загуби и пропуснатите ползи от неизпълнението. Обхващат се само тези вреди, които страните са могли да предвидят, че ще настъпят. При деликтната отговорност обезщетението обхваща настъпилите загуби и пропуснатите ползи както за предвидимите, така и за непредвидимите вреди. Няма значение дали вредите са настъпили умишлено или по непредпазливост, а за договорната отговорност това има значение;
  • различна е давността – обезщетението за вреди от неизпълнен договор се търси в 3- годишен срок, а обезщетението за вреди, настъпили от деликт, се търси в 5- годишен срок.

Обезщетението при преддоговорна отговорност. Според повечето автори и според съдебната практика при преддоговорната отговорност се търси обезщетение съобразно теорията за негативния интерес. Негативният интерес е интерес от сключването на договора, интерес от запазване на имущественото положение такова, каквото е било, на страните, които са водили преговорите, но не са сключили договора. Обезщетението при преддоговорната отговорност се отнася само до негативните вреди – претърпените загуби (например направени разходи за сключването на договора). От това правило има и изключения тогава, когато законът изрично постановява, че и при преддоговорна отговорност се имат предвид правилата на договорната отговорност (следователно може да се търси обезщетение и за пропуснатите ползи – например договор за влог). В ТЗ се урежда публична покана за оферта – разпространяването на каталози, брошури. И ако в отговор на тази публична покана която се прави до неопределен кръг лица се направи предложение и то не се приеме без да има оправдателни причини счита се че има преддоговорна вина и от търговеца може да се търси отговорност.

Позитивният интерес е интерес от изпълнението на задължението по сключения договор. В този случай обезщетението се подчинява на правилата на договорната отговорност.