12. Договорът – източник на облигационни отношения. Същност, съдържание – принципът на договорната свобода и нейните граници, видове договори. Основанието (каузата при договорите). Тълкуване на договора.

 

Същност. Договорът се определя в чл.8 ЗЗД, той е съглашение между две или повече лица за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях. Договорът е съглашение, чрез което се поражда, изменя или прекратява едно правоотношение. За да бъде едно съглашение договор трябва да са налице някои от тези резултати. Договорът е един ЮФ – щом като може да породи, измени или прекрати една правна връзка е ЮФ. Договорът се отнася към групата на правомерните правни действия които се уреждат от закона. Освен това договорът като правомерно правно действие представлява двустранна сделка, тъй като за да се постигне споразумение двете страни трябва да направят насрещни волеизявление които да се покрият. При многостранните договори се правят волеизявления които съвпадат и са насочени към една обща цел. Договорът е основен източник на облигационни от-я – той поражда договорни облигационни отношения.

Съдържание на договора ЗЗД в чл.9 е заложен принципът за свободно определяне съдържанието на договора от страните, т.е. това е частен принцип за автономия на волята в това, че никой не може да принуди едно лице да сключи договор и на второ място че страните свободно определят съдържанието му. Тази свобода има свои граници. Едната граница е повелителните норми на закона – страните не могат да включват уговорки в противоречие на повелителни правни норми. Втората граница са моралните норми . В съдържанието се включват и такива условия, предвидени в закона – например при д-р за продажба ако не е уговорено качеството на веща се дължи вещ от средно качество. Някои ги наричат нормативни или естествени условия. Също така условията в съдържанието на договора към момента на сключването му се разделят на съществени и несъществени. Съществени са тези по които задължително трябва да се постигне съгласие. Съществените условия са различни в зависимост от вида на договорите. Ако няма постигнато споразумение по съществените условия нямаме договор. Несъществени са останалите условия по които страните могат да договарят – срок, местоизпълнение, но не е задължително да направят това. Ако в предложението има включени такива условия, то трябва да има съгласие и по тях. Включени ли са в договорът всички уговорки трябва да се изпълняват. По ЗЗД ако в офертата има несъществени уговорки за да се сключи договора трябва да се постигне съгласие по всички уговорки.

Видове договори:

  1. Частноправни ( граждански, търговски, потребителски договори)
  2. Вътрешни (частноправен характер) и международни договори (с публичен характер)
  3. Според областта, страните.
  4. Частноправни договори с международен елемент
  5. Едностранни и двустранни – дали и двете страни са титуляри на задължение или едната
  6. Възмездни и безвъзмездни – дали се дължи насрещна престация
  7. Формални и неформални – в зависимост от формата
  8. Комутативни и алеаторни – при комутативните страните знаят резултата при сключването им пр.продажба; при алеаторните – страните не знаят какво ще получат пр. застрахователния договор; д-р за прехвърляне на имот срещу задължения за гледане и издръжка
  9. Наименувани и ненаименувани договори – наименувани са тези които са уредени със специални правила от закона; ненаименуваните- за тях няма създадени специални правила и за тях се прилагат общите правила на ЗЗД – договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка

Основание (кауза) на договора. Въпросът за основанието на договора е важен. Основанието на договора се урежда в ЗЗД чл.26, ал.2 която обявява за нищожни договорите при които липсва основание. В ЗЗД за основание се говори и при неоснователното обогатяване. Освен термина основание други термини синоними са причина, кауза. Основанието при договорите е елемент от ФС на договорите и ако липсва основание договорът е нищожен. Основанието при неоснователно обогатяване е различно от това при договорите  – под основание се разбира правоотношение което да оправдае преминаването на имуществени блага от патримониума на едно лице в патримониума на друго. При договорите основанието е причината за сключването им.

Какво представлява основанието на договорите – чл.26 ЗЗД. Някои автори приемат, че основанието е типичната цел на договори от даден вид. При двустранните договори някои приемат, че основанието за сключване на договора е престацията от насрещната страна. По изключение при някои двустранни договори страните имат една обща цел – договора за кредит. Съобразно това схващане за основанието като цел за получаване на определена престация основанията се делят на 4 вида:

– За придобиване на някакво благо, обект – при продажбата, т.е. страните сключват договор едната за да придобие  право на собственост, а другата- пари.

– За да се погаси едно задължение

– Да се даде нещо безвъзмездно –  дарението

– Да се получи определена парична сума – договора за заем

Има виждания, че основанието при договорите не е ограничено, т.е. че всеки договор си има свое основание. Но тази теория не се подкрепя особено.

Често се бъркат кауза, мотив (конкретен повод за сключване) и предмет. Приема се че каузата при някои сделки може да варира – т.е. един и същ договор да се сключа въз основа на различно основание – цесията

В чл.26, ал.2 се придава това значение на каузата – ако липсва основанието то договорът е нищожен. Не се прави уговорка дали това е при всички договори или само при някои. Едни считат че всички договори трябва да имат кауза иначе са нищожни, според други само някои трябва да имат кауза. Това основание може да е елемент от ФС на договора или външен, т.е. не е част от сделката и при липсата му договорът не е нищожен. Има схващане че основанието като елемент от ФС се отнася само за каузалните договори.

Тълкуване на договорите. Налага се винаги когато трябва да се приложат правилата на един договор, било от страните, било от правораздавателния орган когато е сезиран.  При тълкуване целта е да се изясни действителната обща воля на страните. Това личи ясно от клаузите. Но ако не личи в чл.20 ЗЗД се съдържат правилата за тълкуване на договорите. Правилата са:

– Отделните уговорки в договора трябва да се тълкуват във връзка една с друга

– Второто правило е да се има предвид целта на договора

– Според обичаите в практиката и добросъвестно