11. Задължения за лихва. Същност и видове лихва. Размер на лихвата. Анатоцизъм

 

Същност на лихвата. В облигационното право когато говорим за лихва имаме предвид лихвата която се урежда в чл.86 ЗЗД – това е мораторна лихва която се дължи при забава на парични задължения, и също така имаме предвид лихвата в чл.240 ал.2 ЗЗД – лихвата която се уговаря при паричен заем. Така че в ЗЗД лихвата се урежда от тези две норми – т.е. два вида лихви чл. 86 мораторна лихва и чл.240 договорна лихва. Правила за лихвата има и в закона за кредитните институции. Правило се съдържа и в чл.10, ал.2 и 3 ЗЗД. При частните правоотношения се съдържа и в ТЗ – то урежда лихва между търговци.

Задължението за лихва в ГП представлява граждански плод който дават парите и затова при ползване на парични средства тъй като те дават такъв граждански плод – лихва, ползвателят на паричните средства дължи лихва, ако е уговорена такава. Следователно лихвата от една страна представлява цена при ползване на парични средства или заместими вещи предоставени в заем, т.е. тя е възнаграждение за ползването на тези пари или вещи, освен това лихва се нарича от ЗЗД и санкцията под формата на обезщетение, която санкция се налага при забавено изпълнение на парично задължение. Лихвата в чл.86 по своята същност се различава от задължението за лихва при публично-правно задължение. При ЗЗД лихва е обезщетението което се дължи при забавено плащане на парични задължения.

Лихвата възнаграждение и лихва санкция (мораторна лихва за забава). Задължението за лихва бива задължение за заплащане на лихва представляващо възнаграждение и задължение за плащане на лихва като обезщетение.

Характерни особености. И двата вида лихва предполагат едно главно задължение. То може да бъде парично задължение или задължение за заместими вещи. И при двете лихви имаме едно главно задължение и следователно лихвата след като се предпоставя от него има акцесорен характер. Лихвата като задължение има и известна самостоятелност. Такъв признак е, че лихвата се просрочва в по-кратък срок – 3-годишна погасителна давност.

Видове лихва. Според източника който поражда задължението за пораждане на лихва тя бива – законна и договорна. В чл.86 е уредена законната мораторна лихва, защото не  е необходимо в сключения договор да е уредено плащане на мораторна лихва, тъй като в чл.86 пише че такава лихва се дължи. Договорна лихва има когато страните  са уговорили в договора някаква друга лихва при забава на парично задължение, но тогава правилото на чл.86 ЗЗД няма да намери приложение – т.е. имаме ли уговорена лихва и  чл.86 не се прилага. Пределът на договорната лихва е премахнат.

Другите два вида са възнаградителна лихва (цена за ползване на някаква стока или заместима вещ чл.240) и санкционна лихва, която се налага като санкция при забавено изпълнение на парични задължения (чл.86 ЗЗД).

Размер на законната мораторна лихва по чл.86 ЗЗД – от чл.10 ЗЗД може да се направи извода, че размерът на лихвите може да се определи от МС със НА. Като такъв акт до 2012г. беше посочен П.№72/1994г на МС за определяне на размера на законната лихва. В това постановление бе предвидено че законната лихва е равна по размер на основния лихвен процент плюс 10 пункта. От 1.07.2012 (отменено, вж. по-долу) действа постановление на МС – за задължения в левово е предвидено, че законната лихва е равна на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари респ. 1 юли плюс 10% , а за задължения в друг вид валута се взима либор на 1.01. съответно 1 юли към който се прибавят 10%. Ако лихвата е договорна страните не са обвързани от тази форма – могат да уговорят друг размер.

Същността на законната мораторна лихва по чл.86 ЗЗД определена от МС П.№100 (отменено) се касае до обезщетение, което има частноправен х-р, гражданско обезщетение, а не до публично-правно задължение. Тя не изключва търсенето на обезщетение от страна на кредитора за по-високи вреди които той е претърпял. Ако законната лихва не покрива вредите, той трябва да докаже тях и размерът им като може да предяви отделен иск за обезщетение заедно с иска за законна лихва. С отпадането на максималния предел мораторна лихва задължението за лихва за забавено плащане на парична сума и неустойката която страните могат да уговорят се уеднаквиха. Но ако санкцията е наречена от страните неустойка за тази уговорка се прилагат всички правила за неустойка. Разлика – неустойката може да е намалявана при прекомерност!!! Но и в двата случая и при неустойка и при лихва може да търси обезщетение за вреди.

Размер на лихвата от възнаграждение – лихва възнаграждение при паричен заем само ако имаме писмена уговорка чл.240 (с изключение на банковия заем). Следователно размера на договорената възнаградителна лихва се договаря свободно ПИСМЕНО от страните.

Анатоцизъм (олихвяване на изтекли лихви). Под изтекли лихви се има предвид мораторни лихви, тъй като 2 пъти се дължи такава лихва. Съгласно чл.10 ал.3 ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става съгласно БНБ. ЗЗД не допуска анатоцизма, а е предвидено че такъв може да се допусне от БНБ със съответен НА. Не се счита че е налице анатоицизъм когато се олихвява с мораторна лихва дължимата възнаградителна лихва. Т.е. върху нея може да се начислява мораторна лихва ако се забави плащането на възнаградителната лихва, но няма да имаме анатоцизъм, защото вида на лихвите е различен (основанието им за плащане е различно). Не се приема за анатоцизъм и капитализирането на лихвата. По правило от чл.10 и правилата на БНБ може да се направи извод че анатоцизмът е забранен в гражданските правоотношения. Изключения имаме в Търговското право – допуска се анатоцизмът, ако се уговори между търговци. Предвидено е в чл.294 ТЗ между търговци лихва се дължи освен ако е уговорено друго и лихва върху лихва се дължи само ако е уговорено.

NB!!! Задълженията за лихва – постановление 100/2012 вече е отменено, но правилата остават същите. ПМС 494(6)/ 2015