10. Парични задължения – правен режим. Номинализъм и валоризация.

 

Същност. Паричните задължения са задължения за стойност. Те имат за предмет особен вид движими, родово определени, количествени и заместими вещи – парите. От значение е именно тяхната стойност. Всички правила, които се отнасят до родово определените вещи, се отнасят и до паричните задължения.

Видове. Паричните задължения биват:

1.Същински и несъщински:

същински – те са задължения за стойност. Длъжникът трябва да престира вещи с определена стойност, без значение са конкретните парични знаци;

несъщински – от значение са самите парични знаци, материалът, от който са направени (банкноти, монети) и други – например задължения, които имат за предмет парични знаци извън обращение;

2.Според източника си паричните задължения са:

– парични задължения, които са възникнали като такива;

– парични задължения, които са станали такива в резултат на трансформация – например неустойка; лихва; при договора за гледане и издръжка лицето, което е прехвърлило собствеността, е възможно да не може да получи изпълнение на задължението в натура, тогава приобретателят може да поиска от съда задължението в натура да бъде трансформирано в парично задължение – в издръжка.

Паричните задължения могат да бъдат задължения за неустойка, обезщетение, наем, лихва, изработка и други.

Правен режим. Особеностите на правния режим на паричните задължения са следните:

до 2000 година в чл. 10 от ЗЗД е предвидено, че задълженията могат да се уговарят само в местна валута. Противната уговорка е нищожна. С ВЗ се отменя чл. 10 от ЗЗД;

– паричните задължения дават граждански плодове – лихви. Затова законът постановява в чл. 86, че при забава на изпълнението на едно парично задължение се дължи законната лихва;

– паричните задължения са задължения за стойност и са родово определени. При тях не може да има обективна невъзможност за изпълнение – чл. 81, ал. 2 от ЗЗД;

– паричните задължения са задължения за заместима престация – личните качества на длъжника са без значение за кредитора. За последния няма значение кой ще му престира. Изпълнението винаги може да стане от трето лице. Третото лице може да изпълнява: на основата на договор за поръчка; без да е натоварено; защото има правен интерес – например то е заложило своя вещ, за да обезпечи чужд дълг;

– изпълнението на парични задължения, които произтичат от писмен акт, може да се доказва само с писмени документи, не се допускат свидетелски показания;

– паричните задължения са носими задължения – местоизпълнение е постоянният адрес на кредитора, ако друго не е уговорено между страните. Ако длъжникът предложи изпълнение на друго място, неговото изпълнение няма да е надлежно и той няма да се освободи от дълга;

– когато са направени разноски във връзка с паричното задължение, ако престираната сума не е достатъчна за погасяване на главницата, лихвите и направените разноски, законът определя реда на прихващане на задължението- разноски, лихви, главница. Страните могат да уговарят нещо друго.

Номинализъм. Номинализмът е възприет като принцип в нашата правна система. Според него паричното задължение остава такова, каквото е възникнало, независимо че през това време може да са настъпили промени в икономиката.

Правните способи за преодоляване на неблагоприятните последици за кредитора от принципа на номинализма са следните:

– лихви – при забавено изпълнение с лихви се компенсират евентуални вреди на кредитора, без да е необходимо вредите да се доказват. Лихвата е особен вид обезщетение;

– обезщетения за вреди – при забавено изпълнение, ако лихвата не е достатъчна да компенсира вредите от забавата, кредиторът може да търси обезщетение, но трябва да докаже вредите;

– защитни клаузи:

– валутни уговорки – те са вид защитни клаузи. Валутата, в която е изчислен паричният дълг, в сключения договор се съотнася към друга по-твърда валута и при промяна на курса на по-твърдата валута автоматично се променя и паричното задължение (определя се коефициент);

– защитни уговорки, при които задължението се уговаря в местна валута, но се съотнася с друга чужда по-твърда валута, която служи като измерител (например левовата равностойност на 100$);

– стопанска непоносимост – този институт се урежда в ТЗ. Стопанска непоносимост е налице, когато след сключване на договора настъпи такава промяна в стопанството на една държава, която промяна прави изпълнението на задължението тежко за длъжника или такова изпълнение ще доведе до нарушаване на принципа на справедливостта. Този институт е уреден след Първата световна война. В такива случаи по съдебен ред всяка заинтересувана страна може да поиска промяна или прекратяване на договора.

Валоризация. Валоризацията е изключение от принципа на номинализма. Преизчисляването на паричното задължение се допуска, ако това е изрично предвидено в закона. В ЗЗД е уреден един случай, в който се допуска валоризацията – при договора за изработка (чл. 266, ал. 2). Валоризация може да се извърши и с правителствен акт.

NB!!! ТР № 4/29.04.2015г. на гражданска и търговска колегия на ВКС за паричните задължения – когато паричните задължения са уговорени в чужда валута, когато кредиторът търси изпълнение по съдебен ред да иска левовата равностойност. Сменя се предметът на задължението.  Длъжникът не може да бъде задълженен да изпълни в левова равностойност, ако той е съобразявал своето поведение с чуждата валута.