1. Облигационно право. Същност, предмет, метод, източници, систематично място, функция.

Същност на облигационното право. Облигационното право и неговата същност я определяме от мястото му в с-мата на правото на РБ и според от-ята, които се уреждат от нормите на ОП.  Облигационното право като термин идва от думата „облигацио“ и  изразява една правна обвързаност, изразяваща се в задължимостта на едно лице към друго, т.е. право, чиито норми уреждат отделните видове правни задължения, породени от ЮФ. Нарича се още право на облигациите, право на задълженията. Под термина облигация се разбира още вид ценна книга. Но и тук наименованието е дошло от задължимостта от задълженията, защото и при ценната книга освен че в нея се материализират права, а и задължения на АД. На трето място под облигация се разбира и правна връзка между две или повече лица, чието съдържание се свежда до задълженост на едно лице спрямо друго лице.

Същността на облигационното право и мястото му в системата на правото (обхваща отрасли, техните дялове, правни институти). То не е самостоятелен отрасъл, а е дял на гражданското право. Щом като е дял на ГП, то всички положения които се отнасят за гражданскоправните норми и правоотношения се отнасят и за облигационното право, защото се касае за норми от един и същ правен отрасъл.

Облигационното право има връзка с вещното право. Различават се главно по това, че вещните права са изрично определени в Закона за собствеността, докато облигационните са многобройни и не могат да се уредят точно, тъй като облигационното право познава и т.нар. ненаименувани договори, за които се прилагат общите правила за договорите. Друга разлика е, че нормите на вещното право уреждат вещните права като абсолютни права , т.е на тях кореспондират неограничен кръг лица, докато облигационните права кореспондират задълженията на точно определени лица (правото на продавача да получи цената и на купувача да я плати) и се квалифицират като относителни права.

Връзка има и с другите дялове на ГП, например с наследственото право. Наследствените п-я настъпват със смъртта като ЮФ предвиден в закона, докато ОП урежда различните видове договори. При тях освен разлика има връзка и допълване. Завета е едностранно волеизявление на едно лице след смъртта му определена сума да бъде представена на определено лице. С него се създава облигационно задължение, защото наследниците на починалия са длъжни да изпълнят завета.

Има връзка с търговското и семейното право. СП се развива като самостоятелен правен отрасъл и има своите специфики. Има допирни точки при брачния д-р, при издръжката. И търговското право е самостоятелен правен отрасъл след приемането на ТЗ през 1991г.

Предмет на облигационното право. Това са обществени от-я, които след като са уредени с правни норми, се превръщат в правоотношения. Има от-я, които са съществували преди още законът да ги урежда и след него се превръщат в правоотношения. Предмета, това са облигационните от-я уредени от нормите на облигационното право и те в своята съвкупност образуват предмета на ОП. Може да се посочат отделните групи от-я които съставят предмета на ОП, а именно:

  • от-ята, които възникват във връзка с учредяването респ. прехвърлянето на вещни права върху движими/недвижими вещи ( вещните права сами по себе си се уреждат от вещното правно т.е. тяхното съдържание, а облигационното право урежда динамичните от-я при придобиването на тези права чрез договори; продажбените от-я; т.е. самия процес, прехвърлянето на правата);
  • от-ята които възникват във връзка с предоставянето за временно ползване на определени вещи срещу заплащане на възнаграждение (наемно правоотношение; арендното; отношенията които възникват при лизинга, конкретно оперативния лизинг, защото при него не винаги имаме възможност за купуване);
  • От-я които възникват при предоставяне временно ползване на определени вещи, но безвъзмездно – заемните правоотношения; при заема за послужване с който се предоставя определена вещ за ползване като след определен период заемателят дължи връщането и. Изключение имаме при заема на потребими вещи, които се изхабяват и при заема на пари при които може да се уговори като възнаграждение лихва
  • От-я които възникват във връзка с извършването на услуги, които имат материален, интелектуален или др характер – сключване на д-р за изработка; това са д-ри с които се поема задължението за извършване на определени услуги, които водят до краен резултат (изработка на баланс, на къща).
  • От-ята които възникват във връзка с мандата или извършването на правни услуги – това са от-я, които възникват между лица, които си имат доверие, и това е основанието едно от тези лица да възложи на друго лице, на което има доверие, то да действа от свое име, но за негова сметка, т.е плащането да бъде от възложителя. Тези от-я могат да се съчетаят и с представителни от-я, т.е. наред с договора за поръчка, който се сключва, да се извърши и друга успоредна едностранна сделка, а именно упълномощаване. При мандата двете страни са довереник и доверител. Разновидност на д-ра за поръчка е д-ра за търговско представителство, комисионен д-р.
  • От-я които възникват във връзка със сдружаването на лицата с цел постигане на общ стопански резултат – в ЗЗД се урежда този договор за дружество, чиято цел е да се постигне от хората, които го сключват до някакъв стопански резултат. Това е сдружаване на лицата чиито резултат е създаване на гражданско (неперсонифицирано) дружество за общ стопански резултат
  • От-я които възникват при сключване на д-р с който д-р се прекратява един възникнал и съществуващ спор между лицата или се преодолее един бъдещ спор – това са д-р за спогодба като едно дело за делба може да приключи със спогодба; такъв договор може да се сключи и извънсъдебно като д-р за доброволна делба. Общите правила за спогодбата са в ЗЗД, а специални в ЗЗД и ЗН.

Тези от-я влизащи в предмета до тук имат договорен характер. Освен тях ОП обхваща и от-я на задълженост които нямат договорен х-р, т.е. те не възникват от д-ри а от други ЮФ. Те са:

  • Деликтни от-я – при тях при причинена вреда от едно лице на друго или от една вещ в тези случаи възниква задължение по силата на закона за причинителя на вредата или собственика на веща да обезщети вредите които са причинени. Тяхната цел е да бъдат обезщетени лицата. Отношения по непозволено увреждане, с цел да бъдат възмездени причинените вреди.
  • От-я във връзка с неоснователното обогатяване – то касае от-я при които имаме разместване на имуществени блага от едно лице на друго. За да имаме неоснователно обогатяване трябва да нямаме правно основание.
  • От-ята по доброволно водене на чужда работа без пълномощие (без натоварване) – това са от-я при които едно лице приема да извърши услуга в чужд интерес. Това лице се нарича гестор (лицето което по своя инициатива извършва чужда работа) и могат да търсят обезщетение за разходите по тази работа, както и за вредите понесени от нея, но освен това имат и задължения да я извършат с грижата на добрия стопанин.
  • От-я които възникват от едностранни волеизявления (завет) –заветника (кредитор) иска да бъде предадено това което е завещал. А наследниците са длъжници да изпълнят волята му ЗН. Такова е и обещанието за награда уреден в ЗЗД.

Това са най-важните облигационни от-я които съставляват предмета на облигационното право.

Метод. ОП ползва метода на равнопоставеност и диспозитивния метод. Методът на равнопоставеност се изразява в това че при облигационните от-я страните са равнопоставени, нито една от тях не може да доминира над другата. Диспозитивният метод намира израз във вида на облигационноправните норми. Те са диспозитивни, т.е. дават възможност на своите адресати сами да уредят от-ята помежду си. ОП прилага принципа на автономия на волята в широк смисъл (страните сами имат възможност да уредят от-ята помежду си). Диспозитивния метод освен във вида на облигационните норми се проявява и при непозволеното увреждане, при деликта, при защита на нарушените права. Служебно не се реализира търсене на отговорност.