6. Понятие, видове, структура и наименование на международните договори. Ролята на международния договор в съвременното международно право.

 

Международния договор се приема за основен източник на международното право или най-малко за източник, който получава все по-широко разпространение.

Международният договор може да бъде определен като споразумение между субекти на международното право, независимо от неговото конкретно наименование и независимо от това дали споразумението се съдържа в един или в няколко свързани помежду си документи.

Споменатите конвенции изрично изискват писмена форма на международния договор. Но в международното право не съществува ограничение да бъдат сключвани договори в устна форма

Конвенциите приемат, че наименованието на договорите нямат правно значение.

Компромис се нарича споразумението / което може и да не бъде самостоятелен договор / за предаване на един спор за уреждане на арбитражен съд.

Конкордати се наричат споразуменията, сключени между Светия престол и суверенна държава.

Терминът “ пакт “ обикновено се използва за подчертаване на политическия характер на договорите. Използват се също така наименованията трактат, конвенция, спогодба, споразумение, протокол и т.н.

В практиката на България, ако не наложено изрично определено наименование от международния договор, на многостранните договори се използва терминът “

конвенция “, за двустранните – “ договор “ и по-специално когато става дума за договорите за сътрудничество. Визовите споразумения обикновено се обозначават като “ спогодба “

1.Според броя на участниците договорите биват : двустранни и многостранни. 2.Според предмета си те могат да се квалифицират като политически, икономически, в областта на транспорта, здравеопазване и т.н.

3.Според адресатите или съдържанието си договорите биват: общи или специализирани, съобразно това дали са насочени спрямо всички лица или само спрямо дадена категория индивиди, както и дали уреждат въпроси от всички сфери на обществените отношения или регулират само конкретен сектор.

  1. Друга класификация се прави в зависимост от обхвата на договора, като по този критерий те биват универсални или регионални.

В изработването на международните договори не съществува задължителен език.Международния договор е явно изразено споразумението между субекти на международното право. Към това е необходимо да се добави, че и процедурата по създаването му е в значителна степен формализирана. Работата на създаването на един международен договор започва винаги с установяване на пълномощията.

Изработването на един международен договор условно може да се раздели на две части:

Първата се състои от съвместни, колективни действия на участниците в преговорите и завършва с изготвяне на текста на бъдещия договор.

Втората се състои от индивидуални действия на държавите / субектите /, с които те изразяват своето съгласие да се обвържат юридически с текста на договора, т.е. превръщането му в норма на международното право.

Текстът на договора се установява като автентичен и окончателен с отделна процедура.

Съгласието на държавите да се обвържат юридически с един текст може да стане посредством

  • подписване
  • подписване ad referendum, което, ако се потвърди, означава окончателно подписване
  • размяна на документи
  • утвърждаване
  • ратификация

Международния договор в структурно отношение обикновено се състои от три части. Преамбюл, който съдържа страните по договора, мотивите и други данни. Основно част, която излага собствено съдържанието на договора. Заключителна, в която се посочват начините и срокът за влизане на договора в сила, срокът на действие и т.н. Договорът може да съдържа и приложения. По взаимно съгласие на страните приложенията може да се смятат за неразделна част от договора.

Договорът влиза в сила по начин и във време, посочени в самия него.

Държавите могат да бъдат страни и по договори, в преговорите и сключване на които не са участвали. В този случай става дума за присъединяване. Присъединяване е възможно единствено към многостранните договори. От гледна точка на присъединяването договорите биват открити, полузакрити и закрити.

Открит е договор, присъединяването към който се извършва само с едностранен акт на присъединяващата се държава. Това се редки случаи.

Полузакрити са договорите, които поставят някакви условия пред присъединяващата се държава.

Закрити са договорите, които не допускат увеличаване броя на първоначалните страни по договора.

По общо правило договорът обвързва само страните по него. Възможно е обаче договорът да предвижда права за трети / неучастващи в договора / страни. Задължения за трети страни са допустими само при тяхното изрично писмено съгласие.

С оглед действието си във времето договорите биват срочни и безсрочни