4. Възникване на класическото международно право. Възникване и развитие на съвременното международно право.

 

Това е един период от развитието на международното право, когато се разпадат старите средновековни правни институти и се утвърждават нови. Този процес продължава до Първата световна война / 1914-1919/. В резултат на дълбоки промени в основните принципи и институти се изменят характерът и същността на международното право.

През XVI век в Европа се оформят големите държави, формирани по национален признак.

Вестфалският мир, с който започва създаването на класическото международно право, слага край на Тридесетгодишната война, продължила от 1618г. до 1648. Вестфалския мир се установява един ред в Европа, основан на признаване равноправието на държавите, признаване нерушимостта на техните граници и за дълъг период от време се определя историческия ход на континента. Цялото по нататъшно развитие на международното право е под силното влияние на основните политически принципи, установени с този договор.

В същото време влиянието на католическата църква върху международното право отслабва.

В международното право се развиват понятието за суверенитета на държавата, определят се подробно чертите на правосубектността. Получава развитие дипломатическото право, което се характеризира с учредяване на постоянни междудържавни дипломатически правителства.

В областта на морското право се утвърждава принципът на свободата на моретата и океаните.

Развитието на икономическите отношения налага необходимостта от гарантиране на търговците, които търгуват и ислямския Изток. Тогава се появява режимът на капитулациите. Тай се изразява в едностранно предоставяне от страна на ислямските владетели на търговски привилегии и покровителство по отношение на търговците от християнските страни. По – късно капитулациите се оформят и като международни договори. Първият от тях е сключен в Белград между Франциск I и Сюлейман II Великолепни през 1535г.

С Вестфалския мир за един значителен период от почти четири десетилетия Франция завоюва изключително силни позиции в международните отношения. През този период френският език замества латинския като официален език в дипломацията.

Важно събитие в международното право е Версайският договор от 3 септември 1783 г., с който Англия признава независимостта на своите 13 американски колонии и навлизането на своите 13 американски колонии и навлизането н международните отношения на Съединените американски щати.Значителна роля започва да играе и Русия.

Друго важно събитие, което оказва изключително важно въздействие върху международното право, са започналите буржоазни революции. Както американската, така и френската оказват най – голямо влияние за разрушаването на Вестфалската система. Френската революция въвежда разбирането, че носител на суверенитета е народът или нацията. Субект на международното право е държавата, основана на волята на суверенния народ, който е равен с всички останали народи.

Нововъведенията в международното право се доразвиват в Декларацията за правата на народите и в Декларацията за човека и гражданина от 1789г.

И двете декларации се основават на разбирането, че свободата е естествено състояние на всички хора; че съществува всеобщ морал, чиито изисквания трябва да бъдат въплътени в правото; че агресивната война или нападението срещу един народ засяга всички останали и им дава основание за намеса.

Наред с поданството се въвеждат и институтът на гражданството. Гражданството се разглежда като резултат от свободата, равенството и братството- основните идеи на Френската революция. Поданикът се разглежда като лице, което носи задължения по отношение на монарха.

Международните договори вече не се прекратяват автоматически при война. Войната унищожава политическите договори, но договорите, засягащи гражданския обмен, само временно спират своето действие.

Виенският конгрес / 1815г / признава нови субекти на международното право. Това са единната германска държава / или германския съюз /, както и унията между Швеция и Норвегия.

Забранява се търговията с роби. На Виенския конгрес се обявяват за международни реките, съединяващи няколко държави с море и се урежда режим на свободно корабоплаване по тях с помощта на международни комисии.

На 26 септември 1815 г. се създава Свещеният съюз. Първо, след създаване на Свещения съюз в международното право се утвърждава разбирането, че всеки човек притежава някакъв минимален обем права. Робството се забранява за първи път с договор от 20 декември 1841 г. Търговията с роби се забранява с договор от 7 април 1862 между Англия и САЩ. Установява се правото на убежище на политически емигранти. Физическите лица – вече граждани, получават възможност да избират и променят своето гражданство.Правото, действащо по време на война, започва да се хуманизира.

Развива се арбитражът, създаден въз основа на специално сключени или арбитражни протоколи, като начин за разрешаване на международни спорове.

Развитие получават капитулациите, които от едностранно предоставяне на права се превръщат в неравноправни международни договори не само с Турция, но и с Персия, Египет, Мароко и Китай.

Държавите вече не се делят на християнски и нехристиянски.

Като цяло това е може би най – интересният период в развитието на международното право. Създава се право, което в най – общи черти дава облика и на съвременното международно право. Важно събитие за развитието на международното право са Хегските конверенции от 1899г. и 1907 г. Първата Хагска конференция с участието на 26 държави има за цел да ограничи въоръженията и да подготви разоръжаването.

Когато се въвежда понятието “ съвременно международното право “, се има предвид, че то притежава редица черти, които го отличават от класическото и го правят нов вид международно право.

След началото на века започва създаването на съвременното международно право, като отделни негови основни черти продължават да се формират и до днес.

Първо по важност събитие, което оказва влияние върху развитието на международното право, е Октомврийската революция от 1917г. Една от идеите, с които тя остава в историята, се съдържа в Декрета за мир, приет от Втория всеруски конгрес на съветите на 26 октомври /8 ноември/ 1917 г.

Второ, и то е тясно свързано с първото, е, Декретът осъжда агресивната война. Същевременно се декларира обнародването на трайните договори.

Трето, Декретът подновява идеите на Великата френска революция и по отношение на това, че нито един народ няма право да подтиска друг; осъжда насилственото присъединяване на една нация към друга, както и всички форми на ограничаване на народния или държавния суверенитет. Като цяло Декретът за мир и практическите действия на съветската държава оказват влияние върху формирането в международното правота принципа на самоопределение на народите. Част от идеите, съдържащи се в Декретата за мир, намират отражение и в Декларацията за мир, намират отражение и в Декларацията за правата на трудовия и експлоатиран народ от 16 януари 1918 г. Декларацията за правата на народите на Русия от 2/15/ ноември 1917 г., Декрета за признаване независимостта на Финландия от 31 декември 1917г. и др.

Второ по време значимо събитие с оглед формирането на съвременното международно публично право е краят на Първата световна война и създаването на Обществото на народите.

Обществото на народите е създадено от Версайската мирна конференция с петте парижки договора от 1919-1920г. Уставът на Обществото на народите е част от всеки един от тези пет мирни договора. Обществото на народите е първата универсална организация за поддържане на международния мир и сигурност. Заедно с нея се създава и Постоянен съд за международно правосъдие.

В отделни текстове на Версайския мирен договор / чл.227-230/ откриваме, че физическите лица носят отговорност за нарушаване на мира и за военни престъпления, която обаче не се осъществява на практика.

В петте мирни договори , вместо обичайните контрибуции, държавите загубили войната понасят само реперации.

Самият статут на Обществото на народите не забранява изрично войната, но ограничава употребата на военна сила.

Следващ документ в тази сфера на Женевският протокол за мирно разрешаване на международните спорове, приет на Петата сесия на събранието на Обществото на народите от 2 октомври 1924 г. с гласовете на 48 държави. Този Женевски протокол обаче не влиза в сила.

Така се стига до Парижкия пакет от 1928г. отказ от войната като оръдие на националната политика, известен още като пакт “ Бриан – Келог “ по имената на авторите му.

Краят на Втората световна война подготвя почвата за създаване на нова световна организация, която да замени недостатъчно ефективното Общество на народите. След предварителна подготовка от страна на САЩ,СССР, Великобритания, а по- късно и на поканените Франция и Китай, на 21 август 1944г. в Дъмбъртон Окс, САЩ, се свиква конференция на СССР, САЩ и Великобритания / на която по-късно- от 29 септември – е присъединява и Китай / за изработване на проект за Устава на новата организация. Като допълнение към проекта конференцията в Ялта през 1945г. изработва формула за гласуване на държавите в бъдещия Съвет за сигурност, чийто резултат е така нареченото право на вето.

Уставът на Организацията на обединените нации и Статутът на Международния съд, който е неразделна част от Устава, се езработват окончателно на конференция в Сан Франциско и са подписани на 26 юни 1945г.

Създава се нов, различен от този на Обществото на народите, механизъм за гарантиране и поддържане на народите, механизъм за гарантиране и поддържане на международния мир и сигурност. Организацията на обединените нации е замислена като организация на колективни действия на държавите, осигурявани чрез Съвета за сигурност. Съвета за сигурност получава най-важната роля за опазване на мира като орган на организацията.

Последна засега по време историческо събитие, допринесло за оформянето на съвременното международно публично право, е разпадането на социалистическия блок в Централна и Източна Европа и на Съветския съюз.