9. Администрация – организация и принципи на дейност

 

Основен НА е Законът за администрацията, като други съдържат правила, които представляват изключение или доразвитие от ЗА. Този закон е основно насочен към администрацията на изпълнителната власт и администрациите към изпълнителните органи. При необходимост неговите правила се прилагат и при администрациите на други органи извън изпълнителната власт.

Законодателят се опитва със ЗА да даде една обща уредба и въз основа на нея да се предвидят специфичните особености на всяка една администрация вътре или вън от изпълнителната власт. В чл. 2 ЗА – принципите на администрацията – основни постолати, които определят начина на структуриране и начина на финансиране на администрацията с цел тя да бъде полезна на обществото. Това е и записано в чл.2 ал.2, че администрацията осъществява своята дейност в интерес на обществото. Изобщо законът изхожда от философията, че администрацията е система от структури и звена, която подпомага органите за управление и в същото време служи на обществото, подчинена е на обществото и функционира в негова полза за задоволяване на определени негови интереси. Този закон прави разлика между администрация и орган на власт. Това означава, че тук са определени видовете държавни органи и структурата на администрацията, която ги подпомага. Законът говори за орган на държавна власт, а тук всъшност този закон е насочен основно към изпълнителната власт и на второ място следва да се има предвид, че държавната власт е единна, но тя функционира в условията на разделението на властите, т.е. разпределение на правомощията при осъществяването на властническото въздействие от държавния орган към обществото.

Администрацията най-общо казано е разделена на 2: обща и специализирана. Общата съществува към всеки един държавен орган, а специализираната подпомага държавния орган при осъществяване на неговите правомощия. Общата администрация е създадена, за да подпомага специализираната администрация. Поради това във всяко ведомоство или при всеки ДО ще видим обща администрация – правен отдел, отдел човешки ресурси или HR, управление на собствеността. Специализираната администрация се формира в зависимост от правомощията и предназначението на съотв. държавен орган.

Администрацията си има ръководство. Общото се осъществява от съответния държавен орган (органът на държавната власт). Оперативната дейност на администрацията се осъществява от ръководството на главния секретар на съответната администрация или в общинските администрации има секретар на общината. (Някои секретари на общини си слагат на табелката „главен секретар”.) Главният секретар отговаря за дейността на администрацията, назначава се от органа на държавната власт и осъществява контрол и координация върху дейността на администрацията с цел да се подпомага органът на държавната власт. Поради особености в определени направления главният секретар може да има друго наименование или особена процедура по назначаването. Така напр. в министерството на отбраната и министерството на външните работи тази длъжност се нарича „постоянен секретар”  и там има особености в назначаването, мандат и други такива. Главният секретар на МВР има специфична процедура при назначаването. Администрация имат и местните органи на изпълнителната власт. Администрацията на МС има определени функции – тя координира дейността на местните и централните органи като правило това е самостоятелно ЮЛ на бюджетна издръжка и се представлява от МП или от упълномощено от него лице. Това упълномощяване се осъществява от ЗА и правилника на МС. Администрация има и към министрите, ръководителите на ведомства без ранг на министерства, областните управители и кметовете на общини.

В администрацията са установени определени длъжности. Какви са длъжностите в администрацията към МС и органите под него зависи от класификатора на длъжностите в администрацията. Тук има специфични позиции или специфични наименования, които са уредени в специалните закони – например Закон за МВР. Разпределението на длъжностите в администрацията е по длъжностни нива. За всяко едно длъжностно ниво е предвидено какво образование, какви умения и какви възможност трябва да има лицето, за да заеме съответната длъжност. За част от длъжностите е предвидено задължението да могат да вземат решения – това са ръководните длъжности, а за други е предвидена експертна или техническа дейност. Освен това за заемането на определени длъжности и позиции може да се изисква професионален опит. Общ или специален стаж. Общ е изобщо трудов стаж или изобщо като държавен служител, а специален е в определена насока или на определена служебна позиция. Този класификатор се прилага доколкото е възможно и извън изпълнителната власт. Възможно е някои органи, например администрацията на президента, да си създадат собствени правила за служебните позиции и за заемането на съответните длъжности. Това за администрацията на президента следва от конституционната постановка, че президентът сам определя вида и характера на своята администрация. Съществува административен регистър, в който се съдържа информация за незаетите длъжности в администрацията на изпълнителната власт за обявените конкурси или вече протичащи конкурси за държавни служители. Този регистър е публичен.

В администрацията служителите могат да бъдат назначени или по служебно правоотношение или по трудово правоотношение, т.е. по режима, който е предвидена в Кодекса на труда. Всеки който работи в администрацията заема определена длъжност. Тя представлява нормативно установена и определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, свързана е с конкретен вид дейност, изразява се в система от функции, права, задължения. Те са посочени в длъжностната характеристика. Видовете длъжности биват ръководни, експертни и технически. Ръководната длъжност предполага възможност за взимане на решение, не може да се осъществява по трудово правоотношение, само за лица с висше образование. Експертните длъжности са 2 вида: с контролни или с аналитични функции. Правят становища, анализи, проекти, предложения за изменение на НА-е. Подпомагат дейността на ръководните служители, заема се или по служебно или по трудово правоотношение. Техническите длъжности осъществяват своята дейност по трудово правоотношение. Експертните длъжности в общинските администрации могат да бъдат и най-често са по трудово правоотношение.

Съществуват администрации към различни държавни органи. Тези различия се отразяват нормативно като съществуват категоризации на различните администрации. Съществуват три нива като вътре има подразделения. Най-високо стои главният секретар на МС. Нему са приравнени главните секретари на НС и на администрацията на президента. Във второто ниво са определени експертните длъжности. В третото ниво са специалистите и сътрудниците. Това категоризиране на нивата и позициите има значение за заплащането на съответното ниво администрация. Във всяка една администрация има длъжностно разписание. Това са конкретните длъжности, които съществуват в администрацията. Като съществува и поименно разпределение вътре в това длъжностно разписание. Всеки един служител в администрацията независимо от това в кое ниво и на коя позиция се намира има длъжностна характеристика. Тук се посочват позицията, правата и задълженията, изискванията за съответното ниво и съответна длъжност, образование, професионален опит. Длъжностната характеристика се утвърждава от главния секретар (а не гладен секретар!).

Към всеки един орган на държавната власт, както казва законът, освен обща и специализирана администрация е предвидено и съществуването на така наречените политически кабинети. Те подпомагат органа на власт. Политическите кабинети се образуват от определени служители, които стоят близо до органа на държавната власт. Това са най-често заместник-министрите, парламентарният секретар, служителят за връзките с обществеността, а също така и съветници. Те са назначени винаги по трудово правоотношение като целта на това законодателно решение е да бъде по-лесна промяната на политическия кабинет при  смяната на органа на държавната власт.